Една от последните официални снимки на Маргарет Тачър бе със сегашния премиер консерватор Дейвид Камерън и датира от юни 2010 г. |
Нейната критична реч от 1976 г. относно политиката на Съветския съюз принуди руски вестник да я нарече "Желязната лейди" - титла, която й носеше голяма наслада. Приемайки образа на домакиня в политиката, която е наясно с цената на инфлацията за обикновеното британско семейство, тя оспори властта на профсъюзите. Баронеса Тачър бе твърдо решена да поправи страната и нейните финанси, като намали ролята на държавата и насърчи свободния пазар. Новата валутна политика направи Лондон един от най-динамичните и успешни финансови центрове в света. Освен това тя ръководеше Великобритания по време на британско-аржентинската война за Фолклендските острови през 1982 г., която спечели Лондон. През следващата година профсъюзът на миньорите свика национална стачка, която обаче претърпя неуспех и закрепи Тачър на властта. Тя също така се сблъска с гладуващи затворници от ИРА в Северна Ирландия, 10 от които починаха при протеста си. Мнозина критици са убедени, че твърдият й подход разгневил дори умерените ирландски националисти и тласнал младите католици в областта да грабнат оръжията. В същото време тя се оказа сродна душа на покойния американски президент Роналд Рейгън, който споделяше повечето от икономическите й възгледи. Тачър дори успя да сключи един необикновен за времето си съюз с последния съветски лидер Михаил Горбачов. "Можем да правим бизнес заедно", коментира тя тогава. Според повече анализатори само шепа хора могат да се похвалят, че са успявали като Тачър да привлекат както силна обич, така и сериозна опозиция. Вчера повечето световни лидери изразиха съжаление за кончината на Маргарет Тачър. В отговор на трагичната вест премиерът Дейвид Камерън определи баронеса Тачър като "велика британка". Погребението на Тачър ще е с военни почести.