|
| Димитър Денков |
Обикновено за известно време, докато утихне бурята.
Най-хитрите се изнасят още преди нея, подготвили предварително пребиваването си в по-уютни от Родината места. Оттам и класическото ubi bene, ibi patria, чийто първоизточник изглежда е в Аристофановата комедия "Богатството": "Родината е там, където на човек му е добре"...
Е, това става тук и сега, предрешено в приказки за демократичност, конституционност, политическа отговорност, представителство на гражданите - всичко това полято с каканиженията на родните Касандри покрай истерични телевизионни включвания, предимно от центъра на София. И за да потвърди сякаш не по-малко класическото правило за преминаването на трагедията във фарс, се направи всичко възможно фарсът у нас да стане буфонада. Ще рече, да се превърне в тъпо зрелище, по чиято сцена падат-стават-пак падат и пак стават напомпани герои сред бутафорни декори.
В политическите буфонади това има не толкова развлекателна, колкото отвлекателна цел: да не се види задкулисието. И не случайно в стила на тая буфонада взеха да изскачат сведения на приятелски служби за "поръчан" от Доган Борисов, щото пречел на едрата международна престъпност, за внезапно забогатели членове на разни бордове, че даже и кални интервюта с биологическия баща на Дянков за комунистическото му възпитание от майка му и втория баща и прочее гръмотевични разкрития за съзнателно крити тайни зад гърба на народа.
Но тия уж изобличаващи тайни не изместват масовия усет за провал,
който не е само на това правителство, а и на т. нар. общество, докарало се до състояние на безизходица. Затова все по-настойчиво се чуват възгласи, напомнящи позабравеното "незабавна смяна на системата", с присъщите институционални финтифлюшки - кръгла маса, Велико народно събрание, нова конституция, граждански квоти и избори до дупка и т.н. до исландски модел на писане на обществен договор в състояние на криза.
Не зная -никой не знае - какво ще се случи, но опитът с класиката учи, че обикновено става едно и също. Не бързайте, не е това, че революциите изяждат децата си и скоро водят до състояние, доста по-лошо и значително по-лицемерно от предишното. Едното и същото е познато твърде добре у нас именно в годините на прехода, но също така и почти през цялото съществуване на Третата българска държава. Каквото и да стане, което и правителство да дойде, то има да решава винаги един и същ въпрос: какъв заем да вземе, за да удовлетвори все пак непосредствени и справедливи искания. Без значение е дали е отказ от плащания, директно вкарващ страната в още по-кошмарен дълг. Без значение е дали ще е деноминация на лева и зарязан суверенитет с последващ валутен борд, разпродажба на държавна собственост, ликвидиране на социални системи и прехвърляне на издръжката им върху самите граждани чрез преки и косвени данъци. Без значение е разпространяваната заблуда, че парите идват едва ли не даром от митичния Европейски съюз, а държавата забогатява с плосък данък, въведен при управление и на уж лява партия. От значение е само едно: този заем се представя като кредит на доверие към всяко ново правителство, което и поради това храни илюзията, че може да залага държавата като обезпечение за последващи вземания. Разбира се, обикновено от други държави, дори тогава, когато държавните им фирми участват в раздържавяване, а наднационалните фирми и банки - във винаги спасителни инвестиции и финансирания на поредното правителство с все по-високи лихви заради рискованата среда.
Правителството на Борисов бе поредното в тоя класически ред
То успя да създаде илюзия за стабилност предимно с медийно-полицейски акции и облагодетелстване на групите, които можеха да се видят и на бутафорния митинг за подкрепата му: от жители на Банско през средни държавни и общински служители до животновъди, барабар с прасетата, и бизнесмени, чиито наемници се въртят край пазарите с неизменното "цигари, цигари". Истински облагодетелстваните обаче не бяха на тоя митинг, като някои се задоволиха било с благодарствени писма за доброто управление, било с неблагодарно посочване на възпитателния български опит.
Падането на правителството както заради протестите, така и заради това, което Дянков Му причини със земеделците, е достатъчно ясно. И също класическо: хазната е празна; задлъжнялостта на държавата, фирмите, гражданите един към друг и към банките, естествено чужди, е огромна; всички социални сфери - сред тях особено здравеопазването - са в клинична смърт; полицията и армията са безсилни; сметките обаче, сметките са непосилни. Буквално непосилен за все повече хора става и хлябът, а не само целият набор от полезни и безсмислени неща, които принадлежат към представата за "достойно съществуване в Европа към началото на ХХI век".
Какви тук грижи за това кой щял да спечели изборите? Който е да е, ще трябва да направи само едно: да отлага плащания и да взима заеми, за да удовлетвори нуждата за хляб, далеч по-остри от зрелищата, които бездруго си имаме предостатъчно. И както личи, са ни осигурени задълго.
|
| Проправителственият митинг в четвъртък пред парламента. |
Много е важно, да се наспокоим. 
