Вестниците, над които прелита дежурният, са от Празника на буквите.

Всичко, което може да се очаква - колко е важна духовността и културата, как четенето на книги решава маса лични и обществени проблеми... Знаете ги, чели сме ги и миналата година. В "Труд" и "Стандарт" пък видяхме, че "Кирилица из нот дед". В "Труд" е заглавие на аналитичен материал, в "Стандарт" - снимка на графити.

"Силата на словото" е заглавие на краткия коментар на 1-а стр. на "Преса". Иде реч за словото на Великия комуникатор (не Рейгън), който заклейми "уйдурмата" на БСП и ДПС с против(н)оевропейската "Атака". С която той, ББ, никога не се поддал на изкушението да се коалира. По евроатлантически и хигиенни съображения. Това "Преса" нарича "съвършена демагогия". Склонни сме да се съгласим. Но поуката в края на текстчето сочи обратното: "Преди 24 май словото на г-н Борисов ни подсети за мощта на родния език. Боравиш ли сръчно с думите, изпъкваш в своите очи решителен, горд и почтен. И почти си вярваш, че така те виждат хората". От това заключаваме, че тази демагогия е далеч от съвършенството. А съмнителни и мъгляви тези също могат да звучат убедително - пак е въпрос на сръчност и на това каква е публиката.

В "Стандарт" например прочетохме нещо толкова въздействащо, че изтръпнахме, позеленяхме и се просълзихме.

До село Мечкул имало скали "с лика на Кирил и Методий". Приложен е снимков материал като веществено доказателствено средство. Но изглежда не е уловен ракурсът, който откроява видимо ликовете на светите братя. И тук идва на въоръжение силата на словото: "...ликовете им сякаш са изваяни в камъните от невидима сила. Огромният скален град пази от зло малкото селище".

А има такива хубави, подредени науки. Питайте кой да е физик - ще ви каже, че силата на словото е резултат от масата на словото по ускорението на словото: F = ma.