12-ият бунтовен ден във Варна трябваше да избере инициативен комитет, който да преговаря за исканията на града. Както и да ги определи. Първоначално бе съобщено, че това ще стане на събрание в зала "Пленарна" на общината, после - на площада до кметството. В крайна сметка то отвори врати и към 400 души влязоха в залата след полицейска проверка за оръжие и опасни предмети.

Часът е 16.30, "Пленарна" се пука по шевовете. 15-20 души се тълпят край микрофона, блъскане. Залата е категорична, не иска никакви партии и техни представители. Всеки, който е заподозрян, че принадлежи към политическа сила, е освиркан. "Ей, ти си от партия, бе", подвиква някой, визираният човек на мига е изблъскан от "колегите си" край микрофона.

Залата категорично не иска партии, но поне половината вътре са бивши или настоящи членове на партии - социалдемократи, свободни демократи, само демократи, радикали, либерали, нео, ултра, социалисти, комунисти, националисти. Синдикалисти. Хората, които наистина не членуват в партии,



няма как да ги разпознаят,



защото до този момент не са ходили по агитки и мероприятия.

Оправен мъж взема думата, мъчи се да въдвори ред и изчете декларация. Представя се като Филип Филипов, един от инициаторите на протеста срещу шистовия газ. Чете исканията. Те са за: Велико народно събрание (ВНС), в което да влязат хора от инициативните комитети, протестиращи и професионални съсловия; ВНС да "смени тотално системата"; 100-120 народни представители; да има отзоваване на депутати; прозрачност и ефективна дейност на парламент, правителство, президент. "Как ще стане", подвиква някой. "Нова конституция", отговаря друг.

Някъде по същото време част от т.нар. неформални лидери на протеста напускат залата. Сред тях е бившият футболист Иван Петров, който бе намушкан от неизвестни при един от протестите. Те казват, че всичко в залата е постановка.

Думата взема възрастна жена. Тя казва, че се е родила при фашизма, живяла през комунизма, иска да доживее безпартийно и безкласово общество. Да има само граждани.

До микрофона се добира мъж, Иван Панайотов. Той иска гражданите да имат достъп до властта, да няма скъпи депозити за участие при изборите, настоява за гарантиран достъп до медиите в предизборната кампания. И още: ясни и неотменими референдуми; градски прокурор, съдия и полицейски началник да се избират от народа; граждански контрол в националните медии, да има в тях дежурни телефони, на които хората да се обаждат; ревизия на концесиите. Панайотов се чуди защо им е на всички ВНС, пита той



новият Бойко ли е новият цар?



Чуди се как с намаляването на депутатите ще се разшири гражданското присъствие в парламента. Отговори няма, "дискусията" е пламенна, на висок глас.

Думата взема друг, Иван Тодоров. Казва, че служебното правителство трябва да бъде съставено само от членове на инициативните комитети, които са излъчили протестиращите. "Тук има хора за поне пет правителства", провиква се той. Залата аплодира.

Някой пита събранието има ли водещ, протокол, как точно ще се гласува. "Това тук показва, че не може да се самоорганизираме. Улицата е сила, но трябва и разум", казва възрастен човек, представил се за Христо Димитров.

Залата продължава да е обединена в едно. Не иска партии, мрази партиите. Естествено, няма човек, който да взема думата и да каже, че е от партия. Чуват се още искания, бурно аплодирани: 20-30% по-евтин ток; затвор за енергийната мафия; национализация на концесии; депутатите да подписват трудов договор; падане на имунитетите им.

Думата взема поредния трибун. Говори, че е офицер от запаса, споменава клетвата към България, вярност, чест. Плаши провокаторите.



Следващият иска намаление на лихвите



"Да не забравяме за какво сме се събрали. Трябва да изберем инициативен комитет. Ние тук не се познаваме, кандидатурите трябва да бъдат обсъдени, разгледани. Нека това да стане във "Фейсбук", предлагай някой. "Къв "Фейсбук", време няма!", провиква се друг.

Часът постепенно е станал 18, идва ред за поредния митинг. Залата постепенно се изнася към площада до общината. Там има микрофон. Намира се водещ, който се мъчи да сложи регламент - всеки да се изказва в рамките на 2 минути. Качва се някой на микрофона, но пак се чува познатото: "Хей, махай се, партиец, провокатор!". Съответният човек слиза. Водещият казва: "Добре, само казвате, че някой не ви харесва, и му отнемаме думата".

Повечето от исканията в залата са повторени. Има и още: да се марширува всеки ден пред президентството до свикване на ВНС; на изборите да гласуват само хора, завършили 10-и клас; да гласуват само хора, които говорят български. Някой е категоричен, че Плевнелиев не може да състави кабинет, защото е нелегитимен президент. Друг добавя, че протестът трябва да е мирен, "това е пътят на Мартин Лутър Кинг, Ганди". "Къв Ганди, еййй", дюдюкат младежи от крайните редици.

"Това тук е цирк, излагаме се", говорят си някои на площада. "Е, цирк, ама все отнякъде трябва да се почне", добавят други. "Нарочно ни разделят, партиите се мъчат да яхнат вълненията", споделят трети. "Трябва да се сме единни и да не се поддаваме", категорични са четвърти.

"Не" на мафията, олигархията, да няма партии, съд за виновниците през последните 25 години, граждански организации да управляват държавата, мажоритарни избори, добре е, че народът се събуди, няма повече да търпим - това са най-честите лозунги. Предните дни имаше викове срещу кмета Кирил Йорданов, искаха се повече места в детските градини, ревизия на общински договори. Този път такива липсват.

Студент изчита приветствие от национална съсловна организация. Има такова и от женски организации. "Да бъдем мирни, разумни, да не се поддаваме на провокации", призовава почти всеки оратор. Някой казва, че в началото просто е тръгнал да протестира за цената на тока. Околните обаче са категорични, че



отдавна протестът е срещу цялата система



Вече е към 19 часът, на този варненски Хайд парк има към 1500 души. Жена споделя, че има много деца и внуци. Мъж - че пенсията му е ниска. "Ай стига сме слушали кой колко деца има, давайте по същество, инициативен комитет трябва да изберем", казва трети на микрофона. Съобщава се, че това е целта на събранието, шествие няма да има. По едно време младежи тръгват по булеварда, шествие има. Стотина остават на площада до тъмно, за да обсъждат инициативния комитет.

Два часа по-рано, все още по светло, мъж вдига момиченце, тъй че да каже нещо на микрофона. Детето е 4-5-годишно. "Смърт за комунистите", казва мъжът. "Смърт на комунистите", повтаря детето. "Смърт на душманите", казва мъжът. "Смърт на душманите", повтаря детето. "Да живее България" - "Да живее България".