От седмица няколко златни пръстена се търкалят в медийното пространство и произвеждат оглушителен звън. Вчера заранта причинителят на този шум - премиерът Борисов, ги изтъркули още веднъж в телевизионния ефир и така усили ехото. Пръстените са на една протестираща жена от оръжейния завод в Сопот, която прати на своя работодател Борисов филия хляб и глава лук, за да му покаже какво вечеря семейството й всяка вечер, откак държавата не й плаща заплата. Жестът така разсърди получателя, че той си изпусна нервите. "На госпожата от ВМЗ-Сопот, която ми пращаше лук - всичките й пръсти са със златни пръстени! А ми праща лук! Аз нямам златни пръстени", нападна я той задочно. Засегната, жената обясни, че пръстените й са от моминските години, но дори и да ги продаде, това няма да й реши проблема.

Намекът на премиера, че госпожата, видите ли, само се прави на бедна, а не вземе да си продаде златото, че да си нахрани семейството,



предизвика крайно възмущение в обществото



Към този пожар обаче премиерът притури още съчки вчера с твърдението, че народът има спестявания от 80 млрд. лв., така че нека престане да хленчи колко е беден. Размахването на тази лъжлива статистика, която слага в един кюп милионите на фирми и мафиоти и парите за черни дни на обикновените спестители, допълнително отблъсна избирателя.

Двата колосални гафа на премиера - този с пръстените и този с "милиардите" на българите, издават предизборна нервност. Борисов взе твърде често да настъпва мотиката. До степен, че му се олющи голяма част от харизмата. Двата примера извадиха наяве цинизма на един самозабравил се управник, който демонстрира пълна неспособност да съчувства на съгражданите си, изпаднали в беда и по негова вина. Поведението на министър-председателя към протестиращите оръжейници в Сопот разкри двойния пиар аршин на властта. Когато Борисов "решаваше" сходни проблеми на частните предприятия "Горубсо"- Мадан и ОЦК-Кърджали, не броеше пръстените по ръцете на протестиращите и се изживяваше като спасител. На държавния сопотски завод обаче той се явява работодател, сиреч главен виновник за съдбата на работещите, което изначално го поставя в конфузно положение. В случая няма зъл частник, който да отнесе шутовете, и бащицата Робин Худ, който да въздаде справедливост, напук на законите. Ситуацията във ВМЗ-Сопот не носи рекламен потенциал. И като видя, че няма как да излезе победител от ситуацията, а вероятно вече е поел ангажимент и за продажба на предприятието, Борисов реши да зареже героичните пози и прибегна до обичайния махленски банкянски тон.

Само че сбърка, и то може би фатално с оглед на изборите. Даниела с пръстените от Сопот не е просто една гневна работничка. Жената на средна възраст със златни пръстени от соца е олицетворение на една огромна група от избирателки, които през 2009 г. гласуваха за ГЕРБ. Атаката на министър-председателя срещу тази жена със сигурност е отблъснала стотици други, които са се разпознали в нейния образ.



"Лелките" около 50-те са движеща електорална сила



на управляващата партия. Тези, които харесаха Бойко Борисов заради неговата "мъжественост", мускула, аромата на мускус и пура, като възплъщение на еротичния си блян. Те възкачиха ГЕРБ на власт, водени от ирационални, чисто емоционални подбуди, както фенките подкрепят "Манчестър Юнайтед" заради русия перчем на Дейвид Бекъм. Та избирателките на Борисов трудно ще преглътнат крайно просташкото му отношение към Даниела. Със сигурност ще изпитат симпатия към нея. И тайно ще възроптаят, поглеждайки към златните си пръстени от соца, които днес трудно биха могли да си позволят. "Лафовете" на Борисов минаха границата на добрия тон. На предстоящите избори много от избирателките на ГЕРБ ще се поколебаят дали да подкрепят този брутален стил. Ще се замислят и техните пораснали дъщери. Интересно какво ли мисли женската организация на ГЕРБ за случая? Властелинът на разпръстените просто загуби жените за своята кауза.

Борисов обаче загуби и мярката на своята разпуснатост и това ще му струва скъпо. Избиха мутренските му рефлекси, лошите рекетьорски навици, подземието в него взе да избива на повърхността. И ако срещу слабоволевия Сергей Станишев през 2009 г. това се преглъщаше, то сега, срещу една безпомощна жена подобни маниери изглеждат отблъскващи. Не приляга на един мъжкар да брои златните пръстени по ръцете на една дама, нали? Както не приляга на един премиер да брои чуждото имане, вместо това на най-близкото си обкръжение. Както и своето собствено, впрочем. Защото накрая току-виж му излязат криви сметките!