Британският уплах от милионите българи и румънци, които с нетърпение чакат да им падне забраната за труд на Запад, за да залеят Албиона, е невероятна възможност, която малко използваме. Сега е моментът да рекламираме не само на островите, но и в цяла Западна Европа (дебатите в Англия се следят от всички медии). Слава Богу, румънците го правят добре, кампанията им "Защо не дойдете насам" работи и в наша полза: в масовото съзнание България и Румъния (клиширано в този ред) са като сиамски близнаци. Нещо като Босна и Херцеговина, както вярно забеляза колегата Георги Ангелов. Добрата новина е, че в сравнението между двете страни, което ще направи всеки, който наистина реши "да дойде насам", България уверено води пред северната ни съседка. Това е причината ние да имаме
минимално миграционно салдо
с Обединеното кралство. Статистиката показва около 50 хил. българи постоянно живущи в островното кралство (без да се броят учащите, които временно са там). Г-н Найджъл Фараж лъже, като преувеличава двойно българските емигранти. (Жив и здрав да е! Безценна услуга ни прави този приятел!) Постоянно пребиваващите у нас британци са между 20 и 30 хил. души; те бяха близо двойно повече, преди да ги налегне рецесията и да разпродадат накупените къщи и апартаменти в наши села и курорти. И поне от година насам британските емигранти към България отново се увеличават, само че вече не купуват ваканционни имоти за спекулации, а търсят дом в селата и малките градчета. Учудвам се, че никой - нито у нас, нито в кралството, не се е насочил към тази отлична възможност и остава незабелязан
най-перспективният бъдещ бизнес,
който несъмнено ще се развие у нас и ще удари в земята печалбите от обичайния туризъм. Бъдещата индустрия е домуването - нов продукт, предназначен за дребния и среден пенсионер и рентиер. Десетки милиони британци живеят в родината си от скромни пенсии и ренти. В Европа са стотици милиони. Голяма част от тях почти мизерстват, защото в скъпите им страни пенсиите и рентите (доходи от финансови вложения) едва стигат да свържат двата края, дори ако са три или четири пъти по-високи от средната българска заплата. Сами разбирате как ще живеят те с тези пари в някое тихо селце, примерно в Северозапада. Но за да стане домуването реалност и цъфтяща индустрия,
трябва нов бизнес модел,
който да задоволява потенциалните си клиенти. Домуването не е нито хотелиерство, нито даване на жилище под наем. Най-близкият аналог са детските села, каквито има и у нас. Ако исках да се хвана с обещаващия бизнес на домуването, бих купил 1-2 обезлюдени села за по 100-200 семейства всяко и по стотина недовършени и запустели ваканционни жилища в курортите. В селата ще предлагам домуване 1 и 2 звезди, в курортите - 3 и (съвсем малко) 4 звезди. Сега е моментът да се купуват пустеещи селски и курортни имоти, дават ги под цената на строителството, земята и дворовете са без пари. Ще си потърся партньори в основните страни, които да знаят какво ще се търси, и да продават крайния продукт. Ще отделя села за британци, за германци и пр. - от каквито националности имам съдружници. Ще стегна всички къщи и апартаменти и ще ги наредя според националните особености на бъдещите клиенти - като уютни жилища за двойки и за самотници. Ще почистя дворовете, ще стегна улиците, ще достроя каквито кръчми, клубове и обслужващи обекти трябва. Най-важен
приоритет са социалните услуги,
защото домуващите не са крави, които искат само топъл обор и вкусен фураж. Хората имат нужда да общуват (затова е добре във всяко селище да домуват хора от една нация), да се забавляват, да пътуват из страната и до родината си, да канят и ходят на гости, нещо да работят, за да се чувстват полезни. Имат нужда от медицински грижи, а някои от пълно или частично обслужване. Трябва да усещат, че са свободни и имат всичко от стандартната мечта на човека, оттеглил се в заслужен отдих (къща с камина, дворче с цветя, куче или коте). Това са стотици услуги, милиарден бизнес, който може да носи 4 до 5 хил. евро чисти на домуващ годишно при ниски цени и истински добро качество. (Сега хотелиерите са щастливи, ако им останат чисти по 2 хил. евро на легло годишно.) Това са стотици хиляди добре платени и сигурни работни места и реален шанс
България да стигне 20 млн. жители
само за някакви си десетина години. Да не говорим какъв интерес има държавата и цялата ни икономика от десетките милиарди инвестиции и добавена стойност, които може да създава новата индустрия на домуването. Не гонете големия инвеститор, той е разглезен, претенциозен и опитен, иска специални условия и скъпа поддръжка, а печалбите изнася без остатък. Ако ме питат, бих поставил новата индустрия на домуването за първи икономически приоритет на страната. Нищо че не съществува. Тъкмо затова. Първият винаги печели, ако бизнес моделът е успешен. А няма как да не е, това лесно може да се докаже с обичайните инвестиционни сметки и бизнес планове. България може да стане страната на мечтите за стотици милиони, нов дом за десетки милиони европейци. Но здраво трябва да поработим за това.
Никой няма да дойде в страна, чиито граждани мизеруват като кучета.
Първо трябва да създадем достоен живот за българските граждани. Това става с умна правителствена политика, насърчаваща производство при пълна заетост и консумация главно за вътрешна употреба.
http://bulgaria-mmt.blogspot.com/2013/01/blog-post_19.html