Докато Америка изтегля войските си от Афганистан и се вглежда в продължилата над десетилетие война, водещи анализатори започват да се изказват, че във външната политика е дошло време за скромност, сдържаност и реализъм.

В книгата си "Външната политика започва у дома" (Foreign Policy Begins At Home) републиканецът Ричард Хаас казва, че Америка трябва да възстанови собствения си дом, вместо да бъде погълната от проблемите в чужбина. Нейните инженери пишат три минус на американските пътища, мостовете, обществения транспорт, авиацията, енергийната мрежа.

В предисловието той признава, че съществува известен парадокс в дейността му като председател на Съвета по международни отношения - организация, която се занимава с разпространението на информация и научни изследвания за другите страни и за международната политика. Той обаче призовава за отказ от наблягането върху международните дела, а Америка да се съсредоточи върху собственото си преустройство. "Съединените щати, казва той, трябва да признаят ограничеността на влиянието си." И добавя: "Последните 20 години американската външна политика, фокусирала се върху преобразуването на Близкия изток и прилежащите му райони, се занимаваше с решаването на направо непосилни задачи".

Ричард Хаас принадлежи към школата на реализма във външната политика и е работил като помощник при Джордж Буш старши. Той води продължителен спор със собствената си партия, за да се отърси тя от неоконсерватизма и да се върне към традиционните си корени. Като привърженик на реализма във външната политика Хаас смята, че американската мощ не е неограничена, че Вашингтон трябва да прави разлика между основните и второстепенните въпроси, че трябва винаги да е съсредоточен върху онова, което наистина отговаря на националните интереси, а не да се впуска в



нравоучителни кръстоносни походи, за да оправя света



Тази борба води началото си от епохата на Никсън-Кисинджър, когато неоконсерваторите и десните "реваншисти" предприеха нападки срещу администрацията на Ричард Никсън, обвинявайки я заради политиката на умиротворяване спрямо Кремъл. (Никсън бе президент през 1969-1974, а Хенри Кисинджър - съветник по националната сигурност и държавен секретар от 1969 до 1975 г. - бел. ред.)

Неоконсерваторите обвиняваха, че реализмът е равностоен на безнравственост, а Никсън и Кисинджър са пренебрегнали важността на правата на човека в отношенията със Съветския съюз. За разлика от тях Кисинджър твърдеше, че политиката на разведряване може да постигне повече за отварянето на Съветския съюз от безрезултатния блъф и надутото многословие за човешките права, които само втвърдяваха Кремъл.

Този спор не намери разрешение през десетилетията - поне в редиците на Републиканската партия. Как Америка да се държи с Иран - да се стреми към дипломатическо решение или да го нападне? Разумно ли е да се преговаря със Северна Корея? Трябва ли Израел да се договаря с палестинците или военната мощ е единственият правилен отговор? И така нататък.

В своята проницателна книга Хаас е категоричен по тези въпроси. Един от главните му изводи е, че Америка пропилява ресурсите и възможностите, които е изразходвала и създала през последните години в Афганистан - "това, което САЩ ще трябва да покажат след десетилетие на жертви и инвестиции в Афганистан, ще бъде минимално". Макар че неоконсерваторите задължително ще опонират - ако Америка не се бе отказала от избрания път, Афганистан все още може да бъде преобразен.

Хаас е специалист по Близкия изток и ентусиазирано се е застъпвал за мирния процес между арабите и израелците по време на работата си в администрациите на Рейгън и Буш. Като цяло възгледите му за региона може да се обобщят със заглавието на една от главите в книгата - "Близкоизточното тресавище". Неговата мрачност е осезаема. Според възгледа му епохата на миротворчество в региона между лидерите е приключила. В бъдеще мирният процес трябва "да бъде подкрепен от масите и избраните политици, които да са верни на политическите сили и на населението, намиращо се под мощното влияние на религията". Несъмнено проблемът се състои в това, че самата



демокрация може да стане пречка по пътя към мира



Именно свободните избори в сектора Газа, за които ратуваше държавният секретар г-жа Кондолиза Райс, доведоха Хамас до властта през 2006 г. и до провала на по-умереното движение Фатах.

Много от доводите на Хаас са посочени в блестящата книга "Отвъд войната" на бившия кореспондент на "Ню Йорк таймс" Дейвид Род. Той е бил отвлечен и 7 месеца е бил държан като заложник от ислямистки бойци в Пакистан. Род обаче е извършил дръзко бягство. Книгата му е смесица от разкази и анекдоти, описания на характери и анализи, но накрая той прави язвителен извод. Подобно на Хаас той подчертава, че Америка разполага с твърде ограничени способности да променя другите общества, за които знае твърде малко. Но той стига по-далеч от Хаас и разказва за огромните печалби на американските предприемачи и доставчици в Ирак и Афганистан.



Аутсорсингът и милитаризирането на външните работи



се превърнаха в бумеранг, пише той . Вместо да съдейства за развитието и демокрацията на Афганистан, Америка само засили враждебното отношение към себе си. Род смята, че Вашингтон отделя твърде малко внимание на дипломатическите усилия и организации за подпомагане на други държави като USAID, които възприема като атрофирал крайник.

Род често добавя нови детайли, които ни помагат да осмислим по нов начин събитията в страни като Афганистан. Той пише, че шест години след падането на режима на талибаните (това прави 2007 г. - бел.ред) провинция Хелманд произвежда "повече хероин от всяка друга държава на нашата планета, включително от Мексико, Колумбия и Бирма" (Мианма - бел. ред).

Род също така е скептичен спрямо практиката на администрацията на Обама да използва безпилотни летателни апарати за унищожаването на остатъците от "Ал Кайда" и другите групировки в Пакистан. По думите му днес Пакистан е много по-нестабилен от времето, когато Обама пое властта. Безпилотните самолети, пише той, "не могат да заменят трудната цивилна дейност по подпомагане на местните умерени сили в стабилизирането на Пакистан и маргинализацията на бойците ислямисти. Ракетните удари срещу членове на "Ал Кайда" и помощниците им не обуздават корупцията и не подобрят държавните служби". И това не е глупаво-сантиментално признание на поражението, както би каза Дик Чейни (вицепрезидентът при Джордж Буш младши - бел.ред.), а напълно реалистична оценка на онзи път, който Вашингтон е трябвало да възприеме.

Род дава редица предложения за подобряване на имиджа на Америка във външнополитическата сфера. Това обаче са разумни предложения и затова едва ли някога ще бъдат приети. Той посочва, че единствената област, където "САЩ са демонстрирали готовност да отговорят на международните предизвикателства със съответните ресурси, е армията". Смята, че Държавният департамент трябва да получава повече ресурси, че USAID трябва да бъде преустроена и насочена към по-малки, но по-дългосрочни инициативи, а също, че трябва по-активно да се осъществяват програми за образование и обмен.

Вече става ясно, че



дискусиите за американската външна политика,



на които Хаас и Род биха искали да дадат начало, вече са в ход. И работата не е само в това, че Ранд Пол (сенатор и виден представител на Чаеното парти - бел. ред.) и други са отправили предизвикателство срещу ортодоксията на неоконсерваторите в Републиканската партия. Дори хора от републиканския елит като Томас Пикъринг се опитват да опровергаят това, което се смята за общоприета гледна точка. Самият Пикъринг наскоро оглави написването на доклад за необходимостта да се активизират дипломатическите усилия в отношенията с Иран, вместо да се набляга единствено на санкциите.

Но доколкото заинатилият се и несговорчив Конгрес спъва вътрешната програма на Обама, президентът може да открие, че международните дела са единствената област, където той може да действа самостоятелно и независимо, променяйки външната политика. Със своята готовност да признае, че Америка може да не притежава патент за изключителност, Обама вече започна да се отърсва от лъжливата представа за американското всемогъщество. Би било доста иронично, ако Обама завърши втория си мандат като президент - творец на външната политика.