Скандалът с подслушванията и изненадващата главна роля на главния прокурор, главен прокурор на всички прокурори, според класическото определение на Цветан Цветанов, alias Цецерон, отприщи разбираеми възмущение и отпор. Възмутително е да се подслушват политици, магистрати, честни милионери и частни милиционери с частна, казано донякъде по латински, с партийна чест, представяна за обществена съвест. Възмутително е даже откъм продължаващите приказки за успехи на правителството на ГЕРБ, чието фризирано продължение в лицето на сегашното обещава честна, прозрачна и равнопоставена предизборна кампания, която не бивало да пада до равнището на компроматите. Все пак малко "политически сили" биха могли да си позволят скъпи разузнавателни средства, отчисления от контрабандата, държавна субсидия и лоялни фенове в МВР и медиите.
Най-възмутително, макар и най-разбираемо, обаче е заглъхването на виковете от уличните протести. Известно време тяхно ехо във всички пред-предизборни приказки бяха обещания, взети от лозунгите на протестиращите. Протестите секнаха не само защото - освен спонтанни - бяха и нагласени. Те затихнаха в осъзнаването на големината на проблемите и дълготрайността на усилията, които трябва да се положат, за да се решат. При липсата на навици за трайна политическа работа и съответен натиск спихването на протестите бе добре дошло за предизборната кампания. И тя си потече в обичайно опортюнистическо русло. Разбунващото я възмущение от подслушванията е свидетелство, че нещата са непоправими. Или ако са, трябват поне четири петгодишни плана. Така най-важни се оказаха вината или невинността на несъстоятелни лица, имащи историческото щастие да олицетворяват държавата - за нещастие на самата нея. Те нямаше какво много да отвърнат, освен да повторят успехите си с магистрали, спортни зали и евросубсидии, за да обещаят продължението им, без да бъдат особено притеснени от нерегламентирани подслушвания. Изглежда странно, но с успех. Странно, но с успех се справи и Симеон Дянков, символът на икономическата политика на ГЕРБ. Той даде отпор на критиците си, както и на бившите си колеги, за които сякаш никога не е съществувал, като набърка световни тенденции за разхищения, български реалности за пестовност и политическа недалновидност в реформите. Естествено, с прясно допълнено CV на първи зам.-премиер и финансов министър на успешно правителство и още по-естествено, в статия за "Уолстрийт Джърнал", та да повиши цитиранията си при очакващата го научнотеоретична кариера след успешната му управленска практика.
Да ви имам възмущението, да ви имам отпора! Когато:

•	през първото тримесечие на тая година са се родили близо 1000 деца по-малко от миналата, бездруго най-лошата в това отношение след войната;
•	в домове за отглеждане са изоставени от родители пак към 2000 деца, и то при закани тия домове да се закрият, че не осигурявали възпитание в "уютна семейна среда";
•	броят на неграмотните приближава 10% от подлежащото на задължително образование население и вече към 25% от циганското;
•	в принудителен неплатен отпуск, с намален работен ден и съответно заплащане са поне 1/4 от заетите в т.нар. индустрия и свързаните с нея браншове;
•	близо 20 000 са се прибавили към регистрираните над 400 000 безработни, мнозина от които "не търсещи активно работа" активно отчаяни;
•	изялите резерва пенсионери са поощрени със замразени цени на лекарства, а намаляващите родители - с оптимизиращо социалните мрежи закриване на болници, детски градини и училища;
•	регионалните диспропорции съсипват цялата страна, без София и няколко оазиса на прехвалената свободна инициатива, подкрепяна от стратегически инвеститори за 3-4 години;
•	потреблението се е свило, но се е увеличила поддържката на елементарни жизнени условия, минаваща 80% от средната заплата, ако, разбира се, се плаща редовно;
•	растат необслужваните кредити, междуфирмените дългове, битовите сметки, чието намаление се обещава с радващите 2-3% в стил "тате ще ми купи колело, ама друг път";
•	принудително се спират електроцентрали поради невъзможност да се използва произведената енергия, прекрасен повод да се говори за увеличение на цената й;
•	делът на вносни хранителни стоки по чужди вериги, квартални магазини и общински пазари надминава 80%, което не пречи тъкмо чужди вериги да се оправдават с липса на средства за разплащане с български производители;
•	средствата за научни изследвания и нововъведения отново са около 2-3% от бюджетите на университети и институти, макар по закон да са 10%, което и обяснява защо от бюджета на БАН се отпускат към 56 мил. лв., на БНТ - над 70 мил., а за СРС-та на МВР-то - над 100 милиона.

Така сме пак при подслушванията. Те заглушават гореизброеното, за което трябва да се крещи с далеч по-искрено възмущение, заплаха и надежда за промяна. Почти всеки може да прибави към това битова случка: обир, съсипана градина, законен и незаконен рекет, срязан кабел, надута сметка и т.н. дребни ефекти на държавността. Затова и хората бяха на улиците. Но тъй като всичко това е набрало такава инерция, че спирането по нанадолнището изглежда невъзможно, те се прибраха, за да отворят място на познатата предизборна дресировка. И пак се подеха рекламно-ограмотителни и изобличително-възпитателни рейдове със средствата на демократическата педагогика. Познатите даскали, въоръжени с пресни рейтинги от маркетингови агенции, злоупотребяващи с името "социология", отново взеха да се блъскат при минаването си от студио в студио. Втръснали имитатори от тъпи скечове излязоха от телевизорите и заскачаха по предизборните трибуни. Новите лица в листите запелтечиха старите заклинания за държавност, ред, малък и среден бизнес и много достойнство. Все под съпровода на "Продаването и купуването на гласове е престъпление".
Е, има и новости. Наред с куклите на политици и повечето политически кукли от шоупрограми, порноиздания и подходящи спортове, като борба, бокс, футбол и стрелба, в листите най-голямата е творческото четене на предизборния лозунг на ГЕРБ, истинско постижение на родния дешифровъчен гений. Без да се сбърка особено, с опакото четене на "Имаме воля" като "Ялов е, мами" може да се обозначи всяко предизборно послание на всеки кандидат за парламента. Най-вече ако последният се възмущава само от подслушвания, а не от това, за което трябва да вика и да се кълне дори за пред хората, че ще направи нещо за промяната му.

----------
Класик
---------
Боян Пенев, Но де сам? За четенето наопаки към 1855 г.
(Из лекции между 1920-1926 г. по История на новата българска литература, София, 1977, т. 2. с. 343-346)
"В "Славянска философия" Петър Берон ни най-малко не се съмнява, че славяните са едно от най-древните племена. Те населявали първоначално полуостров Малака, гдето бил зароден първият човек. Оттам са се разпръснали още преди потопа в Индустан; след потопа са минали в Мала Азия, от Мала Азия през Босфора - в Европа. Настанени в Тракия, те приемат името българи, за да се различават от ромеите и турците... Берон подчертава, че само защото знаел славянски, можал да намери исторически доказателства за връзката на днешните европейски и азиатски народи с техните предци на Малака. Ще се явят някога, пише Берон, трако-македонски археолози, които ще разкрият историята на прадедите на сегашните европейски народи, и то от момента, когато те са населявали Индия преди потопа. Посредством славянския език той успял да разреши множество тъмни въпроси в предисторията на човечеството... Ето няколко от етимологиите на Берона и заключенията, основани на тях: Mongol значи home nu, гол мъж; Bolgarin - бил горен (superior), Prus или prisuis - съсед на русите....
Подобно на Раковски, в множество гръцки имена Берон открива славянски елементи и намира, че са от славянски произход - Самос идва от сам, Крит - от скрит, Омир - от о, мир, елин от елен и пр.
Още по-странно впечатление прави един особен принцип, о който се придържа Берон, за да открие навред славянски имена. Той чете наопаки старите лични географски имена и се опитва да ги сведе, така прочетени, към познати славянски думи и означения. Неговата Небесна физика съдържа една част, озаглавена Славянски следи, запазени в географските имена. Там Берон казва, че някога славяните, подобно на индусите, евреите, арабите и персите, пишели отдясно наляво, а отсетне така написаните думи започнали да ги четат обратно; това могат да разберат само онези от читателите, които знаят славянски. Ето няколко примера: Индустан - на тсудни, т.е. чудни земи, Парнас - сан рап, със син ръб; Латин, наопаки н'итал - това пък означавало населението, което се отправя към Италия, Рим, наопаки - мир (monde), Thrac или tarac - к рат, към рът. Но най-хубава е етимологията на macedon (македонец), което Берон разчленява maced-on и тълкува, като го чете наопаки: но де сам - ou sius-je?