Най-известният български зоолог и пътешественик доктор Петър Берон е уверен в максимата, че водещото в живота на човек трябва да бъде работата. "В семейството ни вярваме - казва ученият, - че ако някой не е постигнал нещо, значи не го е пожелал достатъчно силно." На 15 години Петър влиза заедно със свои приятели в пещерата "Свинската дупка" при гара Лакатник. Юношата е любопитен какво ще открие в този тайнствен за него свят, какви непознати животни ще види там. Оттогава досега любовта му и неговият интерес към зоологията, биоспелеологията, зоогеографията и фауната на високите планини са доминиращи пред всичко друго. На 29 г. той участва в спускането в една от най-дълбоките пропасти в света - Берже във Франция. Берон е изследвал над 700 пещери в много страни. Изкачвал се е на множество високи върхове в Андите, Хималаите, Алпите, в Африка, в Турция и Иран. Бил е управител на резервати в щата Плато (Нигерия), пътувал е в Камерун, Бенин, Того, Екваториална Гвинея, Заир, 1700 км по река Конго и др. Не случайно новата книга на доктор Петър Берон, която има мемоарен характер, ще се нарича



"Живот ли бе, да го опишеш?"



"В моето битие са ставали доста сериозни неща", казва изследователят, който от 1989 г. е директор на Националния природонаучен музей.

Берон е един от основателите на СДС и негов председател след д-р Желю Желев. Днес той прави следната изповед за някои от хората, с които е работил в СДС: "Аз не обичам крадците и безотечествениците - изразявам се деликатно. От СДС ме оклеветиха с историята за ДС и трябва да ми се извинят. Трите проверки на комисията Андреев доказаха тяхната лъжа. Тя им беше необходима, защото аз просто и ясно застанах срещу кражбите и срещу чуждите слуги. Кандидатирах се за президент и вицепрезидент в един тандем с генерал Стоян Андреев и много хора харесаха нашата програма, но не спечелихме. Аз обаче смятам, че няма бивш политик. Заместник-председател съм на Съюза на патриотичните сили и воините от запаса "Защита" и имам шансове да браня българщината от всички предатели."

Като депутат във Великото народно събрание Петър Берон е от онези 313 души, които подписват конституцията. "Ще направя една малка аналогия, казва ученият. Моите роднини от миналото - Стефан Берон и Васил хаджи Стоянов Берон са членове на Учредителното събрание в Търново и са сложили подписите си под Търновската конституция."

В рода на изследователя има интересни личности. Безспорно фигурата на възрожденеца Петър Берон (1800-1871 г.) привлича най-много вниманието със своя безрезервен патриотизъм и енциклопедичност. Неговите братя и племенниците му също дават своя принос за Отечеството. В историята на българската култура доктор Берон влиза като създател на първия новобългарски учебник и като реформатор на българското учебно дело. Учебникът "Буквар с различни поучения" (1824 г.), получил по-късно по изобразения на корицата делфин наименованието "Рибен буквар", представлява една малка енциклопедия и е



първото у нас светско четиво за младежта



Навремето букварът е изиграл революционна роля, тъй като заменя старото килийно обучение с практическите изисквания на живота. Завършил философия и медицина в Хайделберг и Мюнхен, Берон става лекар в Крайова и едновременно с това организира търговско дружество. Почувствал се материално независим, той заминава в Париж, където се отдава на научна работа. Берон прави цели тридесет години изследвания във всички главни клонове на знанието: философия, физика, астрономия, математика, химия, естествени науки. Написва повече от 20 големи научни труда, от които само малка част са издадени до днес. През годините, прекарани в чужбина и изпълнени с непрекъснат труд, ученият не забравя родината си и родния си град Котел. Изпраща парични помощи за откриване на училища, подготвя и насърчава учители, а по-късно завещава значителна част от голямото си състояние в полза на България. Завещанието на Берон става причина за трагичната му смърт - удушен е от двама румънци в имението си близо до Крайова, където отива да урежда паричните си дела. Днес сърцето на големият родолюбец се пази в Пантеона на възрожденците в град Котел.

Доктор Берон е имал четирима братя, от които по-известни са Христо и Руско, както и сестра му Жейна. За тях се знае, че са били спомоществователи на много родолюбиви дела. Синът на Руско, Стефан Русков Берон и синът на Жейна, Васил хаджи Стоянов Берон, са сред от създателите на Търновската конституция. Васил (1824-1909 г.) е лекар, книжовник и общественик, действителен член на БКД. По време на Кримската война (1853 г.) е военен лекар, а по-късно учител и градски лекар в Болград и Търново. Васил събира български народни песни и ги издава. Отпечатва и първите у нас българо-френски и българо-немски речници и граматики. Пише естествена история и публикува археологическите си и исторически изследвания за Търново. За енциклопедичната си работа и за своя патриотизъм той получава редица ордени и отличия.



Една от най-достолепните фигури



в рода на Бероновци след Петър Берон е Богомил Василев Берон (1866-1936 г.), син на Васил Берон. Той е първият дерматолог и венеролог, действителен член на БАН у нас. Завършва и специализира медицина във Вюрцбург и Виена и е председател на Природо-математичния клон на БАН до своята смърт. Богомил е почетен член на Германското, Датското, Югославското, Полското и Унгарското дерматологично дружество. Той е и пръв директор на Университетската клиника по кожно-венерически болести (1922-1936 г.). Колегите му дори предлагат клиниката да носи неговото име. По това време Богомил е съсипан от скръб по своя син Васил, който умира от емболия при операция. Васил е обещаващ доцент по международно право и баща му не може да го прежали. Колегите и студентите на доктор Богомил Берон приемат Университетската клиниката по кожни болести да носи името на неговия син.

Христо, втория брат на автора на "Рибен буквар", има също достойни потомци. Неговият внук Кръстю Берон е дядо на зоолога и пътешественика доктор Петър Берон. Кръстю е бил митнически чиновник и е автор на две стихосбирки с любовна лирика. "Моят дядо почина на 94 години, през 1975-а, и аз познавах от него и от баща ми много добре историята на своя род", разказва внукът му.

Бащата на изследователя на пещерите и планинските върхове доктор Петър Берон - Кирил, е високо издигнат за времето си човек. Завършва френски колеж и икономика и има двама сина - Петър и Владимир и една дъщеря - Маргарита. Тя живее от тридесет години във Франция, където е щастливо омъжена. Навремето като ученички



тя и Юлия Берберян са били сред първите млади тенисистки



у нас. Владимир Берон е един от създателите на АЕЦ "Козлодуй". Неговият трудов стаж преминава в атомната централа, където той е заместник-началник на ремонтния цех. "Изобщо - казва доктор Петър Берон - с моя брат и сестра ми се стремим в живота да не посрамим не само фамилията на Бероновци, но и фамилията на моята майка Мара, която е дъщеря на генерал Владимир Стоянов, началник-щаб на Българската армия през 1925 г. и участник във войните."

Синът на известния ни зоолог и пътешественик Владимир Берон е завършил в Америка политически науки. В момента живее във Вашингтон и е женен за американка. Работи във фирма за оценка на степента на риска при капиталовложения в редица страни на Европа и Азия. Той е благодарен на баща си и майка си Кинка, с които е пътувал доста по света. "Семейството ми беше с мене непрекъснато на път до далечните екзотични страни, защото не искахме да се разделяме", разказва ученият. Имахме много приятели, не само сред хората, но и сред животните." С обич доктор Петър Берон си спомня за лъвчето Заки, което и след като пораства е непрекъснато до него като домашна котка, за многобройните си занимания със змии, за африканците, които могат да променят съдбата с амулета джуджу, за интересната и силно застрашена фауна на Западна Африка. След дългите години борба с бракониери и страшни болести доктор Петър Берон мечтае за нови срещи с непозната природа и неизвестни животни. И вероятно ще ги има, защото зад тях стои желязната му воля за работа, която е наследствена черта на целия му род.