Предишният "Кожата, в която живея" беше едновременно прекрасен и тежък, преследващ филм. Вероятно самият Педро Алмодовар е имал нужда да се отърси от работата по него и да се обърне към нещо по-леко, закачливо и неизискващо вживяване. Резултатът е комедията "Свалки в облаците". Самото заглавие подсказва какво да очакваме. Интересна подробност: на всеки език то е различно. В оригинал е Les Amantes Pasajeros (влюбените пътници), на английски - I'm So Excited. Последното идва от стария дискохит на "Пойнтър систърс", на фона на който стюардите спретват импровизиран танц, за да разсеят пътниците от бизнес класа. Това е горе-долу и връхната комедийна точка на филма.

Сюжетът накратко: Антонио Бандерас и Пенелопе Крус, чиито роли в "Свалки в облаците" траят по около 1 минута, са обслужващ персонал на летище. От тяхната афера и разсеяност произтича авария. В същото време във въздуха, на курс към Мексико сити, се носи куриозен самолет, чийто екипаж е почти изцяло от гейове, в бизнес класата пътуват порнозвезда, наемен убиец, корумпиран бизнесмен, девствена екстрасенска и подобна сволоч, а всички в пътническата са приспани с хапчета от стюардесите, та да не им дължат обяснения за риска да се разбият някъде над Пиренеите. "Свалки в облаците" разбира комичното като непочтително. Всички комедии на Алмодовар досега са били цветни, карикатурни и политически некоректни, но тази се гаври по доста дебелашки начин с всички: с хомосексуалистите, с жените, с хората в униформа и т.н., и т.н. Донякъде е забавно. От друга страна, това е вероятно най-слабият и неизпипан филм на най-големия съвременен испански режисьор. Можем да го разглеждаме като чалгата в портфолиото на Алмодовар - знак за това са и обещаващите му касови приходи за момента.