Актюерският доклад на НОИ е изключително важен документ за българската пенсионна система, защото той показва какво ще се случи с пенсиите от общественото осигуряване, т.нар. първи стълб, ако не се предприемат никакви законодателни промени. А изводите в него са много тревожни. Най-тревожният е, че до 2060 г. на практика има замразяване на нивото на пенсиите на размера им от 2013 г., ако сегашната нормативна база и политика не се промени. Защото моделът на осъвременяване се базира само на годишната инфлация, а това, преведено от икономически на човешки език, означава, че тяхната покупателна способност няма да нараства. На практика за подобряването на положението на пенсионерите ще се разчита единствено на допълнителното осигуряване в капиталовия стълб - задължителното и доброволното.

Много тежка е картината и през следващите три години, когато актюерските разчети показват, че българският пазар на труда в най-добрия случай ще остане на това положение, на което е в момента.



Практически няма да има намаляване на безработицата,



което автоматично води до намаляване на приходите и увеличаване на разходите в бюджета на НОИ. И тогава изниква друг въпрос, който е извън актюерския разчет - кой ни казваше, че сме излезли от кризата? И ако сме излезли, що за излизане е, след като 3 години ще останем в най-добрия случай на безработица 12% и над 12%. За съжаление актюерският разчет разчита на входящи показатели - ниво на заетост, на безработица, на заплата, на събираемост на осигуровките, инфлация, ръст на икономиката и т.н., подадени от финансовото министерство, а то към момента не може да вижда по-далеч от три години. Затова след тези три години може да се говори вече по-скоро за теоретични параметри, а не за прогнозни данни.

И тези параметри обаче имат голямо значение за бъдещите политически решения, свързани с пенсионната система. Моделът сочи, че горе-долу за 10 г. средната продължителност на живота в България нараства с около 2 г. и за мъжете, и за жените. Това означава, че ако тази тенденция се запази, а по-скоро темпът би могъл да се увеличи, но не и да намалее, през 2060 г. ние ще имаме средна продължителност на живота при жените над 87 г., а на мъжете около 83 г. И тогава, след като сме сигурни, че ще има такъв осезаем ръст на продължителността на живота, актюерският разчет просто бръква в очите на политиците с въпроса:



какво правим с пенсионната възраст



Ако тя остане на тези параметри, които днес виждаме при онази продължителност на живота, ние тотално генерираме дефицит в НОИ. Осигурителната ни система никога няма да може да излезе от тресавището на дефицита.

В актюерския разчет липсва нещо много важно, нещо, за което всички експерти са единодушни, нещо, за което много отдавна настоява Европейската комисия, а именно изравняване на възрастта на мъжете и жените. Последните промени ще доведат възрастта за мъжете до 65 г., а на жените - до 63 г. А това изравняване би имало много голямо влияние за финансовата стабилност. Актюерите обаче могат да залагат за прогнозите си демографско-икономически показатели, но не и промени в нормативната уредба. Защото тя не подлежи на прогнози, не е в ръцете на актюерите, а на политиците. Но когато на базата на действащото законодателство прогнозите показват, че дефицитът няма да изчезне, обратно - едва ли не нараства, това е поводът да се вземе ново политическо решение от управляващите.

Цифрите, които са най-ценното нещо в един актюерски доклад, сочат, че трябва да коригираме, и то осезаемо, възрастта за пенсиониране. Без подобна промяна към края на периода 2050 - 2060 г. резултатът ще е много тревожното



плътно приближаване на съотношението работещи към пенсионери,



което ще е почти 1 към 1. И това е нов сигнал, че възрастта не може да остане на сегашното ниво. Но най-големият аргумент за това увеличение е стандартът на живот на пенсионерите. Ако не се промени такъв основен параметър като пенсионната възраст, това ще означава, че в 2060 г. българският пенсионер ще живее при същия стандарт на живот, при който живее и днес.

Има и варианти с увеличение на вноските и непрекъснато нарастване на трансфера от републиканския бюджет към първия стълб, но само за да може да бъде поддържана поне сегашната покупателна способност на пенсиите чак до 2060 г. Това са много големи усилия за обществото, за да останат на едно и също ниво доходите на пенсионерите. Но това е цената, която ще плащаме до поне 2060 г. на неразумните корекции на модела, които бяха направени през последните 10 г. А може и тя да се окаже по-скъпа, ако не се олеем с нови подобни корекции.



* Авторът е председател на Балканския институт по труда и социалната политика, бивш социален министър.