Финансовата криза в еврозоната може да продължи и десет години, предупреди президентът на Бундесбанк Йенс Вайдман в интервю за в. "Уолстрийт Джърнъл". "Излизането от кризата и преодоляването на последствията от нея са едни от най-важните проблеми на десетилетието. Спокойствието, което в момента се наблюдава на пазарите, може да се окаже илюзорно, ако не се предприемат мерки с дългосрочен план на национално и общоевропейско ниво", казва управителят на централната банка на Германия. Според него е необходимо да се увеличи помощта за малкия бизнес в средиземноморските страни в еврозоната. Вайдман изразява подкрепа за стабилизационна програма за Кипър. "Кипърският случай показа, че могат да се закриват банки. Принципно погледнато, това е новост и при това добра. Не може банките да бъдат постоянно спасявани за сметка на данъкоплатците."
Междувременно главният икономист на една от най-големите инвестиционни банки в Русия - "Ренесанс Капитал" - Чарлз Робъртсън коментира, че светът е на прага на нова дългова криза, предаде БГНЕС. Той прави заключението си на базата на детайлен анализ върху доклада на МВФ "Общ преглед на световната икономика". Чарлз Робъртсън анализира решението на МВФ да понижи прогнозата си за ръст на световната икономика с 0.2 процентни пункта до 3.3% през тази година и да остави прогнозата за растежа на БВП непроменена - 4%. Според Робъртсън от нова дългова криза могат да пострадат не само развитите, но и развиващите се страни. Два са ключовите показателя за това: нивото на държавния дълг към БВП и нивото на бюджетния дефицит към БВП. Исторически кризите са започвали винаги когато бюджетният дефицит е бил особено голям, припомня икономистът. Страхове внушава доста голямата група от страни с държавен дълг от 40 до 60% от БВП и дефицит в диапазона 3-6% от БВП. В тази група влизат Полша, Чехия, Хърватия, Украйна, Кения, ЮАР, Мексико и Малайзия. Освен със слаби бюджетни показатели тези страни се отличават и със слаб икономически растеж.