България лъсна в Европарламента с най-тежкия си проблем - престъпността - ден след тържественото й приемане като наблюдател. Потвърдиха се опасенията на евродокладчици и експерти, че страната няма да бъде готова да се впише в европейското семейство, докато не се заеме решително да очисти образа си на правова демокрация.

Стана така, че точно пред очите на докладчика за България в Европарламента Джефри ван Орден група от двадесетина български журналисти научиха по мобилните си телефони от София новината за искания имунитет на Стефан Софиянски. Още по-конфузно бе, че бившият столичен кмет и настоящ депутат присъстваше на срещата заедно с другите трима български наблюдатели от десницата, които бяха приети малко преди това радушно от Европейската народна партия (ЕНП), чийто член е и британецът Ван Орден.

Доста неприятно съвпадение за европейската десница, която същия ден с охота гласува за отнемане на имунитета на кипърския евродепутат от групата на либералите Мариос Мицакис? Пак този ден в интервю за "Сега" Ван Орден бе заявил: "Трябва да покажете, че хората, които се смятат за недосегаеми, на практика се изправят пред правосъдието. Мисля, че хората искат да видят арести, процеси, практически резултати."



Софиянски, който се представя в ЕНП като земеделец,



защото мястото му там е всъщност по линия на неговата съюзничка в БНС Анастасия Мозер, съзря непочтен опит да бъде дискредитиран в чужбина от главния прокурор Никола Филчев. Колкото и да уверяваше, че е набеден невинно, самият той предпочете на другия ден да не се мярка пред очите на Ван Орден и не отиде на срещата му с цялата група на българските депутати. Британецът ги увери, че смята всички за приятели, без значение каква е политическата им принадлежност.

Добрите чувства на Ван Орден към България не бяха фалшива любезност, защото той веднага ги потвърди, като каза, че ще завърши доклада си за нашата страна с препоръка да бъде приета в ЕС на 1 януари 2007. Той ще предложи такава резолюция пред Европарламента през декември и ако бъде приета, ще засили настроенията в наша полза. Точно от това имаме нужда в този момент, защото еврокомисарят по разширяването Оли Рен откровено предупреди българските депутати в същия драматичен за нас вторник : "Някои парламенти нарочно забавят дебатите за ратификация на договора (за приемане на България и Румъния в ЕС) и чакат публикуването на мониторинговия доклад на 25 октомври."

Евентуален добър сигнал от Европарламента би бил безценен за България. Но тя не бива да злоупотребява с доверието точно на хората, които



подлагат на изпитание авторитета си, за да се застъпват за нея



Случаят "Софиянски" най-вероятно ще стане тема от дневния ред на някоя сесия и неизбежно ще се превърне в случая "България". Все още е спорно дали той като евронаблюдател се ползва с имунитет. Ако това е така, отнемането му в Европарламента е трудна работа, правят се внимателни проверки на всички доказателства. Това означава, че се задават евромъки и за нашата неефективна съдебна система, която е доказала способността си да започва дела, без да ги довежда докрай. Покрай този казус България получава възможност да направи нагледна демонстрация на юридическите си недъзи, заради които е критикувана във всеки евродоклад. Изглежда, ще се потвърди поговорката, че магарето реве най-силно на пазара, защото там най-добре показва магариите си. Говорителят по юридическите въпроси на Европарламента смята, че евронаблюдателите имат имунитет. Софиянски още не е казус за Страсбург, но вече е прецедент. Досега не се е налагало юридическо тълкуване дали евронаблюдателите се ползват със съдебен имунитет и в собствените си страни.

Разбира се, именно по такъв повод да се шуми за България, и то на финалната права, не е хубаво. Но ако съдебната система не беше хвърлила толкова усилия да не се реформира, сгазилите лука щяха да са си понесли вината навреме, а не с години да се уреждат зрелища, които да се пренасят на европейска сцена.