Поскъпването на магистралите започна още при "Люлин", което според БСП е станало с политическа протекция. |
Смисълът на допълнителния договор е да се вземат допълнителни пари
Така някои участъци се оскъпиха двойно. Донякъде това бе предизвестено още при отварянето на офертите на строителните фирми, където падаха ценови рекорд след ценови рекорд - все в посока надолу. Заради кризата и жестоката борба за всяка поръчка строителният бранш даваше нереално ниски и дори дъмпингови цени. Обикновено именно цената беше критерият с най-висока тежест в конкурсите за магистралите. И тъй като не бяха предвидени механизми за предотвратяване на дъмпинга, договорите бяха сключени и бе въпрос на време да започнат да "гърмят" един по един.
Някогашният регионален министър в кабинета "Борисов" и днешен президент Росен Плевнелиев неведнъж обясняваше, че от строителство на пътища са спестени 450 млн. лв. Дори само опитът да се изброи колко пъти дневно 365 дни в годината Борисов се хвалеше с най-евтините пътища в Европа, предизвиква психосоматични реакции. А министърката Лиляна Павлова като най-често показвана при рязането на ленти стигна до заветната позиция - министър с най-висок рейтинг и любимка на Борисов.
Но тихомълком няколко месеца преди да паднат внезапно от власт, методиката за обществените поръчки за пътища се промени - водещото при тях стана инженерингът, т.е. проектирането и строителството, а не цената. Изпълнителят сам избира технологията, по която да строи в зависимост от техническите си възможности. И тук има риск - не е сигурно, че след като фирмата сама си проектира пътя, няма да оскъпи ненужно?
Анексите потвърдиха съмненията, спестените суми за магистралите са балон. Тепърва държавата ще трябва да "компенсира" дъмпинговите цени на строителите. Над 84 млн. лв. допълнително бяха дадени за "Люлин" и две отсечки на "Тракия" и "Струма". Още 67 млн. лв. над договорените бяха дадени допълнително само за 7 км от Околовръстния път на София.
В началото бе "Люлин"
Единствената засега изцяло завършена магистрала у нас от цели 19 км повлече крак, след като бе построена за 185 млн. евро. Цената по договор бе 137 млн. евро. Поскъпването може да се погледне като по-малкото зло, защото всъщност строителят - турската фирма "Мапа Дженгиз", искаше увеличение на стойност 50% от договора. С анексирането на този договор се занимава известната комисия на Яне Янев за борба с корупцията по високите етажи на властта. От изслушването на бившия регионален министър Лиляна Павлова изобщо не стана ясно защо цената се е увеличила значително. Павлова изнесе тогава данни, че исковете за допълнителни пари са 39. 34 от тях са подадени до юли 2009 г., още 4 - до края на същата година (вече по времето на ГЕРБ) и един - през януари 2010 г. Павлова не съобщи каква е общата стойност на всичките искове. Основанията на турската фирма са най-различни, а някои странни - като преместване на път около мостовете, забавяне на чертеж, нарушение на строителните работи от страна на ДАИ, увеличаване на социалната осигуровка у нас, увеличаване на данъка върху горивата, неблагоприятни климатични условия и пр. От обясненията на Павлова не стана ясно кои основания държавата е счела за непреодолими, но все едно - съгласила се е и е платила допълнително 48 млн. лв.
"През януари 2010 г. с изключително висока политическа протекция е даден картбланш на възложителя - да иска огромни суми и да покаже на обществото как сте намалили стойността. Плевнелиев се опита да внуши, че институциите са намалили цената", отправи тогава тежки обвинения депутатът от БСП Димчо Михалевски. Факт е обаче, че ГЕРБ стартира лоша поредица с "позлатяване" на магистралите си - при "Люлин" окончателната цена стана 9.6 млн. евро на км при първоначално заложени по договор 7.7 млн. евро. А километрите са 19.
"Тракия" нагази в мочурища
25 млн. лв. допълнително на държавата струваха мочурищата и високите подпочвени води на последния участък на "Тракия", които проектантът - сдружение "Виа план" - "Илия Бурда", очевидно "не е могъл" да предвиди. Впоследствие никой не пое отговорност за калпавия проект - нито изготвилите го, нито приелите го. Удивително бе, че парите отидоха при този, който ги поиска, въпреки че имаше две отделни нарочни обществени поръчки за тях. И двете поръчки за справяне с подгизването на лота между Ямбол и Карнобат спечели строителят - консорциум "Тракия IV", в който основният партньор е фирма "ПСТ холдинг", свързана с Васил Божков. Така строителят постигна цена от близо 210 млн. лв., или по 4.3 млн. лв. на км. Но спечели поръчката с оферта от 3.5 млн. лв. на км. След оскъпяването трите лота на "Тракия" се строяха за по 4.3 млн. лв. на км (Стара Загора - Нова Загора), по 3.8 млн. лв. (Нова Загора - Ямбол) и по 4.3 млн. лв. на км до Карнобат. Единствен този участък все още не е готов. А Борисов в последните дни на управлението си, докато се чудеше да си ходи или не, в пристъп на нежелание да остави властта заплаши, че ако подаде оставка, магистралата няма да бъде завършена навреме.
"Струма" се сблъска с форсмажорни обстоятелства
Строителят на лот 1 от "Струма" си намери друго извинение, за да получи допълнителни 11.4 млн. лв. над договорените. Така само за два месеца от началото на годината друг ценови рекорд в европейското пътно строителство си дойде на мястото. 17-километровата отсечка между Долна Диканя и Дупница набъбна от 70.2 млн. лв. на 81.6 млн. лв. Цената на километър, с която Плевнелиев като министър се хвалеше, скочи от 4.1 млн. лв. за км на 4.8 млн. лв. И официално евтината "Струма" се нареди сред най-скъпите ни магистрали.
Първото поскъпване, поискано от консорциума между "Главболгарстрой", "Пътстрой 92" и италианската "Импреза", бе заради форсмажорни обстоятелства - "тежката метеорологична обстановка през януари и февруари 2012 г., с обилни снеговалежи и рекордно ниски температури". Оказа се, че тежкият сняг миналата зима е наводнил 4 от общо 17-те км. И строителят се сдоби със сертификат за форсмажор от Българската търговско-промишлена палата. Второто оскъпяване е дори по-любопитно и повтаря донякъде сценария с "Тракия".
Изведнъж бе направено "откритието", че трябва да се построят два надлеза и трябва да се плати за материалите за тях. При положение че те съществуват в проекта. Надлезите са над жп линия и при пътен възел Долна Диканя. Защо тези дейности не са включени в обществената поръчка при избора на строител, не бяха дадени обяснения.
Новият подход - да се обявява търг за инженеринг - за първи път се прилага при лот 2 на "Струма". За проектиране и строителство на 37-те км от Дупница до Благоевград консорциумът "Струма-ЛОТ 2" (където участват същите фирми, които строят и лот 1) ще получи близо 360 млн. лв. Това прави над 9.7 млн. лв. на километър. Така че новата методика доведе до двойно по-високи цени в магистралното строителство.
Засега не се задава поскъпване и на другия строящ се лот на "Струма", "мечтата на поколения българи - магистрала до Солун". Цената тук на км се доближава до другите отсечки - по 4.5 млн. лв. Обаче прогнозната стойност на участъка на пътната агенция бе 100 млн. лв. без ДДС, а постигнатата цена - 56 млн. лв. без ДДС. Все още няма искания за допълнителни пари и за магистрала "Марица". Лот 2 от Димитровград до Харманли също се строи от сдружение около "ПСТ холдинг".
Тези цени изглеждат странни
на фона на участъка от магистрала "Хемус" от Шумен до Белокопитово например, който се строи за по 5.7 млн. лв. на км. Да не говорим за някой своеобразни рекорди на Столичната община като цена от 1 млн. лв. за 100 метра. ГЕРБ оскъпи не само магистралите, но и пътищата. Два участъка от Околовръстното шосе на София поскъпнаха без много обяснения. Двата километра от Южната дъга от "Симеоново" до "Младост" се строяха от ГБС за 44 млн. лв. За нея обаче бяха дадени още 3 млн. лв., защото се наложи да се мести инфраструктурата под трасето. Тази дейност, естествено, не бе включена в обществената поръчка.
Пълна мистерия остана и защо държавата даде 97 млн. лв. на същата фирма за 4.5 км от Околовръстното от бул. "България" до "Симеоновско шосе", при положение че ГБС спечели търга за основното трасе с оферта от близо 33 млн. лв.