|
| Испанци палят свещи в град Гранада пред блока на мъж, който се самоуби в края на миналата година, след като банка взе жилището му заради неплатени вноски по ипотечния му кредит. Подобни случаи зачестиха в страната след избухването на икономическата криза. |
За да се намери противодействие на тези заплахи, са необходими силни системи за социална защита, твърдят изследователи. Но мерките за икономии, наложени след поредица от кризи в Южна Европа - най-вече в Гърция и Кипър, "нарязаха" тези мрежи за безопасност. "Налице е и един нов явен проблем - отричат се здравните ефекти на кризата, въпреки че те са очевидни", казва водещият изследовател Мартин Маккий от Европейската обсерватория за здравни системи и политики, група, подкрепена от Световната здравна организация (СЗО). "Европейската комисия е задължена да следи какво въздействие имат върху здравето всичките й политики, но още не е дала оценка за здравните ефекти от мерките за икономии, наложени от кредиторите", добави той.
Исландия обаче подсказва, че има алтернатива. Въпреки опустошителната финансова криза страната отхвърли затягането на коланите след референдум и продължи да инвестира в системата си за социално благосъстояние. Изследователите откриха, че благодарение на това решение в страната не е имало забележими ефекти върху здравето, откакто кризата започна. Икономиката на Исландия вече се е върнала към растеж, но възстановяването е неравномерно и инфлацията остава упорито висока.
От друга страна, здравните системи в много европейски страни са под напрежение, включително Испания, Португалия и Гърция, съобщават Маккий и колегите му. Съществува нарастваща тенденция пациентите да търсят помощ в по-късен етап, въпреки че това означава по-лоши последствия за тях, както и по-високи разходи за здравната система в дългосрочен план. В България петима души се самозапалиха в рамките на един месец. Четирима починаха, един е жив и е на лечение в "Пирогов", припомнят експерти.
