Връщам се аз вкъщи и какво да видя - някакъв урунгел седи на дивана ми, пие бирата ми, гледа телевизора ми и даже е обул чехлите ми!

- Кой си ти, бе?! - креснах му.

Той дори и не ме погледна, само измърмори:

- Тихо, че изтървах гола!

В този момент в хола влезе жена ми, носеше купа с пържени картофи. Поръсени със сирене!

- Какъв е тоя, бе?! - креснах и на нея.

- Хайде без сцени! - подметна тя.

И постави на масата пред онзи картофките.

- Картофи със сирене, а? - изсъсках и се огледах за нещо тежко и нечупливо.

- И пържени на тиган, не във фритюрник - отбеляза жена ми и седна на дивана до онзи.

Той удари як гълток бира и небрежно замези с побеляло от сиренце картофче.

- Пенке, искам обяснение! - викнах с къркорещ стомах.

Тя най-сетне ме погледна:

- Това е положението, Георги, от тази сутрин имам служебен съпруг!

И си взе с два пръста картофче, та го лапна.

А така! Олюлявайки се, изтичах по чорапи в кухнята, измъкнах бира от хладилника и впих устни в гърлото на бутилката. После се върнах в хола.

Никой не ми обърна специално внимание. Постърчах, погледах малко от мача, пък приседнах на дивана от другата страна на служебния съпруг. Той небрежно чукна бутилката си в моята и пак залочи. Отпих и аз. Взех си картофче. Жена ми забеляза това, но нищо не каза. Проговорих аз:

- И защо така... служебен съпруг, Пенке?

- Ами ти за нищо не ставаш - отвърна тя обидно спокойно.

- Е, как да не ставам?! Кой пуска прахосмукачката из къщи? Кой поправи ютията, като се развали?

Тя изсумтя презрително:

- Аз пускам прахосмукачката, щото ти си се сецнал в кръста...

- Ама аз наистина... - прекъснах я.

Тя хич и не ме чу, продължи:

- А пък ютията поправи комшията от горния етаж.

- Обаче аз имах желание! От това по-важно няма!

Погледнах към служебния съпруг в търсене на потвърждение, но той си зяпаше телевизора и дъвчеше картофки, гадината.

- Добре, де, Пенке - казах, - сега вече този ли ще пуска прахосмукачката? Той ли ще оправя ютията?

Тя ме изгледа сякаш имах температура:

- Не, разбира се, на него не му е това задачата!

- А каква му е задачата?

- Да подготви условията за намиране на нов съпруг. От мъж има нужда тази къща, Георги!

- Ама, Пенке, аз нали съм тука?! Двайсет години брак! Забрави ли?!

- Такова не се забравя лесно. Ама с новия може да имам късмет...

Явно работата е сериозна! Отпих сериозно от бирата и замезих, картофчетата бяха поизстинали, но не това сега бе най-важното.

- Пенке, ами аз какво ще правя без тебе?! - казах най-искрено.

Тя сви рамене:

- Каквото искаш. Ако искаш, можеш да се кандидатираш пак за мой съпруг.

Сърцето ми трепна, прошепнах:

- А имам ли шанс пак да ме приемеш?

Тя не отговори, сдъвка няколко картофчета, но после забеляза, че я гледам като куче дръжка на врата и каза:

- Ако искаш, пробвай се. Но отсега нищо не мога да кажа.

- Добре, Пенке - казах хрисимо и задъвках студено картофче.

Догледахме мълчаливо мача. После онзи стана, протегна се, пусна една вода в тоалетната, пък с Пенка тръгнаха за към спалнята.

- Ами аз? - обадих се откъм дивана.

- Ти ще спиш тук - отсече жена ми.

Реших да не й противореча тъкмо преди избора на нов съпруг.

Легнах на дивана, завих се с кувертюрата. Твърдо ми беше, завъртях се наляво-надясно няколко пъти, все тая.

Откъм спалнята се чу неясно мъжко боботене, после женско хихикане, пружина в матрак ли заскърца или така ми се стори не знам, но явно работата по намирането на нов съпруг вървеше...