Никак не е за проумяване как вече повече от две десетилетия на никой отговорен в многострадалната ни държава не му проблесна, че подобаващото отбелязване на знаменателни събития в българската история има изключително значение в съвременността ни, това е най-краткият път за патриотичното осъзнаване на младите. Не че съвсем нищо не се отбелязва, но е вяло, сякаш на парче - някой нещо се присетил, друг решил малко налични да прибере от държавните пари, политиците пък патриотарската го раздават, стига да има телевизионни камери наблизо.

Няма я стройната система, която да осигури редовно и без пробойни отбелязване на важните събития в историята ни. Май всеки чака другите да го подсетят за знаменателните дати. С особена сила това важи за средновековната ни история, която е всъщност най-величавият период в целия ни поне 1332 годишен исторически път. Да не говорим, че точно тези величави дати могат да бъдат чудодейни поводи за разгръщане на нова проучвателска работа за да се осветлят, доколкото е по силите ни, още малко от по-тъмните места в историята. Верно, правят се разни бляскави комитети, за честването на Балканската война, например, пише се за усвояването на някакви, не малки впрочем, държавни пари, а за резултати не се чува.

Комитетите, разбира се, са хубаво нещо, както е добре известно. Говори се, че именно това бил начинът една работа да се свърши добре, нали така беше?! Все си мисля обаче, че в държавата ни има предостатъчно отговорни институции и организации - академии, музеи, институти. Точно те, ако бъдат натоварени нарочно, биха свършили работата по-добре, най-малкото поради това, че началниците там ще се претрепят да заслужат похвали от висшестоящите им.

Нужни биха били, що се отнася до събитията в средновековната ни история, комплексни действия. Какво по-хубаво, ако научната общност получи възможност по някой важен исторически повод, да избере някого от редиците си за допълнително проучване в чуждоземно книгохранилище или архив, друг да огледа части от българските земи, които днес не са в държавните ни граници, трети да представи нов поглед върху събитието.

В същото време могат да се направят по-мащабни археологически експедиции и по родните простори, добитата информация никак няма да е излишна във всички случаи. За това последното обаче сигурно няма да са останали пари, защото най-важното е, както знаем, да се правят разкопки до хотелите на приятелите на властта, така че си взимам последните думи обратно, няма смисъл от пустословие.



* * *



Вече се изпълниха точно дванайсет столетия от началото на една величава война, за която винаги ще си спомняме с гордост. Със силата на българското и на славянското оръжие, с безупречната стратегия и тактика на великия господар Крум и на неговите военачалници бе извоювана победа, достойна за младата ни империя.

Най-важна брънка в тая победа несъмнено е разгромяването на войските на византийския император Михаил I Рангаве (811-813) при Одрин на 22 юни. Май тук и сега ще е нужно уточнение. Това събитие се разглежда обичайно като "битка при Версиникия", но летописецът Теофан е пределно ясен, струва ми се - "на 22 юни [813 г.], когато християните [византийците] и българите се строили един срещу друг недалеч от Адрианопол [дн. Одрин], християните претърпели страшно поражение . . .". Разстоянието между българския военен стан при Версиникия и византийците бил, пак според Теофан "около 30 мили [=45 км]", което хич не може да мине за "недалеч". Къде е крепостта Версиникия и къде боят ще гадаем друг път, но вероятно беше важно уточнението да е още отсега.

Със сигурност кханасюбиги Крум не е губил и ден след превземането на Месемврия (дн. Несебър) на 5 ноември 812 г. Въпреки разгрома, императорът не склонил да бъде сключен мир. На българската войска били достатъчни само 100 дни за да се подготви за пролетното си настъпление. Понеже зимата била мека войната избухнала с нова сила още през февруари.

Впрочем византийците никак не останали със скръстени ръце също. Нерешителният Михаил I Рангаве все пак привикал в Тракия за войната с българите всички възможни военни части и от малоазийските теми - "свикал ония, които охранявали клисурите на Сирия - ликаони, килики, исаври, кападокийци и галати [по имената на обитаваните от тях области] . . ." (Неизвестен автор, летопис на събитията от 811 г. до 820 г.).

Някъде през първата половина на февруари още българските войски предприели разузнавателни действия в Тракия. Преди това императорът бил предупреден от бегълци (вж. Извори) за готвените набези. Най-късно в края на февруари или през март българските разузнавателни набези били завършени като българският владетел "загубил немалко хора".

Не след дълго император Михаил I Рангаве тържествено напуснал Цариград, придружен първоначално от императрица Прокопия и изпратен от всички жители на града, поемайки на северозапад. На военачалниците си той предварително раздал скъпи подаръци, за да повдигне бойният им дух. Пристигналата при Одрин византийска войска се установила във военен лагер недалеч от града.

В същото време българските отряди прекратили набезите си из околността и се събрали във военен стан близо до крепостта Версиникия, която не ни е съвсем ясно засега къде точно се намира, знаем само разстоянието до Одрин - около 30 мили. Знаем и друго, Версиникия била българска, според сведенията на Хамбарлийския надпис, та Крум изглежда разположил войската си съвсем до българо-византийската граница. Понеже византийският стан бил при Одрин, който все още е в границите на империята, то ще трябва да се заключи, че двете войски - българската и византийската, се разположили една срещу друга непосредствено от двете страни на българо-византийската граница, която трябва да е минавала приблизително там, където е днешната българо-турска гранична бразда.

Започнало многодневно дебнене. Българските съгледвачи установили на първо време големината на противниковите сили, според Неизвестният автор, византийците превъзхождали по брой българите, при това десетократно. Изглежда това ще да е била причината великият господар Крум да се възползва от нерешителността на императора, тази нерешителност личи даже на рисунките в украсените летописи, за да изтощи превъзхождащата го по численост войска. Поне половин месец двете войски излизали и се строявали една срещу друга, "започнали чести престрелки и един вид схватки от разстояние". Понеже вече свършвал месец май и започвали юнските жеги, сред византийците се разпространили бързо всякакви бунтовни настроения, недоволните даже се готвели без височайша заповед да нападнат. Но императорът продължил с колебанията си, изтощавайки и изнервяйки войската, поради което изворите го обрисуват неласкаво като "неспособен да управлява", като "подчинен на съветите на лекомислени люде", а също и като "нехрабър". Време за изчакване обаче не останало, на 22 юни император Михаил I Рангаве се видял принуден да нападне.





Извори



"През месец февруари [813 г.] двама християни избягали от България и съобщили на императора [Михаил I Рангаве (811-813)], че [великият господар] Крум [(802-814)] бързал да нападне внезапно из засада жителите на Тракия. И на 15 число от месеца императорът излязъл от града и по божия промисъл Крум се завърнал без да направи нищо, като загубил немалко хора. А императорът пристигнал в Адрианопол [дн. Одрин], уредил работите в него и се завърнал [в Цариград] с радост. И той отишъл в обителта на патриарх св. Тарасий [цариградски патриарх от 784 г. до 806 г.] и като направил заедно с императрица Прокопия помен за него, облякъл неговия свещен гроб със сребърна обковка с тегло 95 литри [? 31 кг]. След превземането на Месемврия [дн. Несебър] [на 5 ноември 812 г.] императорът се отказал от мирните преговори с Крум и като събрал войска от всички теми, заповядал тя да премине в Тракия преди настъпването на пролетта. Поради това всички били недоволни, най-вече кападокийците и армениаките [обитателите на най-източните малоазийски теми Кападокия и Армениак]. А когато императорът излязъл с отрядите през месец май, излязла с него пак и императрица Прокопия до Акведукта, близо до Хераклея [дн. Мармара Ерегли]. Войските, които възнегодували, започнали да злословят и хулят Михаил [I Рангаве]. На 4 май станало слънчево затъмнение при изгрев слънце около дванадесетата част от зодиата Телец, според хороскопа. И голям страх обзел тълпата. Императорът обикалял из Тракия заедно със стратезите и войските и нито отивал срещу Месемврия, нито извършвал друго нещо, необходимо за унищожаването на враговете, но само се поддавал на празните думи на своите съветници, които били неопитни във военното дело и казвали, че врагът няма да се осмели да дойде срещу него, когато той си стои в собствената страна. И множеството съплеменници, които се нуждаели от най-необходими неща и които чрез грабежи и нападения съсипвали местните жители, представлявали по-тежка участ от варварско нахлуване. Към началото на месец юни Крум, вождът на българите, излязъл със своите войски, подозирайки, че християните са твърде много."

Из "Летописи" на Теофан Изповедник (758/760 г.-817/818)

Превод на В. Бешевлиев и Г. Цанкова-Петкова



Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=553736

http://www.segabg.com/article.php?id=554875

http://www.segabg.com/article.php?id=588271

http://www.segabg.com/article.php?sid=2010042200040001201