Уморих се да чета вестници, да слушам радио и да гледам телевизия. Нищо ново не се случваше в живота, нямаше никакво щастие. Взех нещата в свои ръце и право при караваната, в която живееше кварталната врачка. На табелката ясно пишеше: "Доказан ясновидец, магистър на окултното, бакалавър на паранормалното". Почуках.

- Влизай - чу се глас от вътре, - не стой там!

- Брей - рекох си, - това е то врачка, още не съм отворил уста, а тя вече знае за мойте грижи.

Влязох, врачката ме изгледа проницателно и попита:

- Ти откъде си?

- От квартала - рекох, - на две преки оттука съм.

- Не, не това. Данъчен ли си или си от общината?

Засмях се:

- Глупости, такъв пропаднал вид ли имам?

- Да не си от службите, дето ходят и запечатват офисите на хората?

- Не съм, ма! - сопнах се. - Нищо такова не съм! Дойдох да ми гледаш за бъдещето. Нещо ме гепи съклетът да живея по този скапан начин.

- Добре - кротна се врачката, - какво искаш да знаеш?

- Всичко, щастие-нещастие, здраве-болест - всичко, което видиш на кристалното кълбо.

Врачката въздъхна:

- Кристалното кълбо ми го прибраха онези с качулките. А картите ми ги взеха от данъчното. Непрекъснато някой пише доноси срещу мен и все ме проверяват, претърсват...

- Слушай - рекох й, - можеш или не можеш да гледаш?

- Мога, но само на боб.

- Давай - интересува ме ще живея ли щастливо!

Тя хвърли боба, взря се във фигурите, промърмори нещо, събра зърната и пак хвърли боба. И рече:

- Да, ще живееш щастливо.

Въздъхнах.

- И ще имам работа, заплата, уважение?

- Да - потвърди врачката. - Всичко това ще го имаш.

- А държавата ще бъде нормална? Ще се спазват законите, полицията ще ни пази и ние ще бъдем кротки и добри?

Врачката пак хвърли боба.

- Да, животът ще бъде нормален. Всички ще съблюдават законите, ще се уважават и няма да изпращат данъчните и онези с качулките за щяло и нещяло при хората и да им съсипва бизнеса. Всичко ще е наред!

- Е, това исках, това чаках, най-после щастието дойде и при нас!

Врачката събра бобените зърна в шепата си.

- Нещо не ме разбра! - рече тя. - Щастието ти няма да дойде при тебе, а ти трябва да отидеш при него. Събираш си багажа и отиваш при щастието.

Зяпнах.

- Че то къде е?!

- Не знам - призна врачката. - Като отидеш на летището и си купиш билет, за да напуснеш тази държава, тогава ще разбереш къде е щастието ти. Където и да кацне самолетът - там те чакат щастие и рози!

Сащисах се!

- Ама аз те питам за тука, за нашата страна, за тази държава! Аз не ща да ходя в чужбина!

Врачката запали цигара:

- Гадаенето за нашата страна е много сложно, а аз вече нямам никакви уреди за това. Събраха ми всичко от общината и данъчните. Само шарен боб, ама той не става, когато питам за държавата ни. Пък и от опит знам, че тука щастие няма, само навън. Знаеш ли колко картички получавам от клиенти, дето съм ги изпратила в чужбина?

Запитах:

- Ако искаш - да започнем отначало всичкото? Дойдох да питам ще бъда ли щастлив в нашата държава, ще има ли закони, ще имам ли работа, ще оцелея ли? Ти ми говориш - трябвало да купя билет, да се кача на самолет и да летя надалече - там ме чакало моето щастие. Тука няма ли щастливи хора?!

Врачката заклати упорито глава:

- Млади човече, не разбираш ли, че в тази страна живеят щастливо само онези, които са извън страната?

Не се предадох:

- Нищо ли не можеш да ми кажеш за нашата държава?!

- Не мога. За бъдещето на нашата страна се правят цели три прогнози - оптимистична, песимистична и реална.

- И? Обикновено какви са прогнозите

- Обикновено реалната винаги е два пъти по-лоша от песимистичната.

Платих си като поп и си тръгнах.

Да му се не види!