Въпроси и мнения изпращайте на адрес: iosarian@yahoo.com



2000 години развитие са дали на тази порода много силни качества. Освен работно куче - за лов, пазене, овчарство и теглене на шейни, чау-чау е бил използван и за своите чисто вкусови качества и прекрасна козина. Произходът на породата не е установен. Някои смятат, че е кръстоска между мастифи и шпитцове, други, че е прародител на шпицообразните. В Китай обясняват синия език на кучето с легенда: "Когато Господ боядисвал небето синьо, няколко капки боя капнали на земята. Неговото куче ги облизало и оттогава има син език." Въпреки боята бебетата се раждат с розови езици, които посиняват след няколко месеца.

Чау-чау напуска Китай през 1800 г. и заминава на кораб към Англия. "Чау-чау" е жаргонната дума, с която китайците наричат корабния товар. Кучетата получили името си точно от това първо пътуване. В днешни дни в Китай има много малко представители на "мечешката порода".

Въпреки че са доста едри, чау-чау са изключително сполучливи домашни кучета. Тихи и благоприлични по природа, не копаят, не лаят и нямат склонност да рушат. Характерът им обаче изобщо не може да се нарече кучешки,



те приличат на котки във всяко отношение



- резервирани, независими, горди и ужасно упорити. Макар че на вид са като меченца, те не обичат да бъдат пипани и тормозени от чужди хора или деца. Чау-чау е голямо разочарование за всеки, който си мисли, че взема куче-играчка.

Макар и да са много умни, чау-чау се обучават трудно - те не горят от желание да зарадват стопаните си. Те мислят за своята собствена радост и не се мотивират като другите кучета. Не понасят никаква форма на физическо наказание и всеки опит да излеете агресията си върху тях ще завърши или с много страшен пристъп на ярост, или с пречупване на характера и затваряне в себе си. Чау-чау е независимо същество и очаква да се отнасят с него като към такова. Затова то не е куче за всеки.



Техният силен инстинкт на пазачи



показва само една малка част от това колко сериозни кучета са те. Чау-чау има силна воля - същото трябва да се отнася и за стопаните му, защото ако не се подходи с твърдост, постепенно кучето става стопанин на човека. За да няма проблеми, силният китаец трябва да се научи да уважава стопаните си още от съвсем малък.

Въпреки че лесно се справят със самотата, докато хората са на работа, чау-чау предпочитат да си спят кротко под бюрото на любимия си човек. Те обичат да се разхождат, но трябва да бъдат разхождани близо до хора и животни, за да не станат асоциални, както често се случва.

Ловните наклонности на чау-чау са много силни, поради което те трудно живеят с котки и други дребни животни. Стадния им инстинкт като че ли въобще го няма - те трябва да бъдат едничката любов на своя стопанин и не могат да понасят съжителството с други кучета.



Отглеждането на чау-чау не е трудно,



стига да имате достатъчно време да поддържате гъстата му козина в приличен вид. Въпреки че е стара порода и не страда от генетични болести, може да получи заболявания на кожата и ставите. При добро гледане обаче не се появяват проблеми.

Хората, които познават и разбират чау-чау, ценят тяхната тиха достолепност и невероятна вярност към хората, които обичат. Да бъдеш обичан от чау-чау е нещо неописуемо. Човек, който веднъж е отгледал пълноценно куче-мече, не може да хареса друго куче.



Текст снимка: Чау-чау се срещат с няколко цвята - червен, черен, син и канелен. Имайте предвид, че последните три цвята не са рядкост и тези кучета не би трябвало да са по-скъпи.