Половината от учителите в страната нямат квалификационна степен, а 3/4 не са работили на друго място. Това показват данните от изследване за последиците от въвеждането на делегираните бюджети в системата на средното образование. То е проведено през март и април т.г. сред 228 директори и 968 учители от цялата страна.

Съществува огромно изоставане в професионалното развитие на директорите и учителите, посочиха авторите на изследването - преподавателите от УНСС доц. Евгения Пенкова и доц. Александър Вълков. Липсват материални стимули за професионално развитие и повишаване на резултатите от труда.

Оказва се, че всеки втори учител има само минималната необходима квалификация и не участва в последващо повишаване на професионалните умения. В учителската професия има пет професионално-квалификационни степени, които не са задължителни и се покриват след натрупан стаж, който е различен за всяка степен. Например за най-ниската пета степен могат без изпит да кандидатстват учители, които имат поне 4 последователни години стаж и положат устен изпит с поне 4.50. За всяка степен има добавка към заплатата. Квалификацията куца и на директорите - 40% от тях нямат финансова, управленска или икономическа специализация, тоест не са квалифицирани да управляват училищния бюджет.

Според лидера на Синдиката на българските учители Янка Такева проблем са и "училищата мастодонти", в които се обучават над 1000 деца. В тези училища не се предлага качествено образование, не се полагат достатъчно грижи за учениците, категорична е Такева. Според нея броят на децата в едно училище не бива да надвишава 800. Учениците не ги виждат като субект на образованието, а като 1328 лв., колкото е средният разходен стандарт за един учащ, посочи лидерът на учителския профсъюз. Занижихме качеството, обобщи Такева. СБУ е предложил предизборно споразумение на партиите, в което се предвижда 18-процентно увеличение на единните разходни стандарти за 2014 г. Според Такева вече са проведени разговори с няколко политически сили, но те смятат, че увеличението е много голямо. Президентът на КНСБ Пламен Димитров добави, че синдикатите настояват за увеличение на парите за квалификация. В момента те са 0.8% от фонда за работна заплата. Димитров посочи, че средствата за сектора трябва да се увеличат и че на практика те са колкото през 2008 г.

Делегираните бюджети бяха въведени след голямата учителска стачка през 2007 г. Тогавашният просветен министър Даниел Вълчев ги узакони без съгласието на синдикатите. Пет години по-късно общото мнение е, че този модел на финансиране няма алтернатива, но е бил въведен набързо и без предварителна подготовка. Подобряването на материалната база в по-голяма степен и подобряване на условията на труд в по-скромни граници са основните ефекти от въвеждането на делегираните бюджети, показва проучването. Наред с това се констатират и други проблеми - например липсата на инициативност у директорите за привличане на собствени приходи. 15.4% от училищата нямат собствени приходи. За близо 64 на сто от учебните заведения делът на собствените приходи в бюджета е до 5%.

Без изненада е констатацията в проучването, че 71% от учителите не са доволни от заплащането си. Най-доволни са младите учители до 25-годишна възраст (55%), но те са най-малобройната група в гилдията. Точно обратното - учителите над 56 години, чийто дял е значителен, са най-недоволни.

НЕДОВОЛСТВО

Президентът на КНСБ Пламен Димитров изрази остро недоволство, че конвергентната програма и националната програма за реформи са пратени в Брюксел от служебното правителство, без да бъдат съгласувани със социалните партньори. "Че как така?", възмути се Димитров. Сега никой не знае ще има ли програма за образование и наука през следващия програмен период и какво се предвижда в нея, посочи президентът на КНСБ.