Костадинова вече декларира как всички мерки ще се обсъждат с партньорите и ще се вземат при консенсус, но от лансираните идеи на синдикати и работодатели е ясно, че те остават на диаметрално противоположни позиции. След като от КНСБ поискаха ръст на минималната заплата от 310 на 340 лв. от 1 април, вчера и от КТ "Подкрепа" обявиха, че настояват тя да стане 330 лв. Последва реакция от Асоциацията на индустриалния капитал, откъдето припомниха, че минималната заплата е функция на реалната икономика и трябва да е обвързана с икономически показатели, а не да се ползва за средство за разрешаване на социални проблеми. Същото разбиране споделят и от БСК. Двата синдиката настояват още за изравняване на обезщетението за гледане на дете, което сега е 240 лв., с минималната заплата.
От КНСБ изчислиха, че в бюджета могат да се преразпределят най-вече от капиталови разходи около 400 млн. лв., и настояват повече от половината от тях да отидат за подкрепа на доходите - добавки за ниските пенсии, за ниските обезщетения за безработица, към енергийните помощи и т.н. Бизнесът обаче иска, ако има пари, приоритет да бъде бързото разплащане на държавата с фирмите. Към края на 2012 г. тя им дължи над 284 млн. лв. - 110.8 млн. лв. от централната власт и 173.8 млн. лв. от общините. Работодателите искат още подкрепа за инвестиции в модернизации и мерки за запазване на съществуващия персонал.
ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
Наредбите, които ще обсъжда тристранката, са свързани с промените в Кодекса за социално осигуряване покрай въвеждането на нови срокове за внасяне на осигурителните вноски, въвеждането на пенсионна възраст за военните и т.н. Промените, които бяха гледани още през януари в комисията към тристранката, така и не бяха приети от предишното правителство. Някои от тях са в полза на хората и водят до по-бързо изплащане на болнични и за изчисляване на пенсиите. За целта от 1 май ще има нов електронен формуляр към болничния и обезщетенията ще се изплащат на базата на декларираното в него. Новият ред може да доведе в някои случаи до тяхното плащане, преди да се преведе заплатата, уверяват от НОИ. Пак от 1 май ще има нови декларации и за другите видове обезщетения. Пенсиите ще се изчисляват вече за 4 месеца вместо за 5. Промяна в наредбата за обезщетенията за безработица обаче предвижда вече да се прибира цялото обезщетение, ако човек има дълг към НОИ за неправомерно получени други плащания. Сега имаше ограничение от 1/6.
Разходите за труд скочили с над 5%
Българските работодатели са продължили да регистрират ръст на разходите си за един час труд на наети лица и към края на миналата година. През четвъртото тримесечие на 2012 г. общите разходи на бизнеса за отработен час са се повишили с 5.1% в сравнение с четвъртото тримесечие на 2011 г., показват оповестени вчера данни на националната статистика. Значително увеличение на разходите от 9.1 на сто има при услугите, докато в строителния сектор трудът се е обезценил с 2.4% за година.
При икономическите дейности статистиката отчита висок скок на разходите за час труд в търговията, пазара на имоти и туризма съответно с 18%, 14.1% и 13.8%. Все по-евтино излиза работната ръка в държавното управление, където разходите за отработен час са се свили с 6.6 на сто през последната третина на годината. Спадът в производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива пък е 3.9%.
Според икономистите обаче увеличението на разходите за труд не означава, че заплатите са пораснали. Тенденцията се дължи най-вече на по-високите осигурителни прагове и пенсионни вноски. Отражение дава и фактът, че от началото на кризата насам работодателите освободиха първо най-ниско платените служители.
При икономическите дейности статистиката отчита висок скок на разходите за час труд в търговията, пазара на имоти и туризма съответно с 18%, 14.1% и 13.8%. Все по-евтино излиза работната ръка в държавното управление, където разходите за отработен час са се свили с 6.6 на сто през последната третина на годината. Спадът в производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива пък е 3.9%.
Според икономистите обаче увеличението на разходите за труд не означава, че заплатите са пораснали. Тенденцията се дължи най-вече на по-високите осигурителни прагове и пенсионни вноски. Отражение дава и фактът, че от началото на кризата насам работодателите освободиха първо най-ниско платените служители.