Бизнесът има ниско доверие към българската съдебна система и я нарежда на 25-о място сред 27-те държави в ЕС по способност да решава справедливо делата, показва изследване на Европейската комисия (ЕК), огласено вчера. След България са Румъния и Словакия, а непосредствено преди нея е Гърция. Най-високо е доверието към правораздаването във Финландия, следвана от Холандия, Ирландия, Германия и Швеция.
Класацията се прави за първи път в ЕС и се отнася до гражданските, търговските и административните дела. Тя няма отношение към наказателните дела, заради които ЕК наблюдава само България и Румъния като най-проблемни държави чрез Механизма за сътрудничество и проверка.
"Усещането за независимост на правораздаването е фактор, подобряващ икономическия растеж и предвидимостта както на инвестициите, така и на всекидневния живот на гражданите", посочва изследването. "Доверието в справедливостта на правораздаването е дори по-важно, отколкото фактическото функциониране на съдебната система", каза в Брюксел заместник-председателката на ЕК и комисар по правосъдието Вивиан Рединг, която огласи резултатите.
Анкетите сред представители на бизнеса са били направени чрез Световния икономически форум. Освен тяхното субективно усещане за независимост на правосъдието са изследвани още няколко обективни показателя, които позволяват за първи път да се съпоставят различните съдебни системи в страните от ЕС и да се добие представа за тяхната ефективност. Отчетени са времето за решаване на граждански спорове, висящите дела, броят на съдиите и адвокатите, финансирането на съдилищата, електронното правораздаване и извънсъдебното разрешаване на спорове. Използвани са данни от Съвета на Европа, Световната банка, Проекта за световно правосъдие, както и проучвания на ЕК от 2010 г.
Според Брюксел сравнението е важно, защото бързото и ефективно правораздаване намалява разходите за бизнеса и засилва интереса на чуждестранните инвеститори. Комисията смята, че то е част от бизнес средата, и ще предложи да бъде включено в механизма за икономическо управление на ЕС, известен като Европейски семестър. Чрез него страните членки и евроинституциите могат да дават препоръки на отделни държави за икономически и фискални реформи, за да отговарят на европейските стандарти.
В анализа за България се казва, че процентно тя отделя двойно повече от бюджета си за издръжка на своята съдебна система (0.83%) в сравнение със средното равнище в ЕС (0.44%). В абсолютни числа обаче тя изостава значително, защото на човек от населението у нас се падат по 15.2 евро за издръжка на съда в сравнение с 41.7 евро средно в ЕС. У нас на 100 000 жители се падат близо 30 съдии, докато в ЕС са близо 20. По брой на съдии спрямо жителите сме на 8-о място в ЕС, а при адвокатите сме 12-и. Тяхната натовареност е постъпващи 5.4 дела годишно на 100 жители, а в ЕС е 11.3 дела.
По скорост на правораздаването България е на пето място за ненаказателни дела със средно под 67 дни за решаването им и е на второ място в ЕС по бързина на уреждане на административните спорове. Това я прави близо 4 пъти по-ефективна от средното равнище в ЕС. Но по делата за обявяване на фалити на фирми страната ни е сред най-бавните в Европа със средно над 3 години за издаване на окончателно съдебно решение. ЕК посочва, че големите различия в скоростта на правораздаване създават усещане за нестабилност у чуждестранните инвеститори и влошават икономическия климат като цяло.
Брюксел смята, че по гражданските и административните дела България няма проблем и с висящите процедури, които се разрешават в приемливи срокове. При съпоставка на приключили и постъпили дела годишно индексът е 99%, което показва, че през последните години не се допуска познатото до неотдавна затлачване и натрупване на висящи дела.
Освен компютърното разпределение на делата между съдиите на случаен принцип у нас не се предлага електронно правораздаване. Така например е невъзможно електронно подаване на искове, електронно разрешаване на дребни спорове, електронно разрешаване на неоспорвани финансови задължения, което е важно за бизнеса и е ефективен метод за борба с корупцията. Електронно правосъдие няма в още седем държави, сред които Холандия, Кипър, Швеция, Дания и в някои части на Великобритания.
ЕК препоръчва като начин за ускоряване на правораздаването алтернативни методи за разрешаване на граждански и административни спорове. По този показател България е сред последните, като от различните форми на извънсъдебно правораздаване у нас се прилага единствено използването на медиатори.
