2013 г. започна с изненадващо признание на водещи експерти от Международния валутен фонд - за погрешни оценки за ролята на вталяващите диети за натежали от бюджетни дефицити и дългове държави. Главният икономист на МВФ Оливие Бланшар и колегата му Даниел Лей публикуваха любопитен доклад, в който твърдят, че прогнозите на фонда "значително са подценили увеличението на безработицата и спада във вътрешното търсене, свързани с фискалната консолидация". Изводът в доклада е, че дежурната терапия на МВФ за спасяване на закъсали държави - рязане на харчове, вдигане на данъци и бързо намаляване на бюджетния дефицит, е била прекалено строга за Гърция, Испания и Португалия и е потиснала икономическото им развитие.

Неясно защо обаче докладът пропуска други държави, които също прибегнаха до заеми от МВФ - като Латвия например, която обаче здраво "затегна колана", излезе предсрочно от спасителната програма на фонда и е сред страните в ЕС, които имат най-сериозен икономически ръст. И Ирландия планира да се откаже от спасителния пояс на фонда тази година. А Гърция, Испания и Португалия продължават да имат, меко казано, проблеми. Между другото, не друг, а "стиснатият" финансов министър на Латвия бе обявен за най-добър в Европа за 2012 г. в традиционната годишна класация на британското сп. The Banker.

"Фискална консолидация" означава най-общо процес на намаляване на бюджетния дефицит и ограничаване на трупането на публичен дълг. Бърз поглед върху публичните финанси на страните в ЕС е достатъчен, за да стане ясно, че всъщност трудно може да се говори за спиране на увеличаването на дългове или за намаляването на дефицити. Към края на 2011 г., в сравнение с края на 2008 г.,



публичният дълг намалява единствено в Швеция



- както като процент от БВП, така и в реално изражение (като се приспадне инфлацията). В останалите страни реалните задължения растат - от 8% в Италия до 173% в Румъния. Голям ръст на дълговете - и в реално изражение, и като процент от БВП, се наблюдава в Литва, Ирландия, Словения и Латвия. С други думи, едно от условията за наличие на фискална консолидация - да не се увеличават публичните дългове - е изпълнено само в една страна, а останалите 26 държави в ЕС увеличават задълженията си.

При бюджетните баланси картината е значително по-разнообразна, но не и по-обнадеждаваща. От 27 страни - на ЕС, в 15 реално има нарастване на бюджетните дефицити - от 14% в Португалия до скок с 968% в Германия. Испания, която Бланшар и Лей визират в доклада си, на практика е удвоила дефицита си в този период - ръстът е 100%. Това определено не е никаква фискална консолидация.

В други шест държави, сред които е и България, държавните бюджети преминават от излишък през 2008 г. в дефицит през 2011 г. Най-значителна е промяната в Холандия, която през 2008 г. има излишък от 2.9 млрд. евро, а през 2011 г. вече е с дефицит от 26.6 млрд. евро. Дори в Швеция има влошаване на публичните финанси. Там обаче то се изразява в намаляване на бюджетните излишъци.

Всъщност едва шест от 27 страни в ЕС са постигнали фискална консолидация - преминали са към излишък или поне са свили бюджетните "дупки" в периода 2008 - 2011 г. В тази група попадна и Унгария, но тя не е добър пример, тъй като "подобрението" дойде, след като тя на практика национализира пенсионната си система през 2011 г. Така се получи сериозен, но еднократен приток на средства и бюджетът временно излезе на плюс.

Забележителният пример е Естония, която бе жестоко ударена от кризата, но



не се остави да бъде спасявана,



а сама предприе необходимите реформи. Действията на управляващите дадоха бърз резултат - дефицитът от 478 млн. крони се превърна в излишък от 23 млн. крони през 2010 г. и 183 млн. евро през 2011 г., когато страната стана член на еврозоната. Напук на твърденията, че рестриктивната бюджетна политика задушава икономиката, Естония постигна 3.3% ръст на БВП през 2010 г. и 8.3% през 2011 г. Латвия също затяга финансовата дисциплина, а икономиката й е във възход.

Румъния също е в тази група - в номинално изражение дефицитът й расте през периода 2008 - 2011 г., но когато се коригира с инфлацията в този период, реално той се свива. Тук е и Малта, която не само няма нужда от финансова помощ, но участва в спасителните помощи за други страни от еврозоната. В тази група се класира и закъсалата Гърция - бюджетният й дефицит през 2011 г. реално е спаднал с близо 24% спрямо нивото от 2008 г. Но за разлика от другите държави , въпреки подобрението във финансовата дисциплина, икономиката на Гърция продължава да се свива - с 4.9% през 2010 г. и със 7.1% през 2011 г. Въпросът е дали БВП се свива заради стягането на бюджета или заради закъснялото преминаване към режим на икономии.

В обобщение -



от 27 страни само в четири може да се говори за истинска фискална консолидация



И в три от четирите "затягането на колана" очевидно не е задушаващо, а тъкмо обратното - икономиките им се възстановяват сравнително добре.

Само в Гърция като че ли може да се търси "вредно" въздействие на свиването на бюджетния дефицит върху състоянието на икономиката. Все пак трябва да се има предвид от какви позиции тръгва свиването на дефицита и с какви мерки се прави - защото не е все едно дали ще изземваш повече средства от икономиката, или ще харчиш по-малко, важно е и какви точно разходи се съкращават и т.н.

Повечето анализатори смятат, че икономиите в Гърция всъщност не са били достатъчно амбициозни. И кой може да ги вини - към края на 2011 г. гръцкият дълг възлиза на 170% от БВП, докато този на Латвия е само 42%, а на Естония - 6.1%. В Естония, Латвия и Гърция преобладават мерките за икономии, като публичните разходи реално са намалели с между 13% и 19% между 2008 и 2011 г. Същевременно и постъпленията в бюджетите им са спаднали - с между 3% и 17%.

Дори без да се навлиза в подробностите на моделите, които МВФ е използвал, когато е предлагал спасителните програми, и откритието за грешки в прогнозите, което двамата икономисти коментират сега, в началото на 2013 г., заключенията в доклада не изглеждат подкрепени от действителността. Впрочем Бланшар и Лей изрично подчертават, че докладът не е официален документ, не ангажира МВФ, а отразява техни лични възгледи.

Да оставим математическите модели и да видим каква е действителността. Гърция продължава да боледува - но не заради финансовата дисциплина, а по-скоро защото първоначално предложените икономии и реформи в Гърция не са били достатъчно амбициозни, за да възвърнат доверието в страната, не са били изпълнени стриктно, а може би и двете. В същото време Латвия действа бързо и решително и постига желания ефект при това предсрочно. Въпреки болезнените промени премиерът е преизбран и управляващите провеждат по-амбициозни реформи от предложените от МВФ.

Латвия обаче посреща международната икономическа криза от 2009 г. с дълг, който е само 20% от нейния БВП, докато Гърция влиза в кризата с дълг, който вече е 112%. Очевидно обхватът на реформите в Гърция трябва да е в пъти по-голям. Никой не обещава, че това ще е безболезнено, но друг път няма и колкото повече се отлагат непопулярните мерки, толкова по-трудно и болезнено е да се прокарат. България го знае от собствен опит.





.....................................................

Латвийският финансов министър е №1

--------------------------------------------

Андрис Вилкс е най-добрият финансов министър в Европа за 2012 г., обяви британското списание "Бенкър" от издателската група "Файненшъл таймс". "Бенкър" отбелязва, че Латвия бе сред страните, най-тежко засегнати от икономическата криза, но миналата година стана най-бързо развиващата се държава в Европейския съюз. Пътят на Латвия към това постижение не беше лесен, но в крайна сметка благодарение на добрите резултати страната успя да пласира успешно облигации на международните пазари, отбелязва изданието. Британското списание всяка година посочва най-добрите финансови министри в света.

За преодоляване на икономическата криза Рига планираше да получи от международни финансови организации кредит от 7.5 млрд. евро. След консултации с МВФ в края на 2008 г. бе приета програма за стабилизация на икономиката. Благодарение на затягането на финансовата дисциплина положението в страната започна бързо да се стабилизира и тя предсрочно излезе от спасителната програма.