Харалан Александров, социален антрополог, пред "24 часа": Българският избирател отдавна се упражнява в наказателен вот и явно доста се е усъвършенствал, защото този път наистина успя да накаже всички партии, като ги постави в крайно некомфортна ситуация. В обществото има изразен копнеж по наказание и възмездие, не случайно новата звезда е главният прокурор, чиито действия се радват на широка подкрепа. По-важно е дали този вот няма да се окаже наказание, или по-точно самонаказание и за нацията. Политическата безпътица и безпомощност, в която живеем от години, в този парламент се възпроизведе математически.

...[Чрез оставката си] Борисов отигра, може би несъзнателно, една от основните повели на българското управление - да не се стига до тежък сблъсък и открита конфронтация с народа. За добро или лошо ние винаги сме си спестявали конфликта, това е част от политическата ни култура. Затова можем да се гордеем с етническия мир и мирния преход, друг въпрос е на каква цена. Властта в България никога не отива докрай в репресията - тя по-скоро прелъстява, заиграва се, подкупва, отколкото насилва. Сега е много популярно управлението на ГЕРБ да се обявява за насилническо, полицейско и т.н., но истината е по-различна.

Управлението на ГЕРБ беше по-скоро прелъстяващо и развращаващо, отколкото репресивно. Да не забравяме, че Борисов се е учил от Тодор Живков. Сега ще видим дали още е толкова талантлив ученик, тъй като предстои нормализация, той и партията му тепърва влизат в обичайния режим на политически живот. Защото имаше нещо извънредно в начина, по който функционираше досега. Лукавата технология на властта през процедури и апартни хватки бе нещо, което не му се налагаше да владее, след като владееше масите и жънеше победа след победа. Сега, когато е в неблагоприятна позиция, ще се наложи да се учи от своите противници, които са доста по-обиграни, както стана ясно от първите дни на новия парламент. Ако се учи бързо, нищо чудно отново да яхне вълната.

...Народът, при цялата условност на това понятие, не е имал политически любимец от такъв мащаб. Тази любов отива далеч отвъд политическото, тя е дълбинна, идентичностна, неподвластна на рационална преценка и няма да пресекне отведнъж, както се надяват неговите душмани. Дори да слезе от политическата сцена, а Борисов не смята да го прави, пак ще си остане любимецът на хората. Същественият въпрос е дали ще успее да отиде отвъд това и да култивира собственото си лидерство. Ако той израсне и се развие пред очите на своите многобройни поддръжници, това ще им се отрази облагородяващо по силата на органичната им връзка с него.

...Ако ГЕРБ успеят да наложат версията, че са жертви на политическо преследване, ще излязат по-силни. В общества с травматична култура като нашето да бъдеш герой, предполага да бъдеш и малко жертва или поне да имаш такава семейна история - не случайно Борисов обича да напомня, че дядо му е жертва на комунистите.

Ако Цветанов премине с гордо вдигната глава през това изпитание, ако го арестуват, разпитват и съдят и накрая вземат, че го оправдаят, това ще бъде политически триумф за ГЕРБ. Да не забравяме, че, за жалост, нашето общество е правно неграмотно, подозително към институциите на реда и закона, морално объркано и податливо на манипулации и внушения. Има голям риск от цялата гнусна каша с подслушването, допълнителните бюлетини и прочее да спечели онзи, който успее да наложи най-убедително изгодна за него версия...

Те не просто имат най-голямата група, но Борисов продължава твърдо и непоклатимо да стои в центъра на обществения и медиен интерес дори когато е поставен в кръгова отбрана. Спомнете си първата му поява след изборите - уж бил загубил, уж бил изолиран, уж се скрил, но в мига, в който го съзряха, журналистите щяха да се избият за него като за желан любовник, който им е изневерил, но щастливо се е завърнал. Впрочем и вие все за него ме питате. Няма ли да ме попитате за някой друг?