Държавата намери начин как да пести пари и от здравето на бебетата, като с промени в нормативната уредба на практика премахва задължителността на профилактичния преглед с ехограф на отделителната система на бебетата, за който НЗОК плаща от т.г. Според промените в Наредбата за профилактичните прегледи и диспансеризацията родителите могат да се откажат от него, след като личният лекар им обясни къде в страната има специалисти, които могат да го извършат. Така решението им ще зависи не от нуждата на детето, а дали семейството има финансова и практическа възможност да го заведе в друго населено място за изследването.
По наредба прегледът трябва да се прави на 6-месечна възраст. С промяната държавата за пореден път абдикира от задължението си да осигури качествен достъп до здравни услуги, вместо да направи усилие да осигури изпълнението на нормативната уредба. Проблемът с ехографията на отделителните органи при бебетата може лесно да се реши с осигуряване на финансиране за мобилни кабинети, а местните здравни структури да съдействат за организирането на децата. На принципа на мобилността се осъществява първият в Европа скрининг на заболеваемостта на бъбреците сред децата, който екип на доц. Анелия Буева от детската нефрология прави от 2010 г. в училища и детски градини, без да получава и стотинка от държавата. Специалистите работят без пари, а останалите разходи се поемат от дарители.
Точно заради притеснителните резултати от скрининга, при който бяха прегледани около 4200 деца, се стигна до решението да се включи ехографският преглед в пакета на НЗОК, а доц. Буева, която е национален консултант по детска нефрология, настоява и за тестленти за белтък в урината. При скрининга е установено, че 0.3% от децата са с 1 бъбрек и дори не знаят това. Това означава, че за цялата страна с един бъбрек живеят около 3500-4000 българчета и повечето дори не предполагат. Над 4% от децата са с аномалии на бъбреците, а почти 6% са с белтък в урината, който бавно ги унищожава.
"Това е престъпление", бе коментарът на доц. Буева пред "Сега" за промените в наредбата. Тя припомни случай на дете от Видин на 11 г., което почина от бъбречна недостатъчност, установена два часа преди смъртта му. Първото дете с присаден бъбрек у нас, без да мине през диализа, което вече е младеж, също стига до трансплантация заради вродена аномалия, която се установява едва при изследванията за получаване на нов орган. У нас специалистите, които могат да извършат прегледа качествено, са около 80.
СТАТИСТИКА
Според доц. Анелия Буева всеки 10-и българин е с бъбречна недостатъчност. В голяма част от случаите тя би могла да се предотврати, ако в ранна възраст е установена аномалия на бъбреците. А разходите за подобен скрининг биха били много по-ниски, отколкото со за лечението след усложнения.
У нас специалистите, които могат да извършат прегледа качествено, са около 80.
Не е права доцентката. Просто вече няма необходимият брой консултанти, които да свършат тази иначе добра работа! Касата естествено късно се сетиха за този момент, чак когато семейните лекари нададоха вой, че така фактически се блокира цялата профилактика при децата. НЗОК отвърта с още по-жалък опит да замаже гафа като издаде указание, че въпросното изследване може да се извършва и от обикновен рентгенолог. Последните нададоха вой, че не е за тяхната уста лъжица (което в повечето случаи си е точно така) и в края на краищата се стигна до типично за Касата мъдро заключение, че изследването може и да не се прави, стига родителите да се разпишат в амбулаторния лист, че отказват! И така. Става дума не за престъпление, а за типична за касата липса на професионалност! Щото те са добри само в глобяването за изпуснати запетайки в документацията!