Европа се нуждае от нова аграрна политика. И Европарламентът е решен да й я даде. Но явно и тази реформа ще се окаже поредната победа на мощното лоби на селските стопани. В крайна сметка те и друг път са печелили битки, изглеждали почти изгубени. А истинските губещи все си остават европейските данъкоплатци. От първоначалния замисъл на реформата накрая не остана почти нищо, оплака се германската евродепутатка Улрике Родуст. "Вече не можем да говорим дори за повърхностна реформа - това е връщане назад към 80-те години на миналия век", казва германската социалдемократка. Тя визира предложението на аграрната комисия в Европейския парламент, представено сега за реформа. Което обаче не променя нищо, тъй като и занапред европейските селски стопани ще си получават директните плащания от Брюксел по формулата "колкото по-голяма е страната, толкова по-щедри са субсидиите". За обикновения земеделец в Германия например това означава по около 300 евро помощи за всеки хектар обработваема площ. Ще рече, че който има много земя, и занапред ще може да разчита на стотици хиляди евро от Брюксел. "Това е катастрофа", възмущава се Мартин Хойслинг от Зелената партия в Германия. Според него Брюксел е прекалено щедър към големите в бранша. За тях би трябвало да се определи горна граница от 100 000 евро преки плащания. "Само така биха останали средства и шансове и за по-малките фирми", аргументира се експертът.



Правата на малките стопанства и този път не бяха защитени



ЕС дава 40% от общия си бюджет за субсидии - около 58 милиарда евро годишно. Но разпределението на тези средства е твърде неравномерно - така например производителите на зърно получават повече директни плащания, отколкото производителите на мляко, което не е логично, твърдят експертите. Днес 80% от всички средства за европейските фермери отиват в ръцете на едва 20% от предприятията. Историята на тази злощастна аграрна реформа е пример за това как в Брюксел се прави политика, която остава встрани от обществения интерес. Всички заинтересовани преследват личните си интереси, а те често са напълно несъвместими. Подкрепяни пряко от мощното земеделско лоби в Европа и индиректно от националните правителства, които не горят от желание да си навличат гнева им, производителите на селскостопанска продукция се оказват еднолични победители в тази битка. Губещата страна е също ясно дефинирана - европейският данъкоплатец. В тази игра на покер за пари, влияние и власт роля играят и европейските лидери. Те определят сумите, предвидени за отделните държави. Най-облагодетелствана е Франция, която получава най-голямото парче от тортата - 47.7 милиарда евро преки плащания от Брюксел до 2020 г. Следва Германия с 31.8 млрд. евро за следващите 7 години и т.н. Ще рече, че всичко си остава така, както си е било и досега. За каква реформа говорим тогава?

Точно 40% от парите на Евросъюза са предназначени за селското стопанство, като тези 50 милиарда са един вид добавка към доходите на селяните. В момента европейските правителства обсъждат общия си бюджет до 2020 г. и въпросните десетки милиарди са сред най-горещите теми. Защото става дума не само за субсидии, а за аграрна, социална, икономическа и екологична политика.



"Зеленото" засега е химера



В областта на селскостопанската политика интеграцията на Евросъюза е стигнала особено далеч, т.е. националните държави вече имат твърде малко правомощия. А еврокомисарят по селското стопанство Дачиан Чолош иска да използва възможността за реформи, насочени най-вече към защитата на природата. Той се кълне в устойчивото "зелено" развитие и вярва, че европейците ще направят съответния завой в аграрната политика. Накратко Чолош настоява в бъдеще селскостопанските субсидии да се обвързват със строги екологични изисквания. Плановете му предвиждат 7% от култивираните площи да бъдат освободени от неекологичния натиск на понякога прекалено интензивното земеделие. Еврокомисарят вижда селяните на бъдещето да засаждат живи плетове и да създават изкуствени езерца, така че естествената вегетация и животните да се завърнат по изтощените земи. Германската министърка на земеделието Илзе Айгнер обаче не споделя тези визии. Тя подчертава, че в Германия потреблението нараства и страната не може да си позволи да "замразява" селскостопански земи. Плановете на Чолош навярно ще попаднат и под ударите на повсеместните икономии, защото ако парите за селско стопанство бъдат орязани, това най-вероятно



ще стане именно за сметка на природата, а не на помощите за селяните



Разпределението на помощите между отделните страни в Евросъюза също е източник на напрежение. Навремето изкупните цени на някои продукти бяха гарантирани от Европейския съюз - и така възникнаха прочутите "морета от мляко" и "планини от масло", които отчасти отидоха на боклука, за да се запазят цените. Днес селяните получават директни помощи за обработваемите площи, а не за произведените количества. От този регламент най-много печелят големите държави с традиционно развито селско стопанство като Франция и Испания. А новоприетите източноевропейски страни настояват за равноправно третиране - защото за една и съща площ полският селянин съвсем не получава същите пари като френския си колега. Облагодетелстваните се защитават с твърдението, че и цените във Франция са по-високи от полските. Но в момента така или иначе няма признаци, че селските стопани от "новите страни" ще започнат да получават толкова, колкото вземат другите. Ако изобщо някога субсидиите се уеднаквят, това ще стане на по-ниското, а не на по-високото ниво, смятат наблюдателите. Още повече че много държави, членки на Европейския съюз, в които селското стопанство не играе такава роля - като Великобритания например, смятат субсидиите за същинско разхищение и непрекъснато искат съкращаването им.



За бранша настъпват златни времена,



предричат от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Като "страничен наблюдател" организацията оценява положително аграрната политика на общността. От ОИСР напомнят, че само преди трийсетина години европейските селяни са получавали близо 40% от своите доходи благодарение на субсидиите, а днес този процент е паднал до 20%. Същевременно препоръката е Евросъюзът да подпомага не доходите на селяните, а да се насочи към производителността на труда, рентабилността, устойчивото развитие и конкурентоспособността на селското стопанство. Защото за бранша настъпват златни времена, твърдят от ОИСР. Търсенето на храни в световен мащаб нараства с невероятни темпове и в това отношение европейците имат отлични шансове.