|
| *** |
Владимир Пенев, министър на културата: Стреснат, трогнат и очарован. И понеже съм играл Христо Смирненски, мога да си позволя този цитат. Първата ми реакция, когато ме поканиха, беше да откажа. Никога не съм имал подобна амбиция. Никога не съм бил изкушаван от подобна мисъл. Но след кратък рационален, а не емоционален размисъл, реших да приема. Защото в българската действителност изчезнаха понятията морал, чест и достойнство. А ако случайно се употребят някъде, те не означават нищо. Много страдам заради това. И поех ангажимента в крайно неудобно за мен време.
С: Ще се справите ли с всичко - администрация, репетиции, снимки...
ВП: Отнасям се много самоотвержено. Убеден съм, че ще успея. Или поне ще направя опит. Цялата тази авантюра е изпитание за моята личност, за качествата ми. Винаги съм се справял с нещата със собствени сили и мускули. Предизвикателствата са навсякъде - на сцената, в киното, в телевизията. Ще докажа, че човек може да живее достойно и гордо, с високо вдигнато чело - да върви напред и да се развива. Това е моята философия. Приемането на поста е част от нея.
С: ...Но това не е нова роля, нали?
ВП: Най-важното е някой да не си помисли, че нещо съм си повярвал или че съм се възгордял. Това е личен експеримент. Случващото се не означава, че се взимам за страхотен артист. Просто ще свърша една работа - точно аз. За другата си има аскеери и икари. Качествата ми на сцената и на екрана няма да се променят от факта, че съм станал за малко министър.
С: Коя дума си забранихте, когато прекрачихте прага на "Стамболийски" 17?
ВП: "Ужас", но все ми напира отвътре да я изговоря.
С: Имаше ли знаци, които подсказваха накъде ви води съдбата?
ВП: Само за няколко дни изиграх своя депутат в "Златните мостове и Секвоя" и президента в "Демонът от Скопие". Почти непрекъснато вали дъжд, така че ще ми върви по вода. Щастлив съм, че дъщеря ми Яна беше тук за малко.
С: Ласкае ли ви това, че из медиите ви наричат "българския Джордж Клуни"?
ВП: Не. Но го изпреварих поне в едно - станах министър преди него.
С: Какво мислите, че можете да направите за националната култура? Вашият коментар за артистите в политиката?
ВП: Не ми харесва, когато наричат "театър" слабите изяви на политиците. Изкуството е нещо съвсем друго, актьорите са друг тип хора. В голямата политика има само един артист - Роналд Рейгън. Той не е нищо особено в киното, но е със суперреспектиращо участие в значими събития. Не е задължително добрият политик да бъде добър актьор и обратното.
С: Усетихте ли някаква промяна през последните 48 часа?
ВП: Преди вечер имах представление в Малък градски театър "Зад канала" и ми направи впечатление, че снимката ми започна да се придвижва напред във витрината - от дъното до служебния вход на булевард "Мадрид" бавно и полека премина все по-напред и вече е разположена фронтално до главния вход. Не знам дали има връзка с новия ми пост. Това е нагледен израз на прогреса ми.
С: Разкажете за най-новото си превъплъщение в театъра - вашия гущер в "Морски пейзаж", чиято премиера е на 29 март в Народния?
ВП: Това е прекрасна пиеса на Едуард Олби. В нея мъж и жена се срещат с двойка гущери, претърпели очевидна еволюция - говорят, движат се почти като хората, но все пак са гущери. Темата е за различните, за това как може да се установи цивилизационен диалог между същества, които живеят по съвършено неидентичен начин. Гущерите са проекция, допълнение към човека. Хубавото е, че не можеш да разбереш дали човечеството еволюира, или тези два гущера са някаква древна и първична форма на хомо сапиенс.
С: Накъде се движи обществото ни - напред или назад?
ВП: Не знам. Може би скоро ще ми стане малко по-ясно.