|
| Димитър Денков |
Заети с многото си важни задачи, те надали ще стигнат до онова място в Евангелието от Матея (Мат. 16-24), дето се разказва за един младеж, който следвал Христос и го питал какво да стори, та да има живот вечен. "Иисус му рече: ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето". На което момъкът погледнал натъжен и си тръгнал от Него, защото имал много имот. А Иисус рече на учениците Си: "Истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно... по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие".
Притчата е от малко-много социалните, с които е пълно християнството, и засяга отиването в небесни селения, докато министрите най-вероятно след Възкресение ще си отидат натам, откъдето са дошли, сиреч - към богатството, но тоя път и в биографиите си, пък ако ще да стигнат и до това не особено приятно място.
Сигурен съм, че те няма да стигнат и до мястото, с което започва масово подаряваната в последните години Библия. То няма нищо общо с притчи, а си е чиста съвременност. Цитатът е малко дълъг, не е по църковния, по-скоро е по библиографския канон, но е показателен: "За славата на Светата, Единосъщна, Животворяща и Неразделна Троица - Отца, Сина и Светого Духа, с благословление на Св. Синод на Българската православна църква напечата се тази Библия през 2010 година от Рождество Христово по изданието на Св. Синод на Българската православна църква от 1982 г. Библия, сиреч книгите на Свещеното писание на Ветхия и Новия завет, седмо издание, Тираж 20 000, © Българско библейско дружество, 2010. Печат и подвързия - Китай, Спонсор - Bulgarienhilfe Ulm e.V." Прочетете го внимателно още веднъж; и изразително - последните редове.
За печата и подвързията в Китай е ясно
Ако не знаете немски, знайте, че Bulgarienhilfe означава "помощ за България" и е име на дружество в гр. Улм, Баден-Вюртенберг. Според регистъра се занимава с "дейности в помощ за нуждаещото се население в България". Несъмнено дейностите са израз на християнска благотворителност, съсредоточена предимно в домове за деца, възрастни и психично болни; издаването на Библията е най-големият му видим проект. Евангелизацията впрочем е основната цел на основателката Ане Фраш, която от 1982 г. насам е помогнала да се издадат над 2.5 милиона християнски книги за български читатели, предимно илюстровани Библии за деца. След промените си сътрудничи най-вече с Министерството на здравеопазването, социалното, Агенцията за чуждестранна помощ и т.н. На две-три пресечки от "Помощ за България" са подобни дружества за Западните Балкани, а също така и "Кубус - Дружеството за фантастична игра". Това за сетен път убеждава, че действителността надхвърля всяко въображение. Към заздравяване на убеждението допринася и фактът, че починът да се подаряват библии на Министерския съвет е въведен от Божидар Димитров (sic! - не е от турското sictir), който през ноември 2010 подари на кабинета на Борисов по парче именно от това издание в твърди корици. И 500 бройки за затворници в меки.
Така или иначе хубава работа са свършили китайските печатари и немските спонсори - спор няма. За подобно качество на изданието у нас ще те обръснат с тридесетина лева за бройка, а ще ти я продават за 90. Хубава работа са свършили и министрите с отпуснатите благодеяния. Все пак никак не е лесно да разпределиш малко над 40 милиона лева за бедните, когато богатите също изнемогват при тия световни атаки срещу офшорните зони и левичарски топурдии у нас в стил "Аха ще падне, аха ще се задържи 10% данък в зависимост от приходите".
Но най-хубав е примерът с духовната подкрепа в тия трудни времена
Никак не е случайно, че президентът тутакси след тоя премиерски жест отиде още по-напред и прие водачите на основните вероизповедания у нас. Все пак е човек от бизнеса, баща на нацията и не върви да прави подаръци с християнски оттенък, а изисква и усилия. Като това водачите на вероизповеданията да проведат всенароден молебен за мир, здраве и благополучие. Тъй като християнското смирение и доброто възпитание забраняват да се псува, човеку остава да възкликне: Господи, на кого ни остави!
И му се иска да преминат по-бързо дните до Възкресение, които сигурно ще бъдат изпълнени - по време на пости - с такива мазни жестове, с лицемерни поклони пред народа, с обещания за благоденствие и заклинания за единство. Разбира се, и с конкретни предизборни обещания, които няма да бъдат изпълнени поради конкретни обстоятелства след изборите. Тогава сигурно ще има нужда от още повече молебени за мир, здраве и благополучие, както и от повече китайски стоки и немски спонсорства. Само такива като подаряваната Библия ще бъдат крайно недостатъчни, но нищо не пречи да се поръча още един тираж, както и още по-настойчиви молебени на всички вероизповедания.
А за атеистите - данък солидарност с вярващите.
***
Класик
Преди време тук вървяха откъси от публицистични текстове на български политици, учени, писатели и поети между Освобождението докъм Втората световна война. Основната идея не беше укрепване на бездруго лесния, но тъп извод, че нещата са същите и въртенето в кръг през стотина години е непроменлива народопсихологическа характеристика. По-скоро беше с просветителска цел, каквато, наред с развлекателната, трябва да има едно съботно издание на любимия вестник; но също така и да се видят подобни на съвременните обществени проблеми, които тия хора обсъждат, предлагат различни решения, просто отпускат ръце пред непробиваемата действителност или се борят за промяната й. За да можем днес да правим същото, подпомогнати от образците на миналото.
Нещата отидоха дотам, че ще трябва да се връщаме още по-назад, зад средата на 19-и век. Такъв образец е следващият текст, където се съчетава особено християнско убеждение и кратка програма за социална промяна. Тя предхожда ония от Началата на комунизма на Енгелс, които пуснах тук преди двадесетина дена, и изглежда още по-подходяща с оглед на верските и духовните сюжети от тая седмица. Защото материалните са докарани дотам в безверието, че надеждите за промяна в епохата на високите технологии се връщат към времената на индустриалната революция и социално четената Библия.
Из "Човечеството - каквото е и каквото е длъжно да бъде", 1838
Вилхелм Вайтлинг
(По Die Menschheit, wie sie ist und wie sie sein sollte, Paris, 1839, S. 2, 6, 11-12, 26-28)
Република и конституция:
красиви имена, но празни.
Като стомаха на народа,
бунтуващ се под дрехи мазни.
Та искаме ли революция,
която да не бъде бална,
ще трябва да е тя социална.
Вие се трудите от сутрин до мрак, една благодатна година следва друга, магазините са пълни с блага, които вие сте извоювали от земята; и въпреки това на повечето от вас са отнети необходимите за храна, жилище и дрехи средства, от вас, които с пот на чело е трябвало да ги дадете, за да получите тъкмо вие най-нищожната част от благата...
Често се оплаквате, че времената са лоши, но рядко проучвате защо са такива, а ако правите такива проучвания, още по-рядко стигате до истинската причина. Фабричният работник се оплаква от машините; занаятчията - от закона в еснафа, от свободата в занаятите, от малката печалба на честните; земеделецът - от добри и лоши години; и всички - от поскъпване на жизнените потребности, а малко уцелват пирона с чука, сиреч същината на нещата.
Причината за тия постоянно траещи лоши времена е само неравното разпределение и ползване на благата, както и неравно разделеният труд за произвеждането им, а средството да се запазва тая омразна нередност са парите.
Ако имате вяра и упорство в справедливото си дело, то вие вече сте спечелили наполовина; защото с вярата си може да премествате планини. Блажени са ония, които са слепи, но вярват. И все пак не сляпата вяра води до целта, а възникналата от убеждение.
Е, има едно основано на учението Христово и на природата убеждение, според което е невъзможно никакво щастие за човечеството, не се ли осъществят следните начала:
1. Законът на природата и християнската любов е базата на всички закони, които се правят за обществото.
2. Всеобщо съединяване на цялото човечество в един семеен съюз и отмяна на всички тесногръди понятия за националности и секти.
3. Поравно за всички разпределение на труда и използване на жизнените блага.
4. Еднакво образование, както и равни права и задължения за двата пола според природните закони.
5. Премахване на всяко наследствено право и собственост за всекиго.
6. Определяне на всички ръководни служители чрез всеобщи избори. Отговорност и сменяемост на същите.
7. Никакви предимства на същите при равното разпределяне на жизнените блага и съобразяване на служебните им задължения с работното време на другите.
8. Всеки притежава възможно най-голяма свобода на действията и словото, ако не нарушава правото на другите.
9. Свобода и средства за всички за упражняване и усъвършенстване на духовните и физическите си способности.
10. Престъпникът може да бъде наказван само по отношение на правата и равенството, но никога с отнемане на живот, а само по отношение на честта му чрез доживотно отхвърляне и отстраняване от обществото.
Тия начала могат да се обобщят с малко думи; те са: Обичай ближния като самия себе си.
Без тези начала и тяхното осъществяване не може да се очаква никакво истинско спасение за човечеството. Злините, които от хилядолетия са карали същото да пролива тъй много сълзи, не ще изчезнат, докато не успеят усилията на народите за тяхното осъществяване.
Масите на оскъдно живеещите от ръцете си работници ясно виждат знамената ни дори само заради материалните предимства, които можем да им предложим, но също и поради омраза към богатите и властните, високомерието и разточителството на които са им трън в очите.
Но също така новото учение се нуждае от апостоли, които да просвещават масите за истинските условия на имуществената общност, та да бъде тя живо убеждение за тях, което да ги брани от старите примамки и изкушения и да не ги оставя колебливи във вярата им при някой неочакван неуспех на доброто дело.
Споменатото просвещение е и нужно, за да може народът след събарянето на старото устройство тутакси да се оправи с новия ред в обществото и да не изпадне в анархия или от ръцете на един тиранин да падне в тия на друг.
|
| Министри разглеждат току-що подарените им от служебния премиер библии. |
|
| Вилхелм Вайтлинг (1808-1871) |
(Неизвестно дали е от некое евангелие, аз го знам от "Фабиан" на Ерих Кестнер.)
