ВИЗИТКА



Елена Чернева е родена през 1954 г. в Пловдив. Завършва право в Софийския университет през 1980 г. От 1981 г. до 1984 г. е юрисконсулт към Български професионални съюзи. В периода 2002-2009 г. е консултант в структури към Министерството на отбраната. От 2005 г. до 2009 г. е председател на Консултативен съвет към председателя на Държавната агенция по младежта и спорта. От 9 април 2012 г. е председател на Националното бюро за правна помощ.







- Г-жо Чернева, вярно ли е, че има хора, които получават правна помощ, платена от държавата, без да отговарят на критериите за това? Хора с имоти, фирми и финансови възможности, които не би трябвало да получават такава помощ?

- За да отговоря категорично на този въпрос, ми е нужно малко време, защото трябва да се провери изнесената в медиите информация. Веднага след като от Софийската адвокатска колегия сигнализираха за този проблем, аз изпратих писмо до тях - да ми подадат конкретни данни на кои лица, по кои дела, в кои съдилища е предоставена правна помощ, без да се спазва законът. Още не са изпратили тази информация, очаквам да я получа. Има случаи, но те са единични. Аз съм констатирала такива, но в никакъв случаи те не дават характеристика на системата за правна помощ и не могат да говорят за нейното качество.

- Т.е вие сте склонна да се съгласите, че има такъв проблем, но е в допустими рамки, така ли?

- Да, но трябва да се направи проверка на всеки конкретен случай.

- Кой е задължен да контролира истинността на декларацията, с която се иска назначаването на служебен адвокат?

- Правната помощ е два вида. Първичната включва даване на консултации с цел сключване на споразумение преди завеждане на съдебен иск или пък изготвяне на документи за завеждането му. Тази помощ се предоставя с решение на председателя на бюрото. За целта се изследва имотното състояние на лицето. По-конкретно - тя се дава на лица, които се ползват от социална помощ, на настанени в институции за социални услуги или на приемни семейства, на роднини и близки, при които е настанено детето. Тук контролът се осъществява от самото бюро. При защита пред съда помощта се назначава от разследващ полицай, следовател, прокурор или от съда. Тогава контролът е задължение на назначаващия орган. По граждански и административни дела съдът задължително изисква доказателства за имотното състояние на страната. Има включително и една декларация, която лицето попълва.

- По наказателните дела не е ли така?

- За наказателните, извън случаите, когато се изисква задължителна защита, настоящият текст на закона казва, че съдът изследва имотното състояние на лицето, но липсват изброени критерии - за разлика от гражданските и административни дела. Преценката на имущественото състояние е изцяло на съда или на назначаващия орган. В закона има текст, който дава възможност да се получава информация за имотното състояние от НОИ, НАП, казано е: всички държавни и обществени органи, които дават такава информация. В момента тече процедура по приемане поправки в Закона за правна помощ, с които се слага край на безконтролното ползване на служебен защитник. Ние сме предвидили лицето само да доказва имотното си състояние, именно с цел засилване контрола по наказателните дела. Предвиждаме приравняване на критериите с тези по гражданските и административните.

- Това означава ли, че в момента съдът, прокуратурата, следствието и полицията не искат информация от НАП и НОИ и не контролират допускането на правна помощ?

- Не мога да кажа дали всеки отделен съдия или прокурор го прави. Но този контрол на назначаващия орган се подлага на допълнителен контрол, защото актът за допускане на правна помощ отива в адвокатските съвети. Те могат, ако не са съгласни с посочените основания, да върнат акта и да не се определи адвокат. Много от колегиите връщат актове - в това отношение добре работят съветите в Благоевград, Велико Търново и Варна. Контролът във втора линия е на адвокатските съвети. Когато производството приключи, адвокатът прави отчетна форма, тя се изпраща тук. Ние извършваме последния контрол. Имаме случаи, когато констатираме, че въобще не е имало акт за назначаване, а е определен адвокат. Тогава отказваме да плащаме.

- Бихте ли коментирали качеството на контрола от страна на назначаващия орган?

- За да го направя, трябва да присъствам на всяко едно съдебно заседание или досъдебно производство. На базата на това, което съм виждала, считам, че има нарушения, но те са единични случаи, не е масова практика.

- Назначават ли се прекомерен брой служебни адвокати, само за да вървят бързо процесите?

- Съвсем наскоро имахме едно определение от Софийския районен съд, който, независимо, че лицето има упълномощен адвокат, му е назначил и служебен. И ние трябва сега да му платим. Той се е запознал с делото, не е участвал в него, но ние трябва да му платим 50 лв. за това, че се е запознал с делото. Такива случаи има, но не са масови. По отношение на конкретния случай и други такива ще направим среща с председателя на съда и ще коментираме тези въпроси.

- Увеличава ли се броят на хората, които се опитват да получат безплатна правна помощ?

- Икономическата криза повлия и в България, определено. Хората са бедни, нямат пари за адвокат. Има дори случай, когато лицето представя доказателства за имотното състояние, но съпругът му има собственост, поради което не отговаря на основанията за получаване на помощ, макар и само на първична. Но тези хора определено са бедни и тогава ние им предлагаме нашата фактическа помощ, пишем проекти за искови молби и т.н.

- Означава ли това, че прагът за допускане е много нисък?

- Не е толкова нисък прагът, но хората са доста бедни.

- Кой може да поиска безплатна правна помощ?

- Всяко физическо лице, юридическите лица не получават. Правна помощ се получава по граждански дела, наказателни и административни. По търговски и данъчни - не. Задължително помощ получават хора, които не са договорили адвокат, но законът изисква те да имат защитник - непълнолетни, или с оглед квалификацията на престъплението - ако то е тежко. По граждански дела задължително получават малолетни и непълнолетни, както и лицата, които имат право на издръжка. Ако едно лице е материално затруднено - също, но това е по преценка на органа, който назначава служебен адвокат.

- Защо всяка година досега, с изключение на 2012 г., когато получихте допълнителни средства, не стигат парите за служебни адвокати?

- Наследих сериозни проблеми в бюрото, свързани с нередовно плащане на адвокатските хонорари. Затова всяка година те стачкуваха. Този проблем се реши едва миналата година, получихме почти 4.5 млн. лв., с които платихме стари задължения. За първи път нямахме стотинка задължения. За тази година имаме 9 млн. лв., което предполага донякъде покриване на основните дейности. А ни трябват 11 млн. лв. Много се надяваме на решаването на един друг проблем - рефинансирането на адвокатските възнаграждения. Когато лицето бъде осъдено, то дължи връщане на средствата за адвокатска помощ. До приемането на Данъчно-осигурително процесуалния кодекс през 2006 г. тези вземания са се събирали от НАП. След това формално престава да съществува механизъм за тяхното събиране. Съдът издава изпълнителни листове, но няма кой да събере сумите. Ние нямаме нито правото, нито задължението да го правим. Този проблем е стоял в продължение на 6 години. Миналата година с промени в закона правителството предложи НАП отново да започне да ги събира.

- Колко пари сте изгубили за тези 6 години?

- Не мога да кажа, но за миналата година, на база на осъдителни решения, вземанията могат да стигнат до 3.5 млн. лв. Доколко те ще се съберат, е друг въпрос. Но и 50% да се съберат, това са много пари.

- За 6 години осъдените не са ви дали една стотинка, така ли?

- Давали са ни пари благодарение на запазилата се практика някои от структурите на НАП да ги събират. Данъчните са карали по инерция, не мога да кажа каква е сумата, но тя е минимална.





ЦИТАТИ



"При назначаването на служебен адвокат има нарушения, но те са единични"



"За да се покриват нуждите от правна помощ, са нужни 11 млн. лв. годишно"