За пръв път от много време насам на предстоящите избори няма ново чудо. Няма нова партия, която със сигурност ще влезе в парламента, да не говорим пък да спечели вота. Такава е единствено Движение "България на гражданите" с лидер Меглена Кунева. Тя обаче трудно може да мине за "ново чудо", тъй като голяма част от водещите лица в нея са политици с опит, включително в управлението.

На изборите през 2001 г. ролята на ново чудо, което да обере голяма част от негативния вот срещу управляващото ОДС, бе предопределена за "Гергьовден". Дълго преди вота Любен Дилов-син и компания заявиха политически претенции. Мнозина българи, особено от по-младото поколение, се вслушваха в техните думи и послания, а социолозите им предричаха добро присъствие в парламента. На финалната права преди вота обаче се появи едно наистина голямо ново чудо, а именно Симеон Сакскобургготски. Останалото е история. А "Гергьовден" направи първата си сериозна безпринципна стъпка - коалира се с ВМРО, като на тази коалиция не й достигнаха 15 хил. гласа, за да влезе в парламента.

През 2005 г. на хоризонта се появи "Атака". Волен Сидеров, заедно със своите съмишленици, успя да се представи за антисистемен играч, който милее за интересите на всички, останали излъгани и ограбени в годините на прехода. "Атака" играеше успешно тази роля няколко години, след което през 2009 г. подкрепи правителството на Бойко Борисов. Това й донесе сериозни негативи, разцепления, вътрешнопартийни и семейни раздори, заради които общественото й влияние спадна под заветните 4%. Впоследствие обаче протестите срещу монополите отново я изведоха на гребена на вълната и със сигурност партията ще присъства и в следващия парламент. Няма как да се отрече фактът, че Сидеров говори срещу монополите от много години. Докато другите партии, които всъщност са отговорни за тяхното създаване и процъфтяване, се сетиха за антимонополната риторика през последните месеци.

През 2009 г. имаше още едно голямо ново чудо - ГЕРБ. На партията не й достигнаха само няколко мандата, за да има собствено мнозинство. В парламента обаче се промъкна и още една нова партия - РЗС. Нейният лидер Яне Янев не беше "ново чудо". Но голяма част от ПГ на партията, както и цялостният й облик бяха сравнително нови.

Протестите, които доведоха до предсрочните парламентарни избори, не успяха да родят нова политическа партия. Всъщност това никога не е било по силите на който и да е обществен протест, независимо колко е голям. Както обикновено се появиха няколко от старите партии, които се опитаха да се възползват от ситуацията, но този път това не се получи.

Липсата на нова солидна партия не е задължително лоша новина. Подобни формации могат да се радват на успех само когато има обществена нужда от тях, а такава към момента очевидно няма. Този факт би могъл да се разглежда като признак, че обществото бавно и полека се отърсва от своите месиански тежнения. И започва да проумява, че новите партии не са гаранция за решаването на проблемите, защото те много бързо заприличват на старите. Всяко чудо за три дни, а понякога за 800, когато става дума за короновани особи. Това е една от големите поуки на прехода.

Последните протести бяха насочени срещу всички партии. От една страна това е проблем, тъй като говори за криза на представителството и на самата ни демокрация. Защото демокрация без партии няма и не може да има. От друга страна обаче, протестите срещу всички партии създават качествено нова ситуация в българската политика. Ясно е, че от тук насетне общественото недоверие към всички ще принуди партиите - и нови, и стари, да се съобразяват доста повече от обикновено с обществените настроения. И именно от това в голяма степен ще зависи доколко в следващия мандат ще има стабилно управление. Защото дори да се намерят две или повече партии, които да съставят мнозинство, то със сигурност няма да изкара дълго, ако я кара като последните две управления.

"Опазил ни Господ! Улицата ще ни разкъса!" Това отговори преди десетина дни шефът на ДКЕВР Евгения Харитонова на въпрос дали е възможно поскъпване на тока от 1 юли с 20-25 на сто. Тази реплика е изключително красноречива, тя важи не само за ДКЕВР, а и за бъдещото правителство. И не само за политиката му по отношение на цената на тока. Дали българите вече са активни граждани е малко спорно. Но е сигурно, че те вече няма какво да губят освен оковите си, което увеличава сериозно вероятността от нови протести, ако в бъдещия мандат политиците отново откажат да се съобразяват с тях. Независимо коя партия е нова и коя стара, коя от тях е на власт и коя само в парламента.