От обещаващ алтернативен режисьор ("Трейнспотинг", "Плитък гроб") след Оскаровия "Беднякът милионер" Дани Бойл се превърна в едно от големите имена на британската кинематография. Че е истински комерсиален, свидетелства и поканата към него да режисира шоуто за Олимпийските игри в Лондон 2012 г., което той сътвори с размах.

"Транс" е по средата между стария и новия Бойл. От една страна, филмът е високобюджетен и визуално подобен на боливудския му хит, от друга - темата за паралелните реалности, игрите на съзнанието и халюцинациите са характерни за режисьора от самото начало на кариерата му. Накратко и метафорично казано, това е "Беднякът милионер" на опиати. По сценария е работил Джон Ходж, с когото режисьорът си сътрудничеше в първите си четири филма. (Следващият му проект е продължението на "Трейнспотинг" - "Порно".) Някои ще открият също прилики със скорошния "Странични ефекти" на Содърбърг, но Дани Бойл разказва подобната история по далеч по-ефектен начин.

Филмът предлага отлични роли на Джеймс Макавой, Венсан Касел и Розарио Доусън плюс стимулираща сетивата визуална и звукова среда. Използването на музика на екрана винаги е било едно от ключовите умения на Бойл.

Най-добрата и стегната част от "Транс" са първите десет минути, в които по време на търг за произведения на изкуството е открадната скъпа картина. Последиците са за един от артдилърите и неговата психотерапевтка, която се опитва - по поръчка на гангстерска банда - да изрови от паметта му спомените за деня на кражбата и местонахождението на картината. Него той удобно е забравил след удар по главата. Хипнотични сеанси, секс, насилие, реалност, сън, копнеж и метареалност се завъртат в халюциногенен спектър. Развръзката е от тези, които не бива да се издават в аванс. В заключение: нищо изключително, но пък приятно за гледане.