Визитка:

Кирил Маричков е роден на 30 октомври 1944 г. Средното си образование завършва в софийското училище "Антим I". От дете свири на пиано. Като своя житейска грешка отчита факта, че завършва инженерство вместо Консерваторията. Музиката обаче побеждава. През 1967 г. основава група "Щурците", която съществува активно близо 30 години. В зората на демокрацията става един от създателите на радио "Тангра". Автор е на повече от 150 песни, както и на музиката към 14 филма. Бил е депутат във Великото народно събрание от СДС.



- Г-н Маричков, "Щурците" се превърнаха в символ на цяла една епоха. Можем ли днес да говорим за подобен културен феномен?

- Невинаги е лесно това да се разбере в момента. Нужна е дистанция. И ние, "Щурците", в най-активните си години не осъзнавахме важността на това, което правим. Чак сега мнозина ни определят като културен феномен. Колкото повече мисля, толкова повече се чудя как успяхме да оцелеем. Явно много силно сме вярвали в това, което правим. Тогава тази музика беше табу. Като си помисля през какво сме минали... Имали сме няколко случая, в които сме били на границата да захвърлим всичко, но ето че се запазихме. Днес не виждам такава вяра край себе си. Нищо чудно "документът на съвремието ни" да се окаже Азис. Гледам през последните години цялата девалвация на стойностите, на морала, на словото... Каква безпросветност настана, каква пошлотия, какво изкривяване на нещата до някаква пародия на тяхната истинска същност. Какво огромно количество бройлери въобще в нашето общество. А от бройлери не се прави гражданско общество. Затова казвам: нищо чудно някой като Азис да бъде символът на нашето време. Не че ще е именно "знаме" на епохата, но че ще е неразривно свързан с тези години, няма съмнение.

- Няма ли явления в рокмузиката?

- Във всички случаи последните години няма да бъдат запомнени с добрия български рок. Той си остана в ХХ в. Философията на рока, специално на балканските ширини, категорично се разминава с манталитета на хората. Разликата между попмузиката и рокмузиката е в това, че попът казва как всичко е наред, а рокът - как нищо не е наред, но може да се оправи. Тук, на Балканите, не обичаме да се изправяме срещу проблемите. Нравите ни са по-различни от европейските, но и по-различни от азиатските. Българите като нация винаги сме се люшкали между Европа и Ориента. Сега като че ли за първи път имаме шанс да се приобщим повече към Запада, отколкото към Изтока. И дано не го изтървем този шанс.

- Не се ли изкушавате да се върнете в политиката?

- И на миналите избори, и на тези имах различни покани да се включа отново, но аз реших да не го правя. Не зная дали това не е една моя грешка по принцип, но когато нещо не върви, както аз мисля, че трябва да стане, правя известни усилия да го направя и щом видя, че не се получава, си вдигам шапката. Така съм постъпвал няколко пъти в живота си. Така постъпих и сега. На този етап не възнамерявам да се връщам в политиката. Не приемам това разцепване на десницата на малки парченца. Към кое точно от тях да се включа? Вярно е, че едни ми допадат повече като мислене от други, но при всички положения ми се струва, че случилото се е огромна грешка. Сякаш недобрите личностни качества надделяха над големите цели, които се надявах, че ще бъдат приоритет. Очевидно обаче не са. Да се разбие по този жалък начин десницата и сега всички да спорят кои са най-силни, при положение че всички са слаби. Някак си е обидно. Точно това казах, когато ме каниха да се включа в предизборната кампания с песни - че ще пея за обединената десница. Не пях, тъй като такава няма.

- Това означава ли, че политическите ви убеждения са претърпели трансформация?

- Никога не съм си и помислял да завия вляво. Макар че от друга гледна точка приветствам всяко социалдемократизиране на левицата. Но колкото и младият им лидер да се опитва да промени нещо, основната част от членската маса на БСП е с комунистически манталитет. Именно с комунистически, а не с манталитета на западноевропейската социалдемокрация. Левичарството у нас винаги е било свързано по някакъв начин с посредствеността и липсата на инициативност. За хора, лишени от възможността и волята да направят нещо в живота си, е инстинкт да очакват някой друг да ги "уреди". И щом една левица има такъв голям електорат в една държава като нашата, то трябва да се замислим за това, че болшинството от хората предпочитат някой да мисли вместо тях.

- Голяма част от младежите предпочитат чалгата пред рока. Вие влизали ли сте в чалга-клуб?

- Не, но имам представа от публиката. Наскоро един познат ми припомни случай отпреди десетки години. Срещнал ме и казал, че рокът възбужда най-ниските страсти. А аз съм отвърнал: "Който си има ниски страсти, да му се възбуждат." Сега тази негова забележка бих адресирал към чалгата, но ето че едно време и за рока се говореше така. Някои твърдят, че слушат чалга, защото е мелодична. На мен пък точно този ориенталски тип мелодичност не ми харесва. Много трудно е да обясниш защо нещо е хубаво, а друго не е хубаво. Мога да илюстрирам целия този кич с една метафора - дворните клозети. Колкото повече дворни клозети има в една държава, толкова повече върви чалгата. Чърчил е казал: "Ориентът започва оттам, където клозетите миришат и се пие боза." Лошото е, че боза вече не се пие, но тоалетните продължават да миришат. Т.е. хубавото на Изтока го няма, а лошото се развива.

- Кое свързвате с ориенталския манталитет?

- Покрай демокрацията наистина ни пролича, че сме Ориент. Тя показа реалния ни облик. Дотогава нещата бяха маскирани. Едно тоталитарно общество прикрива недостатъците си. По социалистическо време също имаше чалга - "Камъните падат", сръбско. Лепа Брена пак пълнеше стадиони. Само че тогава с тази музика свързвахме таксиметровите шофьори и тираджиите, а сега псевдокултурата разцъфтя. Нейният дух се носи по улиците - всички тези сергии, бараки, боклуци. Това е Ориентът. Аз мисля, че ако ние веднъж завинаги се примирим с мисълта, че сме си ориенталци, всичко ще си дойде на мястото. Няма да се учудваме нито от чалгата , нито от мръсотията, нито от бездомните кучета.

- Но ние май не искаме да сме ориенталци?

- Оказва се, че само малка част наистина не искаме. "Проевропейската ориентация" отново идва от ориенталския манталитет. Да идем в Европа, защото там нещо ще ни дадат, някакъв келепир ще има - това е масовата теза. И в момента, в който се разбере, че няма да стане точно така, а че всеки трябва сам да си свърши работата, ще настъпи евроскептицизъм. Как ще се оправят нещата, като ти не искаш един билет за трамвай да си купиш?! Случи ми се следната история. Единственият човек от нашата кооперация, който понякога мете тротоара пред къщата, съм аз. Почиствам, защото студиото ми е в мазето и не мога да си отворя прозореца от прахоляк. Веднъж, както си мета, някакъв човек се опитва да паркира на тротоара. Помолих го да изчака и той изведнъж ме позна. "Ама - казва, - защо вие, г-н Маричков, метете? Викам му? "Общината ми плаща, аз съм тука от "Чистота", не знаете ли?" А той така ужасено ме погледна, че веднага си представих какво му се върти в главата - горкият Маричков докъде я е докарал... Защо той не си мръдне пръста, а иска държавата да прави нещо за него? А за циганите да не говорим. Те си мислят, че ей така може да не си платят тока, да си направят бараката, където им хрумне, да оберат нивата на съседа... И се възмущават, ако някой им забрани. Ето това е нискокултурното. Празник на невежеството. Когато липсват демократични традиции, много хора смятат, че свободата е в това да се покажеш на прозореца и да се изплюеш върху главата на някого. Защото си свободен и можеш да правиш каквото си щеш.

- Значи ли това, че сте солидарен с националистите в парламента по отношение на ромите?

- Какво е това ром? Те са си цигани. Ромът е напитка. Да не вземе човек да си поръча един ром в заведение - ще дойде някой мургав да му свири на ухо. Аз не ги мразя, макар да се възмущавам от циганските работи. Достатъчно е да има еднакви закони за всички, които живеят в тази страна. Но не съм съгласен с насилствените методи за справяне с проблема. Въобще забелязвам, че разликата между национализъм и патриотизъм е в това, че национализмът е да мразиш другите, а патриотизмът е да си обичаш родината. Мерките според мен трябва да целят циганинът да се измие и да се образова. Но не, той не ще, той е с бедуински манталитет. Само ние ли ще правим крачки към тях? И докога? Пак опираме до простащината и безпросветността, които водят до разделението в обществото. Цивилизационното и духовното равнище на народа се оказа много по-ниско, отколкото се очакваше. Подчертавам - "оказа се", не "стана". Лакмусът беше демокрацията. Тогава се видяха нещата. Не тогава се "случиха". Деградацията е започнала много по-отдавна. Оптимизмът ми се състои в това, че след като сме наясно с резултатите, може би има надежда да тръгнем и нагоре.