"Този, който с благодарност приема благодеяние, плаща първата вноска от дълга си", казва философът Сенека. Времената, в които са живели римляните обаче, са в далечното минало. А в съвременния свят европейските чиновници получават благодеяния с удоволствие, разбира се, и с благодарност. А техните дългове ги плащаме ние, данъкоплатците.

Европейските институции са истински рай за бюрократите, за които единствената трудност е да преминат успешно през тежкия изпит. Струва си обаче да прекрачиш прага на Европейската комисия и на другите властимащи институции, защото след това всичко се нарежда безпроблемно. Достатъчно е да се каже, че стартовата заплата на новоназначен чиновник е



4300 евро месечно



И така, след доброто начало може да се каже, че целта е постигната наполовина. Този, който успее да стигне върха и да се изкачи по стълбицата до директор на генерална дирекция, печели по 18 000 евро на месец. Но всичко не свършва дотук, защото към основната заплата се добавят доста финансови бонуси и компенсиране на разходите, направени от еврократите.

Необходими са ви примери? Еврократ, който е встъпил в граждански брак; разведен е или е в процес на развод; самотен родител е с дете, за което е длъжен да се грижи, получава допълнителни 170 евро (2% от основната си заплата), за да издържа семейството си. Ако пък има щастието по време на мандата си да стане родител (законно; без да е сключил брак, или пък осинови дете), то от евробюджета му се отпускат по още 372 евро месечно. Чиновникът започва да получава тези пари от момента, в който започне процедура за осиновяване. Децата на еврократите са длъжни да посещават училище, като за образованието им мисли майка Европа. Как ли? Доходите на бюрократа се увеличават с до 252 евро - средства, чиято цел е да компенсират разходите на родителите за образованието на наследниците им. Това правило действа, докато "детето" навърши 26-годишна възраст. За малчуганите, които са на възраст под 5 години, и за тези, които не посещават начално училище, се плаща надбавка в размер на 91 евро месечно.

Освен това еврочиновник



получава допълнителен бонус,



ако за да работи за институциите на ЕС, трябва да напусне родината си. Евроинституциите добавят към доходите му още 16% от основната му работна заплата - сумата се отпуска за издръжката на семейството и децата. И тя не може да бъде по-малка от 505 евро. Но не е само това. ЕС плаща в продължение на два месеца, докато чиновникът се установи в новия град. При смяната на жилището, града и навиците трябва да вземе мебели и всичките си ценни вещи, с които е свикнал. Ясно е, че разходите по транспортирането им се плащат от майка Европа. Тя също така предоставя финансова помощ, ако еврократ и семейството му са обект на заплахи, тормоз и нападения над личността и имуществото.

ЕС плаща 80% от медицинските разходи и разходите за здравно осигуряване, като от това се възползват съпрузите, децата, роднините, за които чиновникът се грижи. Това правило продължава да действа шест месеца, след като еврократът напусне, бъде уволнен или се пенсионира, а ако се е развел, то бившата му съпруга и детето, за които чиновникът вече не се грижи, се възползват от тези плащания още 12 месеца.



Това обаче не е всичко



Възстановяват се разходите, които еврократът е направил за транспорт, хотел и бензин. Всичко това се заплаща от ЕС, т.е. от жителите на страните членки. Нека да дадем пример: ако един чиновник трябва да отиде в командировка в италиански град, той има право да похарчи по 135 евро на ден за хотелско настаняване и по 95 евро за текущи разходи. Ако се намери някой нещастник, който да няма лека кола, то той има право да поиска от ЕС да му върне разходите за градски транспорт, като максимално възможната сума за компенсация в рамките на една година възлиза на 892 евро.

Някой може да каже, че икономическите ползи за еврочиновниците компенсират тежката работа в Европейската комисия, в която работят около 33 000 служители, в Европейския парламент и в другите институции. Без да подценяваме значимостта и сложността на труда на тези хора, по-близък поглед показва, че условията на труд не са чак толкова тежки: работят по 42 часа седмично, като имат право да поискат намален работен ден, ако имат деца, които са на възраст под 9 години, или в случаите, когато трябва да повишат образователния си ценз. Ако имат дете, което е на възраст от 9 до 12 години, то намаляването на работния ден не може да бъде повече от 20% от пълното работно време. Освен това на еврократите им се полагат годишно 24-30 дни отпуск. Също така имат право на още два свободни дни за пътуване; 10 дни мъжете могат да ползват, когато им се роди дете, а жените - 20-24 дни, както и 2 дни, за да присъстват на сватбата на детето си.

И накрая да споменем и европейските данъци. На чиновниците не им се удържат данъци в страната, в която живеят. Заплатите на служителите на ЕС се облагат с европейски данък (прогресивно данъчно облагане, което е между 8% и 45%, към което се добавя специалният налог от 5%). Средствата от тези данъци влизат в хазната на ЕС. Така че еврократите с една ръка плащат данък на ЕС, а с друга получават заплати, бонуси, възстановяване на разходите, които не се облагат с налози. Така че Европа си има своя особена каста въпреки кризата и затягането на коланите от останалите граждани на ЕС.