Предизборни лакардии са заканите на политиците като вземат властта да преборят лакомата, но мързелива бюрокрация. Но ентусиазмът на борците е обратно пропорционален на шанса им да докопат власт. Т.е. най-яко надигат вой тези, дето ще останат вън от парламента. А потенциалните управници са най-скромни, обещават да съкратят 2-3 хил. чиновници, но веднага се застраховат колко е важно да повишат митичния "административен капацитет", та в замяна на съкращенията ще похарчат стотици милиони за "електронно правителство". Досегашният опит учи, че властващите преуспяват с харченето, така и не успяват с прословутото е-правителство, но се проваля всеки опит да намалят чиновниците. Администрацията е ламя, дето й никне нова глава вместо всяка отсечена. Нека видим



колко са държавните храненици?



Докладът за състоянието на администрацията за 2011 г. сочи "щатна численост на държавната администрация" 146 хил. души (135 хил. за 2010 г.) Но НСИ отчита за 2011 г. цели 224 хил. души заети в сектора "държавно управление". През 2012 г. станали 230 хил. души. Разликата е, защото част от служителите на държавата не са "държавни служители" по едноименния закон и не всички в държавното управление са част от администрацията (например армията). Но с тези 230 хил. души не свършват хранениците на държавата. Трябва да добавим платените от държавата бройки от 79 хил. заети с наука, 188 хил. в образование, 145 хил. в здравеопазване, 39 хил. в култура и спорт и 53 хил. души в "други дейности". Никой няма да ви каже



на колко души плащаме заплата



от бюджета. Според мен поне 500 хил. души от общо 2 934 хил. заети са на "държавна работа". Иначе всички наети в "обществени предприятия" са 721 хил. души, но не всички тежат на бюджета, понеже някои "предприятия" имат (и) производствена дейност. Държавата е не само най-големият работодател у нас, но е в челото на Европа. Докато върху 2 млн. работещи в производствените отрасли тежат половин милион държавни хрантутници плюс 4 млн. неработещи, все ще сме бедни. Как най-бедната в Европа държава храни най-разточителната администрация? Често се правят сравнения с държави като Холандия (17 млн. население) с около 40 хил. души администрация и Швейцария (8 млн. население) с 35 хил. администратори. Три пъти по-малко от нашите 146 хил. Малък ли е "административният капацитет" на швейцарците? По-тъпи ли са, та имат само 7 (седем) министерства, а ние - 17! Нужно ли е да говорим защо е вредна разточителната бюрокрация? Всеки знае, че тя не само тежи, но и пречи на нормалната дейност. Но никой не знае (или не смее да каже)



как да преборим апарата



на държавата. Нали всеки министър зее като лъв за всеки безценен щат. Не е целта да махнем 2-3 хил. чиновници, а да станат общо 40-50 хил. на първо време. Включително полицаите. Ще рискувам с една идея как да стане това чудо. Първият трик е да им скрием шапките, ведомствата. Даваме на премиера списък на швейцарския кабинет с ултиматум да състави кабинет със 7 министри. Да разпредели ресорите им, както реши. Пращаме вътрешния министър в Берн да научи как се държи здрав швейцарски ред в цялата конфедерация със 17 224 полицаи (със шефовете и чантаджиите). Режем наполовина бюджета за заплати на чиновниците - кабинетът да реши кои агенции и служби да закрие, всеки министър да прецени кои чиновници да окастри. Това дотук е методът на тоягата. Много добре знам - няма да проработи без сочна примамка. Най-много да изкара всички чиновници и полицаи в парализиращо държавата неподчинение.



Тоягата върви с морков,



но какво толкова можем да предложим на чиновниците, та доброволно, без рев, без бой и дори с радост да станат от държавната софра? Има само една такава примамка: това е приватизацията на държавните функции. Да оставим самата администрация да реши кои функции ще се приватизират, т.е. кои административни услуги и дейности да се възложат на частни изпълнители, тя сама ще състави прецизен план как и докъде да се изнесе в частния сектор. Дори с условие бюджетна издръжка на управленските дейности да намалее с поне 60%, администраторите пак ще скачат от радост. Те най-добре знаят, че като частници ще вършат същата работа още по-ефективно и по-евтино. Някои ще са щастливи дори да плащат, ако им дадат като частници да вършат същото, за което сега им плаща бюджетът. Така беше с нотариусите. Знам, знам приказките, че държавните дейности не може да се приватизират, колко опасно било това. Пълни глупости.



Всичко може да се приватизира



До 18 в. цялата власт е частна, на величествата. Османските султани приватизирали данъчната администрация. Половин Африка наема частни армии и Агентите на короната вместо митничари. До 1870 г. в САЩ няма федерална полиция и следствие. През 1871 г. конгресът отпуснал 50 хил. долара бюджет за тази цел. Секретарят на правосъдието не могъл да се справи със смешната сума, та наел частна фирма да свърши работата за тези пари. Г-н Алън Пинкертон знаел как. И я вършил добре, и днес се носят легенди. Така добре, че през 1891 г. трябвало със закона "Анти-Пинкертон" да отнемат полицейските функции на агенцията. Примери много. Ламята на администрацията може да се пребори. С тояга и морков. Ама трябва и юнак.