В България има много пътища към професорската титла, но най-лесният от тях минава през Перник. Това показва най-новата статистика на министерството на образованието за академичните длъжности във висшите училища, заети през 2012 г. Пернишкият Европейски политехнически университет е произвел само за една година цели 12 професори. За сравнение - за същия период държавният Русенски университет, който е подобен по профил на пернишкия вуз, е назначил 5-има нови професори, а Техническият във Варна - само един. Дори най-големият частен университет - Нов български, който се оказа банката с кадри при управлението на ГЕРБ, не може да догони пернишката политехника, въпреки че обучава в повече професионални направления. Той е дал 9 професорски титли.
Вузът от Перник демонстрира добра продуктивност и по отношение на новите доценти - 6, а в НБУ например новите доценти са 7. Въпреки тези забележителни постижения по бързо израстване в академичната кариера, политехническият университет се явява второ работно място на половината си преподаватели, т.е. разчита основно на т.нар. летящи професори.
Завидни резултати в продукцията на научни кадри показва и Стопанската академия в Свищов - там новите професори са 16, сред които и ректорът Величко Адамов. Той дълго време страда от подигравки, че е професор само от побратимен вуз в съседна Румъния, но вече официално се кичи с титлата "професор". Най-големият икономически университет в страната - УНСС, е смогнал само с 9 професорски титли.
Близо до големите университети по научни титли е и Великотърновският, който е в Топ 3 на университетите, произвели над 20 професори. Миналата година той е допринесъл за науката с 25 нови професори и 22 доценти. За сравнение Медицинският университет в София има 28 професори. СУ, който оглавява по академични постижения повечето направления в рейтинга на висшите училища у нас, се отчита с 65 нови професори и 40 доценти и закономерно води класацията.
От 2010 г. насам висшите училища получиха право сами да избират доценти и професори. Това стана възможно след приемането на Закона за развитието на академичния състав. Идеолог на закона е уволненият министър на образованието Сергей Игнатов, който още в началото на мандата си обеща да закрие Висшата атестационна комисия и успя да го направи с гласовете на депутатите от ГЕРБ. Резултатите не закъсняха. За 2012 г. научни трудове са защитили 751 преподаватели - от тях прясно назначените професори са 366. Доцентите дори са повече - общо 385.
Лавинообразното увеличаване на хабилитираните преподаватели бе една от темите, които ректорите на всички вузове, шефовете на БАН и Селскостопанската академия и просветният министър проф. Николай Милошев обсъждаха тази седмица на среща в Русе. Според шефа на агенцията по акредитация проф. Боян Биолчев за 2 години имаме 800 професори и 657 доценти, като има катедри, в които няма нито един асистент, а само по-висши научни кадри. "Това не значи обаче, че трябва да кажем на тези 1600 души "вие за нищо не ставате", защото повечето от тях със сигурност си стават. Системата е една от причините, че толкова много се нароихме професорите, а и отпадна задължителната голяма докторска дисертация. Трябва по някакъв начин да гарантираме, че такова нещо повече няма да се случи", заяви министърът. Според него трябва да има промени с разумен баланс в законодателството.
Работна група от ректори и учени ще разработва общонационални минимални критерии, на които трябва да отговарят кандидатите за доценти и професори, съобщиха пред "Сега" участници в срещата. Причината е, че някои от университетите дори нямат вътрешни правила, по които да се избират кандидатите за академични длъжности. Промените ще бъдат записани в правилника за прилагане на закона, които се одобряват от министерството. Това гарантира бързото им влизане в сила, тъй като не се налага новите текстове да минават на гласуване и през парламента.
БЛОКАДА
Обещанията на ГЕРБ, че младите учени ще израстват бързо в академичната кариера, след като университетите сами започнат да "произвеждат" кадрите, не се оправдаха. За 2012 г. във всички висши училища са назначени едва 122 главни асистенти, въпреки че 718 млади учени са защитили докторантури и покриват изискванията за заемането на длъжността. Цели 21 висши училища са записали "нулева" година за длъжността "главен асистент", показва справката на МОМН. В Медицинския университет в Пловдив няма назначен нито един главен асистент, но са сметка на това има цели 9 нови професори. Подобна е картината и в Югозападния университет в Благоевград - няма нов главен асистент, но има 8 доценти и 8 професори.
за 2 години имаме 800 професори и 657 доценти, като има катедри, в които няма нито един асистент, а само по-висши научни кадри.
"Това не значи обаче, че трябва да кажем на тези 1600 души "вие за нищо не ставате", защото повечето от тях със сигурност
ептен за НИЩО не стават!Системата е една от причините, че толкова много се нароихме професорите, а и отпадна задължителната голяма докторска дисертация. Трябва по някакъв начин да гарантираме, че такова нещо повече няма да се случи",
е как, вече е гарантирано - от герберастийската система за увеличаване в пъти пъти на капитала. Не умствения.