Българската демокрация е като запушен канал, затлачен от нечистотии, в който няма как да влезе прясна вода. Това се видя за пореден път през последните седмици, когато се редят листите на кандидат-депутатите. Волята на централните ръководства отново се оказа най-важният фактор при подреждането на тези листи.

Изключително красноречив пример е случилото се на един от пленумите на БСП. Вярно, че червените листи отдавна трябваше да станат не чак толкова румени. От дълго време насам е ясно, че Румен Петков и Румен Овчаров, справедливо или не, са символи на всичко лошо, което соцпартията е докарала на държавата по време на прехода. Но да се говори, че тяхното отстраняване от листите е обновяване, произтекло от обществените настроения, ще е твърде оптимистично и невярно. Цялата работа прилича по-скоро на дворцов преврат, при който лидерът на партията Сергей Станишев успя да се изтика на заден план двама от своите вътрешни опоненти. А те, от своя страна, с трепет и вълнение чакат изборната нощ и провала на БСП, за да контраатакуват. В крайна сметка дори да приемем, че на "Позитано" 20 са склонни към някакво обновяване, то щеше да е ефективно, ако бе започнало преди 4 години, още след загубата парламентарните избори през 2009 г. Освен това ще е пресилено да се твърди, че т.нар. нови лица ще се представят успешно на изборите. БСП по принцип винаги е имала имиджа на може би най-демократичната партия у нас, в която мнението на низовите организации се чува най-много. Този път обаче централното ръководство и лично лидерът поеха всичко в свои ръце.



От подобен лидерски синдром се оказа, че



страдат дори някои по-нови партии като Движение "България на гражданите". Няколко местни организации на формацията на Меглена Кунева също влязоха в конфликт с централното ръководство, обвинявайки го, че им спуска парашутисти от София. За ГЕРБ, ДПС и "Атака" няма какво да говорим, те винаги са били подчертано лидерски партии. Същото важи и за новата синя коалиция, която изглежда обречена най-вече заради отказа на Иван Костов и Надежда Михайлова да направят крачка назад. В РЗС и казионното СДС положението е почти същото, въпреки някои опити за номинации отдолу нагоре, които са по-скоро имитация.

Проблемът в българската политика е не толкова, че в парламента са едни и същи лица. Още повече, че през последните десетина години съставът на Народното събрание бе сериозно обновен на два пъти и от това не произтекоха кой знае какви положителни последици за обществото. Най-същественият недостатък на българската демокрация е, че все едни и същи хора определят кои да са лицата, които ще влязат в парламента. 4-5 партийни ръководства са се разположили върху главите на електората, като са си присвоили ролята на последна инстанция, която знае най-добре коя е печелившата политика.

Истинската демокрация предполага много по-голяма роля на избирателите върху процесите в държавата. В момента обикновеният българин, който не е свързан по някакъв начин с дадена партия и не зависи пряко от политиката, има два избора - или да гласува с отвращение, или да ходи за гъби. Косвено обаче от политиката сме зависими всички. И за това е редно да имаме малко повече права.



От тази ситуация има два изхода



Единият е да се промени конституцията и да се изисква повече от 50% активност, за да са валидни резултатите от парламентарните избори. Факт е, че досега активността на парламентарни избори в общи линии винаги е била над 50%. Ако обаче негласуването престане да бъде ходене за гъби и се превърне в активна позиция, това ще промени изключително много политическата ситуация. И ще принуди централните ръководства на партиите да се съобразяват много повече с обществените настроения по места, за да мотивират хората да гласуват.

Вторият начин е далеч по-ефективен и се нарича мажоритарен вот, или поне елемент. Това бе едно от най-разумните искания на протестиращите през последните месеци, но то бе направено твърде късно, когато нямаше време да бъде реализирано. Ако ГЕРБ беше изпълнил предизборното си обещание и бе въвел преференциален вот с нисък праг, това щеше да даде по-голяма тежест на гласа на всеки избирател. Защото едно е да се длъжен да се съобразяваш със спусната отгоре листа и съвсем друго да имаш право да я пренареждаш. Именно затова политиците от всички партии, без изключение, носят от девет кладенеца вода, за да ни убедят колко лоша идея е преференциалното гласуване - как щяло да има много невалидни бюлетини, как в по-малките райони някой ще може да стане депутат с 200-300 преференции и т.н. Обратната страна на медала обаче е, че преференциите най-вероятно ще повишат избирателната активност, което означава, че до урните ще отидат и по-образованите хора, които няма да направят чак толкова грешки, докато попълват бюлетините си. Повишаването на избирателната активност ще повиши и броя на преференциите, които трябва да събере даден кандидат, за да отиде по-напред в листата.

Запушеният канал на българската демокрация със сигурност може да бъде отпушен. Въпросът е дали гражданското общество ще принуди партиите да пуснат водопроводчика да свърши своята работа.