За първи път откакто членува в ЕС България прави избори, в които почти не говори за Европа. Всеки шлагер омръзва, но причината е по-дълбока. Европа влезе в списъка на изгубените илюзии, които се редуваха през прехода след комунизма.

Вече няма партия, която да се представя пред избирателите като носителка на европейската идея. Дори онези, които се нарекоха "европейски", забравят защо се казват така. Европа се смали до украшение на българските политици, с което се кипрят по-скоро пред чужденците, отколкото пред българските граждани. Като видят зор, тичат в Брюксел за собствено успокоение, че имат някаква тежест, каквото и да се говори за тях у дома. Срещат се все с политически симпатизанти, които европейската партийна дисциплина задължава да афишират подкрепа за сестринските партии, особено пред избори. Кандидат-премиерът на левицата Пламен Орешарски се снима на 24 април за спомен с председателя на Европарламента Мартин Шулц, излъчен на този пост от Партията на европейските социалисти, оглавявана в момента от лидера на БСП Сергей Станишев, който изпълнява ролята и на ракета носител на Орешарски. Снима се и с еврокомисаря по социалните въпроси Ласло Андор, който е унгарски социалист. Ръководителят на предизборната кампания на ГЕРБ Цветан Цветанов потърси на 26 април утеха в Берлин след слуховите си неволи в България, надявайки се германските консерватори, които бабуваха на раждането на политическото явление "Борисов", да не са забравили къде му е хвърлен пъпът. Цветанов се опря на фондация "Конрад Аденауер", която много пъти е служила за патерица на ГЕРБ, за да си уреди срещи на средно равнище - например, с председателя на Комисията за външна политика в Бундестага Рупрехт Поленц.

Иначе на родна почва най-ярък пример за изветряването на европейската мечта дава тъкмо управлявалата доскоро и готвеща се за втори мандат партия "Граждани за европейско развитие на България" (ГЕРБ). На разтърсващото си предизборно шоу в зала "Армеец" на 7 април тя мушна в ръцете на симпатизантите си по една лъскава брошурка, наречена "България във вярната посока (Акценти от политическата програма за развитие на България)". Още в началото си книжлето уверява, че "ГЕРБ е центристко-дясна партия, член на семейството на Европейската народна партия" (ЕНП). За доказателство бяха поканени най-видни роднини от "семейството", настанени на първия ред в залата и първи получили думата - генералният секретар на ЕНП Антонио Лопес (Испания) и председателят на групата на ЕНП в Европарламента Жозеф Дол (Франция). Те едва ли подозираха, че имат задачата да легитимират



европейската меркантилизация на българската десница



Ако можеха да четат български, щяха да се досетят, защото в брошурата с "акценти" темата "Европа" присъства само като синоним на "европейски фондове". В раздела "Европейското развитие е без алтернатива" се казва: "Спазването на европейските правила ни даде възможност да разчитаме на европейската солидарност, която: До момента ни осигури 24 млрд. лева за инвестиции и развитие на инфраструктурата; Предоставя на България 32 млрд. лева за периода 2014-2020 г. за иновации; Осигурява допълнително 150 млн. лева за ограничаване на младежката безработица; Чрез средствата от ЕС продължаваме да модернизираме ускорено страната".

За да няма съмнение, че в представите на ГЕРБ Европа се свежда до торба с пари, лидерът на партията Бойко Борисов се обърна откровено към гостите си от ЕНП: "Гарантираме за следващите години 32 милиарда лева да влязат в българската икономика благодарение на гостите от първия ред. Когато говорим за ГЕРБ, трябва да говорим за партия, която е донесла пари в България."

Само за сравнение трябва да се напомни, че преди да дойде на власт, ГЕРБ имаше по-големи европейски амбиции: да вкара България в Еврозоната и в Шенгенското пространство, както и да я избави от унизителния механизъм за контрол над правосъдието и вътрешните работи. Което означаваше да я пренасочи от осакатено към пълноправно членство в ЕС. Стана обратното - България загуби всякаква перспектива (и интерес) да приеме еврото и да влезе в зоната без вътрешни граници, но за сметка на това удължи безсрочно действието на мониторинговия механизъм, който периодично й напомня, че не е достатъчно подходяща за общия европейски дом.

В България вече



няма политическо съперничество на европейски терен



и никоя партия не смята, че ще спечели, ако се изкара по-европейска от другите. Доказателство дава главната опозиционна сила БСП. Изненадващо е, че в новото си качество като председател на ПЕС лидерът на БСП Сергей Станишев говори пред българите много по-малко за Европа, отколкото преди да оглави европейското социалистическо семейство. В представените от него на 9 април "Управленски приоритети на "Коалиция за България" има мъничък сектор "България в ЕС и НАТО", в който се посочват две европейски задачи пред страната, ако БСП спечели изборите: "Активно участие на България в ЕС съобразно с националните интереси и недопускане на Европа на "две скорости"; Подкрепяне на специалния подход към икономически по-слабо развитите страни и политиката на ЕС за сближаване и намаляване на различията между европейските региони".

Само преди две години, когато още не миришеше на избори и смяна на властта, БСП прие подробен Управленски проект, наречен "Европейското развитие на България". В него обещаваше от европейско пиле мляко на българските избиратели: "Европейска интеграция чрез икономическо, регионално и социално сближаване, намаляване на различията между държавите и регионите в ЕС; Смяна на неолибералния модел с европейската социална алтернатива; Участие на страната в европейското пространство на свобода, сигурност и правосъдие; Активно участие на България в процеса на управление на Европейския съюз; Успешно отстояване в европейските институции на основни национални интереси, свързани с ЕС; В рамките на новите договорености за периода 2014-2020 г. да се премахне разделението между стари и нови държави членки; Премахване на оставащите бариери пред свободното движение на хора в ЕС, за включване на България в Шенгенското пространство и за отстраняване на всякакви открити и скрити форми на дискриминация на български граждани на пазара на труда в държавите членки; Включване на страната ни в Еврозоната до 2015 г.; Седалището на поне една европейска институция да бъде в нашата страна" и пр.. Към всичко това се добавяше и подробно описание как да се оползотворят еврофондовете през изтичащия и следващия 7-годишен финансов период.

Сега БСП се задоволява да предвиди в управленските си приоритети само "обезпечаване на европейските гранДови схеми за малките и средни предприятия" (правописът е според документа - бел. ред.). Още по-абсурдно е, че предлага за премиер бившия финансов министър в тройната коалиция Пламен Орешарски, който бе един от двамата главни виновници сред министрите (другият е регионалният ексминистър Асен Гагаузов) за замразяването през 2008 г. на 850 млн. евро от предприсъединителните фондове на България, от които накрая държавата загуби наказателно 200 млн. евро.

Щом европейската идея е станала толкова малка за големите партии,



какво остава за по-малките?



В техните предизборни програми тя е микроскопична и направо се губи. Движение "България на гражданите" на бившата еврокомисарка Меглена Кунева обеща "31 неща, които ще променят нашия живот". Сред тях думата "европейски" фигурира само веднъж, и то на 28-о място: "Ще стартираме 15-годишна програма за саниране на всички панелни сгради в страната с европейски средства и със средства от държавния бюджет". Добре че става дума за пари, за да се мерне нещо европейско и в предизборния проект на "гражданите", които впрочем са (по паспорт) както български, така и европейски граждани.

Движението за права и свободи (ДПС) също отправи предизборни послания, пропускайки да отбележи, че България (за разлика от Турция) вече членува в Евросъюза. На пресконференция на 9 април по повод началото на предизборната кампания зам.-председателят на ДПС Алиосман Имамов се сети за Европа само колкото да каже, че "всички европейски класации за стандарта на живот започват с Люксембург и свършват с България". Което е вярно, без да помага много за пренареждане на класациите.

Изненадващо е, но трябва да се отбележи, че



Европа присъства най-много в мислите на Волен Сидеров,



лидера на националистическата партия "Атака". Той се отправя на избори с Плана "Сидеров", озаглавен "Нов път за България". Документът се търкаляше една година из сайта на "Атака", но на 3 март т.г. бе признат за официална предизборна платформа на партията. В него има цяла глава, наречена "Трябва ли България да продължава да е член на ЕС какъвто е днес?" Отговорът се подразбира още от първото изречение: "Евросъюзът в днешния си вид е заплаха за демокрацията и националния суверенитет на държавите членки". След като се изброяват множество нелечими пороци на ЕС, Сидеров предлага "генерално пренасочване на българската икономика към Китай, Индия, Бразилия, Япония и Русия".

Ако не друго, партиите ни обещават виртуална разходка по картата на света, докато те самите очакват от избирателите да ги пратят в парламента, който е главната туристическа агенция за политиците.