|
| Йордан Жечев |
- Последната запомняща се реклама на Handy беше с участието на Жорж Ганчев. Как стигнахте до идеята да го поканите в клипа?
- Търсехме кой би могъл да бъде Дядо Коледа, без това да бъде клишираният образ, който всички познаваме. Тогава се сетихме, че Жорж има бумтящ глас и е достатъчно самоироничен. И той показа, че е точно такъв. Държа се много по-професионално, отколкото очаквах. А имах отначалото опасения, че с него ще се работи много трудно, че комуникацията ще е сложна, че няма да вижда нещата така, както искахме. Но той се оказа невероятен професионалист. През цялото време беше наясно какво се случва, как той ни помага, как ние му помагаме, къде са границите на хумора, който търсим, идваше винаги навреме за снимки. Беше прелестен. И по време на паузите дори ни свири - негови неща, руски песни, "Бийтълс".
- Как изглежда образът на политика, от когото хората имат нужда, според един рекламист? Какъв би бил неговият печеливш девиз?
- Най-добрият девиз на рекламна агенция (за съжаление не нашата), който съм чувал, е: "Истината, добре казана". Както в рекламата, така и в политиката всичко тръгва от истината. И вече, дай боже, да успееш добре да я кажеш. Хубаво би било политиците да имат позиция и истина, които да отстояват, и след това да се придържат към тях, а не да се въртят наляво-надясно. Но понякога може и девизът да бъде: "Болезнената истина, казана директно, и край." И това в дадена ситуация би било много по-добре. Моята работа е да знам какво иска клиентът и да го преформатирам така, че да е достатъчно ясно. Но в никакъв случай да не е нещо, което знам, че е лъжа. Именно затова сме отказвали клиенти. Това в още по-силна степен важи, ако работиш за политик.
- Как приемаш случващото се по улиците на България в последните седмици?
- Много ми е трудно да го приема еднозначно. Гледам телевизия, има толкова различни хора и лица. Но вкъщи са ме възпитавали, че ако искаш и знаеш какво искаш, и се опитваш, то ще стане. Затова и аз, дано не прозвучи нагло, но не разчитам на протестите или политиците, че ще направят нещо вместо мен. Знам, че топката е в мен и всичко зависи от мен. И за радост същото това мислене започвам да го виждам - не навсякъде и не масово. Но има зараждаща се предприемаческа инициатива. Има хора, които се опитват да си кажат от какво има нужда не само България, но и целият свят, защото той си е наш. Те се опитват да кажат какво можем да направим добре и да го продадем навън, пък да си живеем тук. И полека-лека започват да се случват някакви неща. Изведнъж ще се поотворят ниши. Дразни ме, когато някой се предава. Имам един приятел, който си напусна работата и има много проекти, които опитва да реализира. Той не се предава, ако ще светът да се събаря. Дърпа напред, подтиква останалите. И колкото се възхищавам на него, толкова ме е яд, че няма повече такива като него. Липсват ми такива не твърде популярни хора, които работят неуморно и не се предават.
- Как преживяват хората около теб, на твоята възраст всичко това. Как се адаптират в действителността?
- Според мен, има едно поколение на родените от 1974 до 1977 г., което е някак загубено, объркано. Има примерно режисьори и други творци, които са родени до 1968 и след 1977. Между тях има някаква дупка, просто едно поколение не присъства. Много хора са заминали за чужбина, малцина са успели да се реализират. А повечето други просто не са успели да се пренастроят, защото до 1989 г. са били възпитавани по един начин, точно когато са се формирали като личности. И изведнъж се оказва, че те трябва да "занулят" и да променят изцяло ценностната си система. За тях това е огромен шок. Тези след тях, вече 30-годишните, на тях просто им се случват нещата. Те са били твърде малки по време на промените, не са осъзнавали стария порядък и мисълта им е по-свободна. Аз съм представител на това, следващото поколение, което е свикнало първо да проверява в интернет нещо, ако има нужда. Имам имейл още от 1994 г., да речем. За мен е нормално хората да говорят свободно, да ходят навсякъде извън България. А за предишните, преди мен, е било нормално винаги да има проблем, да имаш трудности да комуникираш с някого.
- В едно твое изложение беше казал причините, заради които един човек трябва да остане в България - тук по-лесно можеш да се откроиш, имаш свободата да импровизираш, а и у нас има възможност да се прескача цяло едно поколение, ако липсва приемственост. Тези причини, според думите ти, са противовес на подбудите, които тласкат хората да не останат в България. Все още ли мислиш така?
- Разбира се. И ето сега, ако някой си каже: "В България е нестабилно заради протестите и трябва да напусна", друг може да го приеме другояче: "Най-накрая има протести и може нещо да се промени". Всичкото е въпрос на гледна точка. Тази теория е по-скоро лична. Но фактът, че има твърде много бедни в страната ни, означава, че няколко малки крачки биха се оказали много важни за тях.
- В последните трудни за икономиката години как реагира рекламодателят, т.е. бизнесът, през твоя поглед?
- Специално за рекламните агенции кризата е най-хубавото нещо, което ни се е случило, убеден съм. Преди пазарът вървеше нагоре и всички купуваха - каквато и реклама да пуснеш, хората купуваха. А сега, когато няма пари, само по-добре справилият се в рекламата успява да докара клиенти. Вече има значение качеството, а не просто да има някаква реклама. Но това пък е и примамливото на този занаят - постоянно има нещо ново, има предизвикателство.
- Стигаме до народопсихологията. Баща ти бе един от най-добрите познавачи на българина - предосвобожденския и съвременния. Би ли разказал повече какъв човек беше той?
- Изключително умерен. Смяташе, че крайностите не водят до нищо добро. Имаше изключителна воля. Един от най-ярките ми спомени за него бе веднъж как пишеше някаква реч, която трябваше да изнася след 3 седмици. А той сутрин става, работи от 8.30 часа и продължава да работи, работи, работи, работи. Не става до 8 ч. вечерта. Така няколко дни подред и веднъж на закуска му казах нещо от сорта: "Татко, дай ми 6 лева за училище." И той, сякаш го сепнах и разбутах, и ми отвръща: "Моля? Ама, Йордане, аз в момента съм с Христо Смирненски". И се връщаше да работи и така 11 дни. До ден днешен не съм виждал човек, който да успява така да върши работата си. Той имаше една много силна фраза: "Две революции са с една повече за един човешки живот". Той бе роден 1929 г. и помнеше царското време, след което идва комунизмът, а след това 1989 г. За него последното бе истинска втора революция.
- В последните дни много се говореше за логото на България. По твое мнение по най-подходящия начин ли изобразява България и струва ли си тази крупна сума?
- Те парите всъщност не са за логото, а за последващата кампания, за медийно излъчване. Никой не е дал на художника и целия му екип тази сума, за да го нарисуват. Самото лого обаче е както имената. Едно име не можеш да го извадиш от контекст и да кажеш, ама то е добро или лошо. Например "всяка неделя" е нищо. Но благодарение на работата на Кеворкян, който е изпълнил едно тв предаване със съдържание и го е направил институция, хората казват "О, "Всяка неделя". Същото е и с "панорама". Наглед една обикновена дума. Но първо Иван Гарелов, а след него Бойко Василев правят така, че "Панорама" става силно име. В този смисъл, ако зад това лого стои добър контекст, то може и да не е перфектно и изрядно графично, но ще придобие смисъл. Преди да започнем някаква кампания, първо трябва да имаме какво да кажем. Добрият продукт е 90% от рекламата. Няма задача в света, според която България може да бъде изразена в една картинка. Някой да я покаже на чужденец и да го пита: "Ти ще дойдеш ли в България?". Но ако някой негов приятел преди това е дошъл у нас и е изкарал прекрасна седмица в Несебър, примерно, и му е похвалил страната ни, този човек ще отговори "Да, ще дойда". Но не заради логото, а заради адекватната комуникация на България.
