Въпреки многократните искания на бизнеса и обещанието на служебното правителство държавата и общините да разплатят забавените задължения към частния сектор, няма никаква яснота дали и кога ще се случи това. След вчерашното заседание на кабинета стана ясно, че не са определени нито крайни срокове, нито ясни отговорници. Общините пък директно обявиха, че не разполагат с пари.

По последни данни към края на февруари просрочените задължения на правителството са 102.2 млн. лв. 66 млн. лв. от тях са дългове на Военномедицинска академия. МВР има просрочени задължения за 15 млн. лв., МРРБ дължи 3 млн. лв., дългове имат и други министерства като правосъдното. До момента не е представена разбивка каква част от тези задължени са към малки и средни фирми. В тази група попадат фирми с персонал под 250 души и годишен оборот до 97 500 000 лв. Отделно общините дължат други 175.8 млн. лв. И за тях няма данни колко от забавените суми са към малки и средни предприятия. В посочените суми не влиза задържаният ДДС, който в края на януари беше над 200 млн. лв.

"Помолих министъра на финансите да положи усилия за намаляване на задълженията. Мерки са предприети", заяви вчера служебният премиер Марин Райков. Той не даде повече детайли, но от коментари на финансовия министър Калин Христов се разбра, че обща организация за изплащането на дълговете. "Финансовото министерство няма никакви просрочени задължения. Министерствата, които имат подобни договори, следва да направят анализ и да покрият приоритетно задълженията към малките и средни фирми", коментира Христов. Той наблегна, че президентът е поел ангажимент за приоритетно изплащане на точно тези просрочени задължения. Никой не казва кога и големите фирми ще получат парите си.

Общините пък твърдят, че не разполагат с ресурс и натрупаните дългове са резултат от хронично недофинансиране от централния бюджет на дейности, вменени им като задължения с нормативни актове. По темата за задълженията се стигна и до размяна на писма между финансовото министерство и Националното сдружение на общините в България. Вчера обаче Калин Христов бе категоричен, че местните управи трябва да работят в рамките на бюджета, с който разполагат, и да не поемат плащания, които не могат да покрият.

"Има промяна в закона (въвеждането на 30-дневен срок за разплащания по договори на държавата и общините) и изпратих писмо, с което информирам общините да го имат предвид в работата си и да изпълняват закона. Тук не става дума за ултиматум. Всички общини получават в срок трансфера, който централното правителство им дължи", коментира още Христов.



РЕЗЕРВ

"До края на седмицата очаквам Европейската комисия да възстанови авансово преведените 800 млн. лв. за земеделските субсидии. След тази операция размерът на фискалния резерв ще надхвърли 4.7 млрд. лв. Това е поредното свидетелство, че не трябва да се спекулира със състоянието на фискалния резерв", обяви вчера премиерът Марин Райков. Още отсега обаче е ясно, че през август държавата трябва да извади същата сума, за да покрие падежа по емитираните краткосрочни 6-месечни ДЦК, с които бе осигурен ресурс за авансовото плащане към фермерите.