:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 437,259,694
Активни 143
Страници 11,389
За един ден 1,302,066
Интервю

Време е пак да се делим на елит и простолюдие

Музеят на социалистическото изкуство днес е по-необходим от всякога, смята изкуствоведът Бисера Йосифова
Снимка: БОРИСЛАВ НИКОЛОВ
Бисера Йосифова
Бисера Йосифова е завършила изкуствознание в Националната художествената академия. Била е зам.-министър на културата в периода 2002-2004 г. В момента е зам.-директор на Националната художествена галерия и ръководи едно от нейните поделения - Музея на социалистическото изкуство.







- Г-жо Йосифова, Музеят на социалистическото изкуство е рожба на бившия министър на културата Вежди Рашидов. Ще може ли да оцелее като самостоятелно юридическо звено, ако новият му патрон реши да го отдели от Националната художествена галерия?

- Приходите от билети са относително солидни, но ако се отдели юридически, музеят няма как да оцелее, защото това би предполагало един чудовищен, но задължителен административен апарат - счетоводител, касиер, охрана, пазители, уредници и прочее. Затова консолидацията на музеите има своя резон. Проблемът е, че няма добро разпределение на общите средства, т.е. добро бюджетиране. Ако сега дойде тук някой и каже: искаме да снимаме филм в музея, ето ви толкова и толкова пари, тази сума не остава за нас, тя потъва в общата каса на културното министерство и после пак трябва да просиш 5 лева, макар да си изработил многократно повече.

- Две години след създаването на експозицията успяхте ли да убедите противниците й, че не възнамерявате да възкресявате социалистическата идеология?

- Музеят не е исторически. В експозицията са събрани творби преди всичко от един определен исторически период, както и артефакти на социалистическата идеология, защото тя не започва на 9 септември 1944 г. Този исторически период не е монолитен. Тук ще видите неща, които се отнасят към онова социално изкуство, което се създава още през 30-те години на миналия век . Тук е "Трета класа" на Иван Фунев например - творба, която въобще не се вписва в епохата, ако говорим за социализма като държавен режим, но е един предходник на неговите идеи. Що се отнася до периода, обхващащ годините от преврата на 9 септември до промените през 1989-а, аз не съм привърженик на това да илюстрираме историята чрез изкуството. Един държавен преврат може да смени властта, но не и начина на мислене, той не се променя толкова бързо. Което се доказва от последните десетилетия. Животът на изкуството - дори на официозното, партийно, нормативно, тематично насочено изкуство, никога не е успореден с живота на обществото. Големите икономически и политически кризи далеч не съвпадат с кризи в литературата, пластичните изкуства, музиката и въобще духовния живот. Настоящият момент е много показателен. Смениха се поколения, смениха се политическите платформи, смени се всичко; ние си въобразяваме, че живеем в преход към демокрация, но всъщност задълбочихме по драматичен начин посттоталитарните форми в най-грубия вариант на социалистическото мислене. А същевременно театрите са пълни, литературата е във възход, киното - също. Така че изкуството винаги е паралелно, но не и успоредно на политическите процеси.

- Кой идва да гледа статуята на Ленин?

- Идват много чужденци, както и съвсем млади хора, българчета, за които историята, експонирана в залите, е напълно непозната. Като рекат някой път: "в далечната 1988 година"... За специалистите тоталитарния период е един миг история, а за поколенията е важно да няма бели полета за онова време. Не може човек да не познава биографията на родителите си. И още нещо, много важно - чрез изкуството се поднася една друга версия за историята, тя е по-различна. Далеч съм от мисълта да показваме "социализъм с човешко лице". Ето, в момента готвя една експозиция с крайно нечовешко лице. Тя представлява сбирка плакати от най-мракобесния период след идването на народната власт до смъртта на Сталин. Прелюбопитни сюжети. Например: радостният полски народ посреща с венци и цветя съветските танкове. Има и плакати от забележителни български художници. Твърде далечният от социдеите Бенчо Обрешков например е изобразил ярък (и като колорит) каскетиран представител на работническата класа, който дава своя вот. На плаката пише "Да гласуваме за ОФ". От сърце се смях, защото си давам сметка, че онова, което всъщност не пише, е "Децата ми трябва да ядат". Според мен интелигентният човек би се забавлявал с една такава изложба, освен че е поучителна. Но аз вече половин година не мога да я реализирам, защото няма кой да ми отпусне 2000 лв. бюджет и да ми напише една заповед да се реставрират тези неща. Идеята ми за изложба на плаката "Социализъм-интернационализъм" очевидно се посреща със страх.

- Страх от какво?

- И аз не зная от какво толкова се страхуваме? Дали от Сталин, Мао и Червенков? Да не би да припознаем нашето време като посткомунистическо? Или определени персони да се видят като новите тоталитарни вождове? Лошото е, че виждам същата боязън и сред младите изкуствоведи. Десетки пъти съм ги канила: елате, направете тук един провокативен пърформънс; или някаква скандална експозиция; дистанцирайте се от официозно музейното; ето ви статуята на Ленин, ето ви петолъчката, заиграйте се, експериментирайте върху горкия посттоталитаризъм или протодемокрация, или както и да наречем нашето време.... Защо пък да не потанцуваме върху руините на Бастилията? Но ги е страх. От сенките, от призраците на комунизма. А най-пагубен за изкуството е страхът. Точно за това смятам, че Музеят на социалистическото изкуство с всичките си несъвършенства и противоречия от музеологична и административна гледна точка днес е по-необходим от всякога по простата причина, че трябва да помним и познаваме миналото, дистанцирайки се от него. Иначе се стига до един много примитивен вариант - да унищожаваме. Още съжалявам, че сринаха Мавзолея. Ако някои властници бяха по-компетентни, некомплексирани и европейски мислещи, тази сграда можеше да остане като паметник от миналото и същевременно да бъде отчуждена от своето съдържание и използвана. Но да унищожаваш знаците на историята, е изключително варварски похват. И драстичен акт на необразованост. Огромна част от бедите на българското общество идват от необразованост. Вижте ги тези протести на улицата. Абсолютно правилно протестират гражданите, в това спор няма. Но точно в екзалтираните моменти, когато всички сме побеснели, в екстремната ситуация, тогава най-много личи простотията. Страшно невеж народ сме. Лъснаха проблемите на образователната система на демокрацията. Хората не могат да се изразяват, искат нещо да направят, но не могат да го ословесят. Може би е време отново да започнем да се делим на елит и простолюдие, както винаги е било.

- Излиза, че отупахме от праха социалистическото изкуство, а допуснахме повече от 20-годишно бяло петно в съвременното.

- Приемам упрека. Но тъй като съм имала кратък гастрол във властта като зам.-министър на културата, мога да ви кажа, че от 89-а досега всяка година, когато се прави проектобюджетът на Министерството на културата, не е имало случай в предложенията на галериите и музеите да не е присъствало перо "откупки" и също така не е имало случай то да не бъде зачеркнато най-напред. Това е част от големия проблем - липсата на държавна политика по отношение на културата. Което, от своя страна, води до пагубното мандатно мислене. Направихме Музей на съвременното изкуство и какво сега? Депата му стоят полупразни, защото творбите на съвременните художници са или в чужбина, или в частни сбирки. Чак миналата година се отпуснаха 150 000 лв. на Националната галерия и се скалъпи част от колекция. Но с нея пропускът от 20 и кусур години не може да се компенсира. Тези бели полета обричат на анонимност поколения съвременни художници, които остават мъртви за историята. Ето го резултатът от липсата на хуманитарна стратегия, от управлението на белите якички, които наложиха патологични технократични възгледи. Изкуството, видиш ли, да почака. Културата не може да чака, настъпва момент, когато тя си отмъщава. Творците са търпеливи същества. Но техният гняв е изпепеляващ. И не е нужно да са много; една шепа хора на изкуството, но подбрани, са способни да оправят нещата.
29
5919
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
29
 Видими 
15 Март 2013 19:54
"Социализъм-интернационализъм" очевидно се посреща със страх...
Масонство-юдаизъм-нихилизъм...
Има защо!
15 Март 2013 19:55
Соц. интелигенция продължава да се препитава върху трупа на соц.реализъма!
15 Март 2013 19:58
не вървой и това си е.
15 Март 2013 20:03
Аз лично не виждам нищо лошо в този плакат на Ангелушев от зората на социализма.

Натисни тук
15 Март 2013 20:16
Може би е време отново да започнем да се делим на елит и простолюдие, както винаги е било.

Елитът вече е оформен.... ако се излъжете да гледате VIP Brother ....
15 Март 2013 20:54
Но ги е страх. От сенките, от призраците на комунизма Дрън-дрън.Аман от елитни простачки.
15 Март 2013 23:20
Аз лично не виждам нищо лошо в този плакат на Ангелушев от зората на социализма

има само две лоши неща - нито земята, нито зърното е било на селяните.
Иначе Ангелушев винаги е успявал за усети духа на времето - като апел, мотив, нюанс.

Време е пак да се делим на елит и простолюдие

а от това лъха на мухъл. Големи мераци на тези, които са си самоповярвали, че са елит.
15 Март 2013 23:31
изкуствоведът Бисера Йосифова?
изкуствоведЪТ??
хора, какво става?
15 Март 2013 23:59
да унищожаваш знаците на историята, е изключително варварски похват. И драстичен акт на необразованост. Огромна част от бедите на българското общество идват от необразованост


Абсолютно точно.

Идеята ми за изложба на плаката "Социализъм-интернационализъм" очевидно се посреща със страх


Съдейки по съседната статия на Митко Денков, доста хора посрещат напомнянето за социализма с възторг, и са все по-неанонимни.
16 Март 2013 00:04
доста хора посрещат напомнянето за социализма с възторг, и са все по-неанонимни.

така както са подкарали тези хора, и родово-общинния строй ще посрещнат с възторг
16 Март 2013 00:37
...Един държавен преврат може да смени властта, но не и начина на мислене...

Ехее, сменя го и още как. Да избиеш от народа си многовековни християнски ценности, което даже турците не са успели да направят и да ги замениш с разни масонски- марксиски-материалистически помии не е шега работа.
16 Март 2013 01:15
Да избиеш от народа си многовековни християнски ценности, което даже турците не са успели да направят и да ги замениш с разни масонски- марксиски-материалистически помии не е шега работа

е, съгласи се, че не е било еднократно действие, а процес, неприятен и гаден за хората. Не за налагащите, а за потърпевшите.
За съжаление продължава и до днес.
16 Март 2013 06:46
"Вижте ги тези протести на улицата. Абсолютно правилно протестират гражданите, в това спор няма. Но точно в екзалтираните моменти, когато всички сме побеснели, в екстремната ситуация, тогава най-много личи простотията. Страшно невеж народ сме. Лъснаха проблемите на образователната система на демокрацията. Хората не могат да се изразяват, искат нещо да направят, но не могат да го ословесят. Може би е време отново да започнем да се делим на елит и простолюдие, както винаги е било."
***
Ами ... да им пуснем на протестиращите люде Бахуро и Манерката - они хем могат да се изразяват ка требе,хем па ословесяват тва,дет го искат,кат за на световно с пикантерии кат прашки,дренки и некви си тама 2021-ви и 2037-ми нови години.
Или па бонгу-джери да им пуснем ... оно е цар на разделителните черти - цели циливилзации дели.
Колко му е да раздели елит от простолюдие?
А,бонгу?
16 Март 2013 08:44
Не го схващай като носталгия, Чичовото.
Хората искат да вървят напред. Силно се надявам да ми сещаш думичките, тъй като и в теорията и в практиката, ние умишлено не държим сметка от къде тръгнахме и до къде следва да стигнем. В тези дни ни светва, че трябва и да се "повърнем", а не просто да държим шлифера на Моисей.
За цял живот помня думите на един турчин, доста известен покрай атентата срещу папата. В една ситуация, човекът само ме погледна с големите си, незабравимо изразителни очи и ми каза простичко: "Не ме гледай, че съм турчин и аз имам глава на раменете си." Подир два-три месеца инфаркта го настигна в един турски затвор, та и още му жаля...
16 Март 2013 08:49
Ето го резултатът от липсата на хуманитарна стратегия, от управлението на белите якички, които наложиха патологични технократични възгледи.

Много правилно казано.



16 Март 2013 09:14
При еднакви грижи и диагноза, едно тяло избира живота и се развива много добре, а друго умира...
Някой може ли да ми каже българете от кои сме..
16 Март 2013 09:21
При еднакви грижи и диагноза, едно тяло избира живота и се развива много добре, а друго умира...
Някой може ли да ми каже българете от кои сме..

При българите някакви телеса все още мърдат, но - ако се съди по туй, дето си го избират да ги управлява - в умствен план не само че не кретат, ами креят. Едва. Мъждукат с тенденция към загасване.
16 Март 2013 09:34
Бисерка е заприличала съвсем на Елтън Джон )))
16 Март 2013 11:06
Бисерка е заприличала съвсем на Елтън Джон )))

аа, затова значи го наричат изкуствоведЪТ
16 Март 2013 12:55
Може би е време отново да започнем да се делим на елит и простолюдие, както винаги е било.

Винаги, винаги, колко да е винаги - особено в смисъла, който влага авторката в "елит"? Тези дни прочетох, че разлика в смисъла на думите "artist" и "artisan" започнала да се проявява чак в 18-19 век.
16 Март 2013 13:03
Моята дефиниция за елит - " ... дракон, скрит сред хората"
16 Март 2013 13:18
... или
бръмбар в мравуняка
16 Март 2013 13:39
Къпан ром.
16 Март 2013 14:10
И аз съм съгласна да се делим на елит и простолюдие, и в простолюдието ще си седя, в края на краищата съм прост строителен инж., а не ИЗКУСТВОВЪД. Само че имам претенции към качествата на тези дето са в елита
16 Март 2013 16:27
Само че имам претенции към качествата на тези дето са в елита

Само при 1 % от тях може да става дума за някакви качества, татяна1. При 99 % от "елита" качествата са в количествата - пари, имоти, акции и пр.
16 Март 2013 17:57
17 Март 2013 00:10
17 Март 2013 11:48
Dodger
15 Март 2013 23:20

Аз лично не виждам нищо лошо в този плакат на Ангелушев от зората на социализма

има само две лоши неща - нито земята, нито зърното е било на селяните.
Иначе Ангелушев винаги е успявал за усети духа на времето - като апел, мотив, нюанс.


Юридически е била тяхна.Влезли са в ТКЗС с нотариалните си актове за земята и инвентара като съдружници.Земята не им е отнета,купена или компенсирана от държавата.Даже са имали право да излязат от ТКЗС на теория.Затова и беше върната на всеки един собственик - защото си е негова.
17 Март 2013 15:30
Един държавен преврат може да смени властта, но не и начина на мислене, той не се променя толкова бързо. Което се доказва от последните десетилетия.
С какво сегашната ситуация помага да се смени мисленето. Нещо хубаво да сме видели, хората се стремят към хубави неща.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД