В тази предизборна кампания се говори за всичко друго, но не и за политика. Или не по обичайния начин. Ченгеджийницата превзе и тези избори. Противно е, но е напълно естествено. Тъй като по време на управлението на Борисов най-сериозните скандали тръгнаха именно чрез СРС - горнооряховски лекари, Мишо Бирата, Вучката. Най-големите разклащания за Борисов пак дойдоха по ченгеджийска линия. Но при тази висока концентрация на милиционеро-полицаи в управлението бе напълно естествено политическият разговор да се изроди. Или пък да се разголи до кокал. Зависи от гледната точка.

Още по-естествено бе предизборната кампания да бъде доминирана от ченгеджийските заигравки. Което й придаде специфичен чар. Публиката, която се интересува не само от футболни новини и не се информира само от телевизиите, можа да се наслади на автентичен банкянски наратив. Партията и лидерът й, които ни управляваха доскоро и въплъщаваха дясното през последните 4 години, предпочетоха да оставят този най-ярък спомен за себе си. А ЕНП се скъсваше да ги хвали. Т.нар. автентична десница - "Синята коалиция", скърцаше със зъби, предадена и самопредадена. СДС и ДСБ имат много позорни моменти дори само в най-близкото си минало. Но да се оставиш да бъдеш обект на партийното инженерство на Цветан Цветанов, говори за глупост и лакомия.

На тези избори т.нар. автентична десница се представлява основно от две формации - коалицията около ДСБ с лидер Иван Костов и обединението около СДС с лидер Емил Кабаиванов. По всичко личи, че ще е чудо, ако някоя от тези формации успее да прескочи бариерата от 4%, за да влезе в парламента.



Въпросът за дясното е един от най-важните политически въпроси у нас



Повече от 15 години на власт са предимно формации, представящи себе си за десни. Доколко това е логично за бедна страна като България е друга тема. Избирателите, които през 1997 г. дадоха 137 мандата на ОДС, впоследствие подкрепиха НДСВ и ГЕРБ. А една солидна част от тях продължи да дава своята подкрепа и за наследниците на разпадналото се ОДС - СДС, ДСБ и др., окичили себе си с прозвището автентична десница. И трябва да се признае, че тези партии в действителност са много повече десни от НДСВ и ГЕРБ, които флиртуваха под различни форми с БСП и нейните избиратели. Според един сполучлив израз ГЕРБ е десницата на БСП.

Дори ако ДСБ и СДС не успеят да влязат в този парламент, тяхната електорална ниша ще остане. И евентуалното отпадане на автентичната десница от бъдещото НС не е непременно лоша новина за нея. Вече 12 години десните пропадат, затъвайки в блатото на интриги, лични вражди, жажда за реванш у малки и големи лидери и т.н. В този си вид няма как да разчитат на нещо повече от 4%. Иван Костов, Надежда Михайлова и някои други фигури от миналото, които все още са част от политиката, нямат никакъв шанс да върнат поне част от избирателите на ОДС, които по една или друга причина се преориентираха към други партии. Същото важи и за настоящото СДС, което е просто филиал на ГЕРБ, създаден от Цветан Цветанов.

Въпреки очевидния провал на десницата все пак цяло десетилетие партиите в нея съумяваха под една или друга форма да присъстват в парламента. "Синята коалиция" бе последният и най-слаб откъм постижение подобен опит, който бе подкрепен от 285 000 избиратели и спечели едва 15 мандата.



Десницата има нужда от сериозно обновление откъм кадри и идеи,





за да си върне поне част от изгубеното доверие. Ако на 12 май нито една от десните формации не влезе в парламента, те вече няма да имат друг избор, освен да се обновят. Отдавна е ясно какво трябва да се направи, проблемът е, че то винаги се отлага поради едни или други съображения. Най-вече защото за настоящите лидери на десницата нейното съществуване минаваше задължително през собственото им политическо оцеляване.

Ако останат извън парламента на 12 май, десните формации ще трябва да започнат да работят за своето обединение, като крайната цел трябва да е създаването на нова единна партия. Моментът за подобни инициативи е изключително подходящ, защото в следващите няколко години ще има много и най-различни видове избори, на които евентуална бъдеща партия да заяви своето политическо присъствие. Десните имат сериозна нужда от обновление на водещите си лица и това е може би най-трудната им задача. Защото години наред никой не полагаше усилия за създаване на ново поколение политици, които да поемат ръководството на своята партия, когато му дойде времето. Трудно е да се посочи фигура, която хем да е ново, необременено лице, хем да има лидерски качества и харизма. Но е ясно, че ако десницата иска да спечели отново доверието на обществото, тя трябва да намери такава фигура и да сформира около нея екип. Върху посланията, които дясната партия трябва да излъчи, също трябва сериозно да се помисли. Създаване на реална пазарна икономика, защита на конкуренцията и данъчна система, която да стимулира работодателите да създават нови работни места - това са много подходящи послания за една десница.

Ако в неделя останат извън парламента, десните партии ще бъдат принудени да направят това, за което досега просто нямаше политическа воля. Евентуален техен изборен провал на 12 май би могъл да се окаже най-добрият им изборен резултат от 1997 г. насам.