За работниците, които биват освобождавани от работа днес заради настъплението на технологиите, историята има лично послание. И то е - вие не сте първите.
От механичните станове до каретите без коне и електронната поща - технологиите от векове създават цели отрасли и унищожават работни места. Те обаче също така откриват милиони нови работни места, макар обикновено те да не са за същите хора, които са загубили работата си заради технологичния напредък.
"Хората страдат - начинът им на живот, уменията и способностите им губят от стойността си. Но това е цената на прогреса", отбелязва Джоуел Мокир, специалист по история на технологичните промени от Северозападния университет в САЩ.
Нека си спомним революционните моменти, които направиха стоките по-достъпни, живота ни - по-удобен, а работните ни места - по-несигурни.
Първата индустриална революция
През по-голямата част от историята хората са произвеждали множество стоки със собствените си ръце. Това се променя с Първата индустриална революция, която започва в Англия в средата на XVIII век и продължила около 100 г. Нови механични устройства позволили на един човек да върши работа, за която по-рано били необходими няколко души, наводнили пазара със стоки, и то най-вече с платове. Чрез използване на върви, колела и валяци изобретателите ускорили пресукването на нишките за производство на прежда и тъкането на преждата за производство на текстил. След това парата била впрегната, за да освободи новите машини от ограниченията на човешките мускули и да ги направи по-бързи. Новите машини произвеждали толкова много, толкова бързо и толкова евтино, че все повече хора можели да си позволят да си купуват платове. Търсенето скочило, увеличили се и работните места за обслужване на машините и други дейности около тях.
В Америка през 1793 г. Ели Уитни освободил робите от трудоемката работа да чистят топчетата памук от лепкавите семена, изобретявайки машината за чистене на памук, която да прави това автоматично. Това довело до увеличаване на насажденията с памук. И до още повече работа за робите.
Уитни е свързван и с друго изобретение: взаимозаменяемите части. Той накарал работниците в работилница за огнестрелни оръжия да произведат много пъти една и съща част, така че оръжията да могат да се сглобяват лесно. Идеята проработила и браншове като часовникарството копирали метода.
През 1831 г. Сайръс Маккормик изобретил механизирана жетварка (комбайн), теглена от коне, която окосявала житните класове и ги събирала на платформа. Благодарение на тази машина фермерите можели да жънат по-бързо.
През 1837 г. Джон Диър изобретява "самопочистващ се" плуг, който заменя използваните дотогава железни плугове. Фермерите можели да орат по-лесно и да сеят по-бързо.
Така било поставено началото на поредица изобретения, които направили земеделието по-ефективно, а хората започнали да напускат фермите. През 1800 г. 2/3 от американците работели във ферми, днес - едва 2 %.
Втората индустриална революция
Животът се ускорил през този втори период на иновации, продължил от средата на XIX до началото на XX век. Настъпила епоха на стоманата и електричеството, на разширяването на жп мрежите и на автомобилите.
През 1856 г. един англичанин открил начин да произвежда стомана бързо и евтино, а други изобретатели скоро усъвършенствали процеса. Железопътните компании започнали да използват за релсите стомана вместо желязо, което се огъва лесно и трябва често да се заменя. Благодарение на това влаковете можели да пренасят по-тежки товари, което пък означавало, че компаниите могат да изпращат повече стоки до далечни пазари. Продажбите се увеличили, работните места - също.
През 1861 г. от Източното до Западното крайбрежие на САЩ била прокарана телеграфна линия, което силно подобрило комуникациите. Телеграфът обаче "отнесъл" пони експреса, който доставял бързи пратки и излязъл от бизнеса още същата година.
През 1879 г. Томас Едисън направил електрическа крушка, която не изгаряла след само няколко часа работа. Фабриките заменили с електричество газовото осветление, а това намалило броя на пожарите.
Скоростно един след друг се появили редица технологични пробиви - автомобилът, механичният набор за печатарските преси, тракторът, задвижван от двигател с вътрешно горене, а не теглен от коне, и самолетът на братя Райт.
През 1903 г. Хенри Форд основал легендарния си автомобилостроителен завод. Той поставил хората и техните инструменти на постоянни позиции, а сглобяваният автомобил се превозвал от един работник до следващия. Родил се подвижният конвейер, а колите вече можели да се произвеждат по-бързо и по-евтино. Както с текстилната промишленост по-рано, цените на колите се понижили, били създадени нови видове работни места в сектора, а 100 000 работни места за производители на карети били загубени завинаги.
Информационната ера
Вниманието на изобретателите се пренасочило от построяване на разни устройства към обработване на информацията. Инструментариумът на този нов период помогнал на хората да събират и анализират данни и да комуникират по-бързо, по-евтино и по-качествено.
Няма изобретение, което да се определя категорично като поставящо началото на тази епоха, но едно от тях е първият дигитален компютър, създаден през 1937 г. от Джордж Стибиц в Bell Labs - бившето подразделение за изследователска дейност на АТ&Т. На Стибиц му хрумнало да използва затворените и отворени позиции на метални устройства, когато през тях протича електричество, за да извършва прости математически операции.
През 1947 г. екип на Bell Labs, ръководен от Уилям Шокли, открил как да усилва и превключва електрически сигнали, използвайки полупроводникови материали. Това бил първият транзистор. Десетилетие по-късно множество транзистори били монтирани на малък чип, наречен интегрална схема. Преди транзисторите електронните уреди работели с вакуумни лампи. Благодарение на транзисторите изчислителната мощ можела да бъде сведена до миниатюрни размери - пробив, който довел до малките радиоапарати, персоналните компютри, мобилните телефони и още множество съвременни устройства.
През 1971 г. инженер от американското Министерство на отбраната изпратил първото електронно писмо. Същата година Джон Бланкенбейкър направил Kenbak-1 - първия компютър, достатъчно малък и евтин за масово производство. Начинанието обаче претърпяло неуспех. Продадени били по-малко от 50 компютъра Kenbak-1, предимно на колеги, разказва Бланкенбейкър в Музея за компютърна история в Бостън. За две години компанията фалирала.
През 1981 г. Националната научна фондация на САЩ създала мрежа, свързвайки университетски компютри - повратна точка в развитието на интернет. Едва ли тогава някой си е представял последиците. През изминалите три десетилетия нови продукти и иновации позволиха на хората да се забавляват и да получават информация навсякъде и по всяко време.
През 1983 г. Motorola представи първия мобилен телефон - близо еднокилограмова тухла, наречена DynaTac 8000x. През следващата година е продаден първият PDA (личен цифров помощник) - отдавна забравеният модел Psion.
През 1994 г. компанията BellSouth продава първия си Simon - устройство, което поставя началото на все по-умните смартфони, от които на практика можете да получите достъп до всякаква информация. Така отпада необходимостта от работата на телефонните оператори в компаниите. В САЩ през 2010 г. те са едва 36 000, с две трети по-малко, отколкото през 2000 г.
А коя професия е във възход през този период? Софтуерен инженер. През 2010 г. с това са се занимавали 1.03 млн. души - ръст с близо 40% в сравнение с 10 г. преди това.
Слаба бира.
Технологиите би трябвало да улесняват живота на хората. Което съзнателно не се прави от монополистите. Инак до този момент, всеки един от нас щеше да може самостоятелно и безплатно да си добива най-различна енергия: електрическа, топлинна...