Ако има нещо, което е по-сигурно дори от идването на по-висока сметка за ток, това е отварянето на ченгеджийската сергия преди избори. Тази година тя бе открита по-рано и върху нея се оплетоха в кълбо бившият премиер Бойко Борисов, ДПС лидерите Ахмед Доган и Лютви Местан, главният прокурор Сотир Цацаров, шефът на Националната разузнавателна служба Драгомир Димитров, Яне Янев, Христо Бисеров, Сретен Йосич, енергийната мафия, нейните "душмани" и кой ли още не ...

Ролите им в този театър са вече познати, а сюжетът се повтаря като в лош сън. Преди миналите парламентарни избори през 2009 г. цялото информационно пространство беше превзето от извадки от оперативни разработки, от разкрития за изчезнали килограми и тонове цирконий, с обвинения за издаване на класифицирана информация, за проектоатентати, за това кой е за затвора и кой е национално съкровище, за подземно минало и сръбска престъпност.



Основните двигатели на компроматната война отново бяха Янев и Бисеров



Дотогава първият беше известен и свързван основно с протести и сблъсъци с полицията край Петолъчката или пък с димки в партийна зала в Пловдив. Изведнъж стана лидер на партия "Ред, Законност и Справедливост", като не криеше много близките си отношения с Алексей Петров. И точно преди изборите громеше бившия вътрешен министър Румен Петков, като твърдеше, че бил замесен в изчезването на 10 т цирконий. Петков нарече Янев обикновен клеветник и зовеше прокуратурата да се заеме със случая.

Бисеров, след като беше главен секретар на СДС, стана основен фактор в ДПС и негов депутат. Непосредствено преди изборите през 2009 г. той наруши типичното си мълчание и изведнъж се разприказва, хвърляйки всякакви обвинения основно срещу Бойко Борисов, и то точно по сюжета със Сретен Йосич. Всичко, естествено, се случваше



на фона на недомлъвки, подозрения, половинчати данни и подхвърляния



Янев, Бисеров и стоящите зад тях политически сили се обявиха за разсекретяване на разработката за екстрадирания от България към Холандия сръбски гражданин Йосич, подозиран и обвиняван за купища престъпления. Всъщност тогава за първи път се заговори за папката "Лале", в която имало данни как Бай Миле, впоследствие разстрелян, казал през 2002 г. "Бойко взе парите, но те не стигнаха до варненеца". Смята се, че става дума за подкуп да не бъде даден Йосич на Холандия. Както и че имало сигнал през 2005 г. от сръбското разузнаване, че се готвел атентат срещу Борисов.

Изборите минаха, всичко се забрави. За да избухне отново с пълна сила същата компроматна сценка, със същия сценарий, със същите остриета, със същите герои. За да е по-голям съспенсът, лично Борисов се включи в компроматния водевил - наскоро разбрал как лично Ахмед Доган го бил "поръчал" за убиване, защото попречил на балканската, а и на световната престъпност. И се започна голямото мазане от бившите и настоящите шефове на разузнаването, контраразузнаването, от прокуратурата, от политиците -



и едва ли ще има край, поне докато не свършат изборите



Един казва, че сигналът за заплахата за Борисов бил сериозен. Втори, че изобщо не трябвало да му се обръща внимание. Трети обвини самия обект и службите, че са го изфабрикували, за да се героизират. Лансирана беше и версията, че Борисов и Доган може да са измислили заедно цялата тази история само и само да бъде отклонено вниманието от близостта между ГЕРБ и ДПС. Въпреки привидната война, по време на управлението на ГЕРБ всички кадровици на движението например останаха в министерствата и имаха решаваща роля.

Междувременно, всеки път, когато се извадеха достатъчно факти, че "уйдурмата" между ГЕРБ и ДПС е много добре спретната, че няма как Доган да е уредил генералските лампази на Борисов, а пък той да го мрази, се правеха "остри мероприятия", които да симулират различията между двете партии. ДПС например поискаха главният прокурор Сотир Цацаров да потърси наказателна отговорност на Борисов с ясното съзнание, че той няма такова право, защото за клевета се води частно дело.

Цацаров набързо обяви, че не може да се търси наказателна отговорност на Борисов за издаване на класифицирана информация (клеветата изобщо не я спомена). Документът не бил секретен и бил с ниска степен на достоверност. В същото време за по-малки прегрешения с държавната тайна бяха образувани дела срещу Сергей Станишев, Румен Петков и Ваньо Танов. Прокурорската теза обаче беше очаквана - така, от една страна, Борисов беше пощаден от наказателно преследване с обяснението, че е преувеличил. От друга, за да не се обидят от ДПС, бе дадено да се разбере, че сигналът е обикновено съчинение. Накрая остана усещането, че с настояването си пред прокуратурата за дело за клевета



ДПС вкарват очевидно историята в задънена улица



Иначе защо Доган не заведе дело срещу Борисов за 1 млн. лв. обезщетение например, задето го обяви за поръчител на убийство? Нищо подобно не се случва, напротив - "прегръдката" между двамата е очевидна.

А иначе историята как Сретен Йосич е поръчал убийството на Борисов се вади периодично от 20 юни 2002 г. По онова време Борисов бе главен секретар на МВР, а главен прокурор бе Никола Филчев. Години наред двамата взаимно се четкаха колко безстрашни са били, след като са успели да екстрадират Йосич в Холандия. От онова време е обаче и мълвата, че Йосич е дал между 1.2 или 3 млн. долара, за да не бъде екстрадиран. Както и че парите са получени от хора от властта, а работата не е свършена, защото сърбинът замина за Холандия, където лежа в затвора. За това щял да отмъсти. И на кого? На Борисов. Никой от участниците в театъра не влиза в подробности по темата за какво му е да отмъщава на Борисов, след като прокуратурата и съдът решават дали да бъде екстрадиран.

А какво да кажем за историята с новината, че на Калотина, на влизане в България през март 2003 г. е арестуван Фарид Топчагич - албанец от хърватски произход. Тогава се твърдеше, че в колата са открити два гранатомета, с които щял да гърми по Борисов. Той набързо беше осъден на 3 години условно през февруари 2004 г. и според публикациите веднага изчезна от България. Случаят обаче подхрани откъм легенди и двата враждуващи лагера.



Последният засега епизод на сапунката "Йосич убива Борисов"



е от делото "Килърите", по което Петър Стоянов-Сумиста и още няколко души бяха осъдени преди Коледа от Шуменския окръжен съд на доживотен затвор за организирането на три убийства. В хода на процеса свидетелят Калоян Йорданов твърдеше за подсъдимия Янко Попов-Туцо, че заедно били в Белград, където с Йосич говорили за убийството на Борисов. Попов поиска сърбинът да бъде призован за свидетел, за да каже за истинските отношения между двамата. Съдът обаче отказа да призове сърбина и интригата остана открита.

Главните герои на сагата явно не разбират, че на публиката вече взе да й втръсва и не им се връзва. Добре е обаче да си припомнят какво стана, когато Петър Стоянов извади секретна справка срещу Богомил Бонев по време на кандидатпрезидентската си кампания за втори мандат, който до онзи момент изглеждаше сигурен.

Иначе играта на сенки, полуистини и откровени лъжи само показва, че целият новопръкнал се политически и държавен елит от години е контролиран от и чрез бившите и настоящите тайни служби. Естествено, че той дължи на обществото пълна информация и цялата истината. И естествено, няма да я получи.