Интересните хора се разболяват от особени болести.
Съвсем наскоро Анджелина Джоли я прихвана нещо и започна да си изрязва едно по едно разни интересни парчета от себе си, да не би въпросните места да вземат да се разболеят.
Очевидно манията за доброволни ампутации е прилепчива, защото след нея и съпругът й обяви, че страда от рядко мозъчно заболяване - не помнел физиономии. Ей така, срещне се с някой, говорят си за изкуство или нещо такова, човекът си тръгва, а Брад Пит моментално го забравя и на сутринта пак трябва да се запознава с него! Помни обаче името на болестта си - "прозопагнозия". И това не е малко - опитайте се да запомните тая дума - моментално ще забравите името на джипито си!
Целта на това писание е не да се подиграваме на чуждото нещастие, а да предупредим света - очевидно става дума за острозаразно заболяване, заплашващо да се превърне в пандемия! Досега такива симптоми се наблюдаваха само у нас! Но развитието на презокеанските полети очевидно е довело до разпространението на тая ужасна болест!
Утре Брад Пит ще вземе да се събуди и да се пита - кой ли, по дяволите, ни беше президентът - и няма да може да се сети.
А пък ние сме така от сума ти време насам. Със сигурност знаем, че си имаме президент - ама кой беше и какво работи - на, да ни убиеш, не можем да кажем!
Друг път Брад Пит ще вземе да се събуди и да пита прясно насиликонената Анджелина - ти коя беше, бе, дарлинг.
Е, ние от доста време се събуждаме до някого, за когото смътно си спомняме, че вчера сме си скубали косите и сме се псували на майка, а сега, в скапаната сутрин, той ни се хили мазно и вика - ще те изпапкам, бе, сладур коалиционен!
Болестта е скоротечна и непредвидима - както гледаме как някой, за когото смятаме, че сме позапомнили кой беше, че сяда в креслото като конструктивна опозиция, изведнъж нещо щраква в главите ни - и ето го - същият, а може би и не съвсем - от трибуната да ни обяснява, че бил най-лошият ни кошмар. Рамбо същи!
Някакъв, за когото си спомняме, че сме го виждали да носи пантофите на набедения за олигарх и демон на републиката, сега яростно разкъсва същите тия пантофи и се кълне във вярност на враговете на всички царе, папи, патриарси и олигарси. Кой ли беше? Не помним!
Рано пораснало момченце, изпълнило костюмче, платът за който би стигнал за панталонки на цял детски дом, си поръчва служебен премиер - да му дойдел диван чапраз. Кое ли беше това вундеркиндче? Онова, което хем беше следователче, хем - следствено? Забравили сме - лоша болест е това, прозопагнозията, не прощава!
Мислим, че си спомняме, че един наричаше всички останали крадци, мошеници и наглеци и обещаваше да им го върне тъпкано. Май не сме го запомнили добре - някакъв, който доста прилича на него, но със сигурност само костюмът му е същият, обещава на крадците, мошениците и наглеците да подкрепя разумните им действия, даже да са непопулярни.
Хора, за които сме били почти сигурни, че са с поне висше образование, а някои - и с докторати, се ругаят хамалски в името на народа, ръководейки се в псувните и всичките си действия от интересите на народа...
Поглеждаме през прозореца - интересен народ ходи по улиците, но дали е същият, когото помним от едни други улици...
Подла болест!
Лошото е, че се развива на едно такова място, намиращо се между ушите на заболелите, та няма как да се отреже и да се хвърли на кучето - силиконената хирургия не се е развила още чак дотам, че да може да възстанови тоя козметичен дефект.
А може би подценяваме родната медицина?
А как е решен този въпрос на луната, както забелязал барон Мюнхаузен
Главите си носят под мишница. Когато тръгнат на път или се заемат с някаква работа, която изисква много движения, обикновено си оставят главата вкъщи, защото могат да поискат съвет от нея, на колкото и далечно разстояние да се намират.











