На територията на община Несебър тече безсрамно разграбване на държавни земи. Кражбата започва в началото на ХХ век, за да се развихри истински в уютния за грабители преход. Изкушението да станеш милионер за ден е довело до там, че на територията на община Несебър трудно може да се твърди, че съществува държава. Имоти са получили чрез съмнителна реституция и последващи сделки кметове, общински съветници, съдии, прокурори, от които се очаква да гарантират обществения интерес. За част от тях възмездието този път се оказва възможно. Това обаче не спира опитите за нови нагли кражби.

Разграбването на държавни земи не е патент на Несебър, но тук изкушението е голямо. Огромни територии в района на Несебър са били предоставени с царски указ в началото на ХХ век за училищен фонд на местното училищно настоятелство. Тези бивши училищни имоти, превърнати през комунизма в университетски бази и детски лагери, са реституирани след 1992 г. на наследници на хора, които никога не са били реални собственици на земята. Течащите в момента съдебни дела разкриват безобразни злоупотреби в процеса на реституцията, а късната намеса на държавата не гарантира, че застрояването в чужда собственост ще спре.

Показателна за схемите около бившите училищни имоти в Несебър и други населени места е дългогодишната сага с учебната водна база на Националната спортна академия. Студентите на НСА протестираха срещу сопите на инвеститорите, но не успяха да спрат разпарчетосването на учебния корпус. Сега НСА се бори за мораториум върху всякакви сделки с имотите му, който се очаква да влезе в парламента всеки момент, за да получи глътка въздух и време да приключи купищата съдебни дела, които е принудена да води.



Как реститутите успяха да докажат недоказуемото



и да получат земя в райони, които никога не са били частни и от началото на ХХ век са заделени изрично за учебни нужди?

Войната в Несебър тече за 600 декара земя, предоставена с указ на цар Фердинад за училищен поземлен фонд през 1914 г. В протокола на местната комисия за прехвърлянето на терена към училищния фонд изрично се уточнява, че земята се простира в местностите Кротирия и Дживизилъка "заедно с пясъците край морето до лозето на х. Никола" и не засяга частни имоти. Това е потвърдено и през 1921 г. от инспектор на земеделското министерство, пратен да очертае границите на терена. И в началото на ХХ век, и век по-късно обаче, земите край морето се оказали неустоимо изкушение. Част от жителите на Месемврия са започнали да ги завземат без съгласието на настоятелството и да си садят лозя. Изправено пред свършен факт, през 1923 г. училищното настоятелство се вижда принудено да започне да отдава земите под наем.

"Всеки месемврийски гражданин, който е заграбил по един или друг начин место от училищния имот и го е засел или ще го засее с лозя, оставя му се като негова собственост пожизнено при следните условия ... да плаща всяка година 7% (седем на сто) от добитата реколта в полза на учил. настоятелство", пише в протокол 17 на настоятелството от 1923 г. Гражданите получават и право да продават лозята си, но само като насаждения, а не като земя. Бъдещите реститути на тези терени през демокрацията се хващат за този протокол и формулировката "негова собственост пожизнено", но навсякъде и в протокола, и в последвалите типови договори с училищното настоятелство "заграбителите" на земя се третират като наематели.

Налице са изобилие от свидетелства, че отношенията между настоятелството и гражданите на Несебър са били наемни и никога не е ставало въпрос за придобиване на собственост върху земята. Първият изчерпателен списък на наемателите на училищни земи е от 1939 г. Списък с наемателите има и от 1944 г. Титулната страница на този списък на наемателите масово е била прилагана към заявленията за реституция след 1992 г. Че наемателите са нямали права на собственост върху самата земя свидетелстват и извършваните продажби на лозя до 1944 г. в района. Така например според договор за продажба от 7 декември 1942 г. Прокопи Каломенов продава на Никола Николов "собственото си лозе, засято на общинско место в местноста Кротирия", тоест продава само насаждения. Това не е попречило след 1992 г. теренът - на първа линия на морето, да бъде реституиран.

Самото настоятелство е имало сериозни проблеми с формулировката "пожизнена собственост" още през 1923 г. и е водило кореспонденции с властите по темата. Така в писмо от 20 ноември 1923 г. бургаската училищна инспекция пише писмо до директора на местната прогимназия, в което изрично уточнява, че "никой закон днес още не дава права да се отдават обществени имоти на частни лица за вечно ползване... Мъчнотията не е в големината на наема за училищни лозя, а в за срока на наемането", пишат от Бургас. От НСА са категорични, че заради противоречие със закона заветният протокол на настоятелството така и не е утвърден. Открити са писмени свидетелства, че председателят на настоятелството е бил сериозно критикуван от членовете му за липсата на утвърждение на документа.

След 1944 г. наемните отношения се преустановяват, а училищните земи са внесени в държавния поземлен фонд. Във всички документи около внасянето им и основаването на текезесета тези терени фигурират като училищни земи. През 1959 г. част от тях - 50 декара, са предоставени на спортната академия, тогава ВИФ "Г. Димитров", а впоследствие са добавени още 85. Самата спортна база е строена в периода 1970-1974 г. с участието на студентски бригади, като при строителството са залесени 20 000 дървета и храсти, а за целта специално е докаран чернозем за подобряване на почвата.



От наематели до собственици



В първите години на реституцията за поземлената комисия в Несебър не е имало никакви съмнения, че наематели на имоти не е равнозначно на собственици. Много хора от Несебър, които са имали лозя край морето, подават заявления за реституция и получават откази именно с този мотив. Така например на 7 януари 1996 г. Димитър Занешев получава отказ от поземлената комисия за реституция на 2 декара бивше лозе в местността Кокалу (същата местност, от която тръгна скандала с продадените дюни в Несебър). В мотивите пише, че комисията отказва възстановяването на имота поради това, че "са наемни училищни лозя и няма писмени доказателства за собственост". Тези откази са били масови. За някои от реститутите обаче отговорът "не" се е оказал неприемлив. С любезното съдействие на разни институции и взети "в името на народа" съдебни решения част от тях са успели да обърнат липсващите доказателства в своя полза. Така насред базата на НСА днес има над 30 частни имота. Върху част от тях, до морето, вече се издигат нагли бетонни корпуси.

Изровените от НСА стари архиви и преписки в опит да докажат цялата схема около тези терени са прелюбопитни. Те са нагледен пример защо България трудно може да нарича себе си правова държава и защо е важно да има действащи и независими институции, чиито представители не се стремят да придобиват права без законови основания.

Показателна е историята на една от успелите реститутки на територията на НСА - Василка Минова. През 1996 г. Василка получава отказ за реституция на 2.7 декара терен с аргумента, че това са "училищни лозя". Тя обаче решава да се възползва от възможностите, които предоставя съдебната система, и завежда дело. На първа инстанция съдът отхвърля жалбата на Василка с аргумента, че посоченият от нея списък на наемателите на училищни лозя от 1944 г. я легитимира като наемател, а не като собственик на имота. Втора инстанция обаче решава, че родителите на Василка са стопанисвали държавната земята цели 80 години и тя я е придобила по давност. По тази схема реститутката успява да си върне общо 2 терена от по 2.7 декара на територията на НСА. От тях 1.1 декара са дарени на Елена Иванова, съпруга на дългогодишния кмет на Несебър, сега общински съветник от ГЕРБ Янаки Стоянов Иванов.

Любопитни при тези дарения са и датите, на които са реализирани. От имотния регистър става ясно, че решенията на поземлената комисия за реституцията на двата имота от по 2.7 декара са вписани в Агенцията по вписвания на 30.05.2009 г. На същия ден - 30 май, на който са вписани имотите, е извършена и делба между 6 съсобственици на Василка Минова. Едната от съсобственичките - баба Ирина Атанасова Василева, 1925-и набор, дарява на съпругата на кмета 1100 кв. м от земята. Баба Ирина е дарявала жената на кмета и по други поводи. На 7 юни 2007 г. тя е извършила ново дарение в полза на Елена Иванова - 1/4 от общо 5 поземлени имота, двете са извършвали през годините и покупко-продажби.

Встрани от опасните връзки между реститути и местни велможи, въпросът за давността, направил възможно връщането на земята на Василка и други реститути, е ключов. "Законодателството след 1944 г. не позволява претендиране на давност за държавна земя. Преди 1944 г. също не може да се говори за давност на базата на договор за наем - това е равносилно да придобиваме собственост върху наети от нас апартаменти. Още повече, че първият изчерпателен списък на наемателите е от 1939 г., а преди този период е имало постоянно движение около имотите. Според тогавашното законодателство собственост по давност се е придобивала в такива случаи след 20 г. необезпокоявано владеене", обяснява доц. Боряна Гагова, административноправен консултант на НСА. Академията ще се опита да оспори като нищожни и решения на съда, стъпващи на мотива "придобивна давност".

Бургаският окръжен съд вече се зае с други особености в реституцията на Василка и други като нея.



На съдебната скамейка е Йордан Сачанов,



бивш председател на поземлената комисия в Несебър. Той е подсъдим за общо 12 имота, реституирани на територията на НСА. Според прокуратурата той е одобрявал преписки при липсващи задължителни документи и е нанесъл за над 2 млн. лв. щети.

Нарушенията по преписките са видими с просто око. Любопитна в тази посока е друга емблематична реституция - на 6 декара на Агатоника Коларова. Именно за този имот - на самия бряг на морето, бяха боевете между студенти и инвеститори през миналата година. От 2008 г. съсобственик на апетитния терен е фирмата "Империал Бул тръст" - на архитект Калин Тихолов, готвил най-спорните подробни устройствени планове по морето, и общинския съветник Георги Георгиев от ПК "Тракия", известен в Несебър като Гошо Хитрото.

Агатоника също успява да докаже в съда, че като наследничка на някогашен наемател, има право да си получи земята (като доказателство прилага нотариален акт за покупка на лозе, "засято в общинско место"). На базата на това съдебно решение през 2007 г. поземлената комисия уважава искането на реститутката за връщането на земята, но отказва да го направи в реалните й граници и предоставя равностоен имот в друга местност (така наречената "реституция с план за земеразделяне"). За решението си поземлената комисия стъпва на писмо от община Несебър, че конкретният имот отсъства от съществуващите кадастрални карти на общината и границите му няма как да бъдат определени. Това решение не е обжалвано и е влязло в сила.

Наличието на влязло в сила решение не е попречило на Агатоника година по-късно да подаде нова молба до общинската служба по земеделие за реституция на същия имот, но този път в реалните му стари граници. По това заявление от община Несебър за втори път удостоверяват, че реалните граници на стария имот не могат да се установят. Междувременно обаче Агатоника успява да се сдобие с протокол за заснемане на земята от дипломиран инженер. От документа става ясно, че заснемането е станало в присъствие на заинтересованите от реституцията лица и пред тях инженерът е нанесъл границите на техния имот. С този лист хартия, нестъпващ на никакви обективни данни, както изтъква впоследствие окръжният прокурор от Бургас Станимир Христов, земята е възстановена на територията на НСА, на първа линия до морето, в уж защитената зона А. Окръжна прокуратура-Бургас вече започна да протестира като нищожни всички повторни решения на поземлената комисия за възстановяване на земи в реални граници при вече взето решение, че имотите следва да се възстановят на друго място поради липсата на доказателства за границите им.

По делото срещу шефа на поземлената комисия и Йордан Сачанов е включен и друг скандален имот - 12-те декара на Руска Вълкова, майка на подсъдимия Атанас Вълков - бивш председател на Административния съд в Бургас. Вълков на свой ред е подсъдим в отделно дело, след като бе арестуван през март 2011 г. при опит да продаде имота на майка си с фалшиви документи. Според обвинението майката на Вълков Руска е придобила имота от хора, представени като наследници, които изобщо не знаят, че са собственици на терена. На първото заседание по делото през октомври миналата година повиканите "наследници" не разпознаха положените от тяхно име подписи под няколко документа - искова молба за възстановяване на собственост, предварителен договор за покупко-продажба и пълномощно на адвокат.

Ще спечели ли НСА войната за облагородяваните със студентски труд декари, времето ще покаже. Положените от академията усилия да събере преписките по реституциите, да разрови архивите, да открие крити от община Несебър карти и документи, са огромни. На страната на академията застана официално и правителството с две последователни решения за обявяване на територията на академията за обект с национално значение, което да спре реститутските амбиции. Първото решение обаче се оказа със слаби юридически формулировки и падна в съда, второто също се обжалва. Надеждите на академията сега са в налагането на парламентарен мораториум върху разпоредителни сделки с реституирани имоти. НСА чака справедливост и в съда - въпреки лобитата и личния интерес на отделни съдии, такава да няма. Защото от повече от век това е земя, предназначена за обучение и спорт, а не за хотелиерство и алкохолен туризъм.



ИДЕОЛОЗИ

Идеологът на всичко, което се случва със спорната база, е община Несебър, убеден е доц. Христо Константинов, ръководител катедра "Водни спортове в НСА" и мениджър на базата в Несебър. В основата на цялата сага с реституцията стоят именно действията и бездействията на общината. В разрез със законовите изисквания общинската администрация не е предала на Агенцията по кадастъра кадастрален план от 1985 г., в който са нанесени границите на водната база. Така през 2003 г. в новата кадастрална карта са нанесени незаконосъобразно имоти на физически лица и на община Несебър в границите на базата, година по-рано е издаден и акт за общинска собственост. В същото време дори и неактуван заради удобната липса на кадастралния план от 1985 г., по силата на закона за висше образование имотът на НСА е публична държавна собственост.

Ключова роля около реституцията в Несебър играе и общинската поземлена комисия, и регионалната дирекция по кадастър, изтъкват от НСА. Наред с издаването на противоречащи си решения общинската поземлена комисия е връщала земята при липсващи помощни планове - задължителен документ при реституция на земеделска земя във вече урбанизирани територии. Кадастърът пък е издавал скици по изготвени скици проект от самите заинтересовани лица преди излизане на решенията на поземлената комисия, вместо след това.