:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,646,956
Активни 257
Страници 17,366
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

Заплащането на актьора е смешно

Със събличането на костюма трябва да можеш да свалиш и ролята, разсъждава комикът Антон Радичев
Снимка: МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
Антон Радичев
Антон Радичев е роден на 7.07.1947 г. в София. Преди актьорството се занимава със спорт - състезава се 6 години за отбора на "Спартак" по лека атлетика и печели спринта в няколко републикански състезания. Завършва ВИТИЗ през 1974 г. и попада в Народния театър, имайки шанса да играе с големите имена от онова време - Любомир Кабакчиев, Георги Георгиев-Гец, Рачко Ябанджиев, Стефан Гецов. До днес е част от трупата на Народния, играе и в частния театър "Искри и сезони". Има 70 роли на сцената и над 30 в киното - в "Маневри на петия етаж", "Оркестър без име", "Под игото", "Скъпа моя, скъпи мой", "Хотел "Централ", "Щурец в ухото". На малкия екран го гледахме в "Клуб НЛО", сега в сериала на Нова тв "Етажна собственост".

--------

- Последните години сте постоянно на екран в "Етажна собственост". А панелният бит и междусъседските войни са нещо познато и ежедневно за почти всеки от нас...

- Сериалът е много близък до проблемите на хората, затуй се радва на успех вече четири сезона. Но прави ми впечатление, че голяма част от българите, които живеят по този начин, не разпознават себе си в образите, разпознават съседите си. Не виждат сламката в своето око, а гредата в чуждото: "Ей, гледай го тоя, бе, също като оня от третия етаж..."

80% от българите живеят в блокове. Бил съм и личен участник в съседски войни: преди години комшията под мен ме даде на другарски съд, защото съм ходел със сабо и съм му тропал по главата. Абе, кой ти ходи със сабо вкъщи? То беше модерно навън, но у дома всеки гледа да се събуе, да сложи джапанките, да му е удобно... Другарският съд ме оправда. След време тези хора започнаха да ми се извиняват, да търсят друго отношение.

И другото: един не иска да плаща за ремонт на покрива, друг не иска да плаща вода, трети цапа общите части... Преди да започнем сезона, продуцентът Краси Ванков ни събира с авторите на сценария - всеки да каже своите предложения, да добави нещо от своя опит. Импровизациите са добре дошли. Ето костюма, с който снимам сега - преди години с "Клуб НЛО" пътувахме до Босна и Херцеговина да правим там концерт за нашите "сини каски". Но преди това ни взеха мерките и ни ушиха маскировъчни дрехи. Никога не съм предполагал, че 15 години по-късно тези камуфлажи ще ми влязат в работа.

- Освен чрез костюма как влизате в ролята на военния Еделвайс Джамбазов? Вашият баща е бил офицер през 40-те, използвате ли нещо от неговия образ?

- Бях съвсем малък, когато баща ми си идваше вкъщи с коня. Всеки от тогавашните офицери е имал собствен кон, който е гледал в специална конюшня, но чат-пат си е идвал и с него до вкъщи. Аз съм момчето от крайния квартал, сега там са "Манастирски ливади" - и наистина, от нашата къща нататък започваха ливадите, минаваше река, имаше ниви с царевица, ягоди, от които ходехме като дечурлига да крадем. Абе, в нашия двор имахме 30 дръвчета - череши, ябълки, дюли, круши, но по-сладко си е от съседен двор да дръпнеш нещо, да избягаш, тръпка да има.

- Сега старите къщички и нрави ги няма.

- Няма ги. Страшно много съжалявам. 1979 година събориха къщата, където съм роден, дадоха ни по един панелен апартамент, който допреди няколко години изплащах със заплатата си от Народния театър. Наскоро направих 38 години в Народния. Но такива бяха времената, сега са други - какво можем да направим?

- Вие сте необичаен случай - направо от студентската скамейка попадате в щатния състав на най-първия театър в страната. Връстниците ви най-често заминаваха по разпределение в провинциалните трупи първо.

- Така беше. Но моят проф. Филип Филипов постави във ВИТИЗ три пиеси, аз играех и в трите главни роли, а той една от трите - "Деца на слънцето" на Горки, взел, та я поставил и в Народния. Получавам аз един ден съобщение вкъщи - така и така явете се в Народния театър. И си казвам - намерил е някой бланка на театъра, прави си кодош с мен, зер и аз обичах да се кодоша с приятели, с колеги. Не отидох две седмици. Нещо обаче ме човърка. Отивам аз и казвам - абе, май някой си е направил майтап... И там ме посрещат: какви майтапи, как може да не дойдете веднага, да отидете да си извадите медицинско, есента почвате главна роля. Та първата ми роля беше Протасов в "Деца на слънцето", редувахме се през представление с народния артист Любомир Кабакчиев.

- Преди това, на младини, сте имал заложби на спортист.

- Тренирах лека атлетика, имах разни постижения. Участвах в едно състезание, от което победителят трябваше да замине за Унгария на общоармейски състезания. Победителят бях аз, но замина момчето, което беше на 6-о или 7-о място - неговият баща беше полковник... Това ме накара да се откажа. От такива неща страшно се дразня цял живот. Треньорът идваше вкъщи да ме моли, искаше да ида в спортната рота, но аз - не. В казармата бях радист, исках да кандидатствам в Черноморския флот. Но отидох да работя в Бургас с един мой братовчед в мозаечна бригада. Бях момче за всичко. Брат ми изпратил документите за кандидатстване, обаче ги изпратил седмица след срока. Така не успях да се явя на изпита и пропуснах шанса си да пътувам по целия свят като радист. Върнах се, кандидатствах във ВИТИЗ, приеха ме - и ето.

- Как влизате в един ден в две напълно различни роли? Ето, тръгвате си от снимачната площадка на сериала, за да идете в театъра...

- Имам това умение - да изтривам от мозъка си всичко, което заснема. Иначе главата ми ще гръмне от целия тоя текст. Свалям дрехите, с дрехите свалям и ролята, слагам другите дрехи, преглеждам си текста и се прехвърлям в другия свят, в друга драматургия.

- Наричаха ви "Радичков актьор" и бяхте любимец на писателя приживе.

- Ние с Радичков станахме страшно близки. И не само за това, че са близки фамилните ни имена и са ни бъркали понякога. Радичков беше много мъдър, много земен човек. Тогава за нас той беше жив класик. Чувствах го като по-голям брат, като баща дори. Първата пиеса, която правихме заедно в края на 70-те години, беше "Опит за летене" с режисьор Младен Киселов, бог да го прости. Радичков беше редовно в салона, а след репетицията ме качваше горе в клуба и ме черпеше питие, та да ме похвали как съм добавил нещо към неговия герой. После правихме и "Януари" с Крикор Азарян, "Суматоха"... Сега в театър "София" Ириней Константинов ме покани за ролята на Иван Гамаша в "Суматоха", която не бях играл 19 години. Само две репетиции ми даде! Подготвях се вкъщи и тук, в студиото, колегите ми подаваха реплики в почивките. Но ето вече шесто представление изиграхме с успех.

- Играл сте и в 32 филма, но един от тях заема особено място в сърцата на публиката. "Ще ме цака той мене с топла бира..."

- "... Не, ще отида да му я ударя в главата! Не може така, бе!" В този филм главните роли са други - на моите приятели Велко, Жоро Мамалев... Моята изява бе малка, но режисьорът Людмил Кирков ми даде пълна свобода да импровизирам. В много филми съм играл главни роли, но такова нещо като "Оркестър без име" няма - с такава малка роличка да направя такова силно впечатление! Когато пътувахме с "Клуб НЛО" на турнета сред българската емиграция в Америка, нямаше нашенец в чужбина, който да няма филма вкъщи и да не го знае наизуст. Гледали са го по 20-30 пъти. Цитират реплики, дето и самите актьори отдавна са забравили.

- Това ли е най-голямата награда за актьора? Да помнят героя му и да цитират репликите му?

- Ами това е. Както и в театъра - аплаузите след представлението, а често и по време на представление се случва да ръкопляскат, ако си направил нещо интересно и силно, което е завладяло хората. Парите в нашата професия са смешни. Да не говорим за заплатата в Народния театър. Като сме пътували в чужбина с "Опит за летене" и с други пиеси, винаги съм казвал, че ми е 3-4 пъти по-висока заплатата - "да не се изложим пред чужденците", и винаги съм получавал отговор - аууу, толкова малко! Как малко, бе, аз 4 пъти отгоре съм сложил! Но други са радостите на актьора - да достави радост, удоволствие на публиката.

- Предпочита ли публиката комедийния жанр? Вие не сте само комедиен актьор, но ви помнят най-вече със смешните ви роли.

- Предпочитат комедията, предпочитат смешното, злободневното, защото достатъчно проблеми имат в живота си - и в работата, и в семейството. Поне за 2 часа, като отиде на едно представление, да забрави за проблемите си, да се разтовари, да му дадем малко здраве и усмивка.

- Въпреки кризата сега театрите са пълни. Производството на сериали също върви с пълни обороти. Какво се промени от 90-те?

- Да оставим сегашната криза, тогава имаше друга. Хората не смееха да излизат от къщите си, като се стъмни - беше ги страх от мутри, от бандити, от неизвестното. Това според мен беше една от причините, които караха хората да си седят вкъщи, да избягват забавленията, та и да им пречи да глътнат малко култура. Но мина и този период, а сега има много млади хора в театрите. Публиката е страшно шарена. Освен в Народния участвам и в един друг театър - "Искри и сезони" на Искра Радева. С него пътуваме из провинцията, навсякъде са пълни салоните и ни се радват. Българинът винаги е обичал театъра - още като постъпих в Народния, трябваше с месец напред да запазвам на приятели билети. После, след 1990-а, се промениха много неща, не им бе на хората до театър. След страха от мутрите, от тъмното дойдоха смяна на пари, фалиране на банки, изчезване на сума ти спестявания, тръгнахме към някаква демокрация, пък тя не се оказа много сериозна демокрация, обърка се народът, останаха мнозина без работа... но политиката не искам да я захващам. Ето и сега има постановки, за които с месеци няма билети - например "Почивен ден" на Камен Донев и продължението му "Работно време". Радостно е, че хората се върнаха в театъра.

10
7387
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
10
 Видими 
05 Април 2013 20:41
Така е, но не е само до артистите. Имах колеги англичани, които на чашка ме попитаха каква ми е заплатата в България. Казах им месечната си заплата. Те помислиха, че е дневната и казаха, че е горе- долу добре..
05 Април 2013 21:21
.
05 Април 2013 21:35
- Сега старите къщички и нрави ги няма.
- Няма ги. Страшно много съжалявам. 1979 година събориха къщата, където съм роден, дадоха ни по един панелен апартамент, който допреди няколко години изплащах със заплатата си от Народния театър. Наскоро направих 38 години в Народния. Но такива бяха времената, сега са други - какво можем да направим?

05 Април 2013 23:24
"Баба Тонка" - голем си! Господ здраве и живот да ти дава!
06 Април 2013 00:04

- Играл сте и в 32 филма, но един от тях заема особено място в сърцата на публиката. "Ще ме цака той мене с топла бира..."
Крайно време е журналистите да научат добре нормите на книжовния български език! Авторката употребява неправилно учтивата форма! Грешката е груба и недопустима!
06 Април 2013 00:08
А за Антон Радичев
06 Април 2013 00:46
Не знам колко е смешно актьорското заплащане, но нищо не оправдава замесването на Радичев в ако от типа на " НЛО".
06 Април 2013 06:13
1979 година събориха къщата, където съм роден, дадоха ни по един панелен апартамент, който допреди няколко години изплащах със заплатата си от Народния театър.




Малко е послъгал тук. По време на голямата инфлация всеки си изплати апартаментите. Аз изплатих една гарсониера с една месечна заплата.
06 Април 2013 16:13
а аз с месечна заплата си купих един чисто нов чифт цравуле ...
пак одумкахме на тупана праха
06 Април 2013 17:08
Не е смешно, а мизерно.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД