Австрия обмисля да премахне банковата тайна за чужди граждани, които имат депозити в местни банки, разкри канцлерът на страната социалдемократът Вернер Файман, цитиран от агенциите. Виена преговаря за автоматичен обмен на банкови данни за граждани на страни - членки на ЕС, които имат влогове в австрийски банки. Това обаче няма да се отнася за граждани на Австрия, чиято конституция защитава банковата тайна, разясни канцлерът Файман. Той заяви, че след отстъпките на Люксембург, Австрия също е готова да обсъди подобряване на обмена на банкови информации за европейски граждани като част от борбата с данъчните измами. Преди дни властите на Люксембург, които бяха сред най-отявлените защитници на банковата тайна, обявиха готовност за обмен на информация относно банковите сметки с данъчните власти в ЕС.

Белгийски граждани теглят от банките в Люксембург недекларираните си финансови средства, опасявайки се от данъчно преследване в родината, разкри в. "Либр Белжик". Според данни на изданието в първите три месеца на 2013 г. белгийците са изтеглили от люксембургските банки най-малко 180 млн. евро, а в края на 2012 г. сумата е възлизала на 539 млн. евро.

Кипърската централна банка пък обяви, че след няколко месеца ще вземе окончателно решение с колко ще бъдат орязани депозитите над 100 000 евро в Банката на Кипър. В съответствие с постигнатото споразумение между Никозия и тройката международни кредитори от ЕС, ЕЦБ и МВФ първо 37.5% от големите депозити ще бъдат обменени в акции, а след това и още 22.5% Останалите 40% от депозитите ще бъдат замразени до нормализиране на ситуацията на острова.

Междувременно нарастват опасенията, че Словения ще бъде поредната държава от еврозоната, която ще потърси международна финансова помощ. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) предупреди, че разрешаването на тежката банкова криза трябва да бъде приоритет на новото словенско правителство. ОИСР настоя властите в Любляна да положат повече усилия за стабилизирането на икономиката на страната, която е част от еврозоната. "Реформирането на банковия сектор е най-спешният приоритет. Словения рискува да изпадне в продължителен спад и да бъде ограничен достъпът й до финансовите пазари. Възможно най-скоро са нужни допълнителни реформи, за да се предотврати подобно неблагоприятно развитие", се казва в доклада на ОИСР.