Един от изпълнените с многопластово съдържание и дълбоки смисли текстове на конституцията е, че сме парламентарна република. Или с думи прости, парламентът е върховният орган на нашата държава, за която пеем, че ни е мила родина.

Там, в парламента, политическото многообразие получи своята легитимност. Не заради присъствието си в сградата или в пленарната зала, а заради способността да се обединяват противоположностите, когато общите ни цели изискват това. Ако сме постигнали нещо добро през дългите години на прехода, то е резултат единствено на способността ни да гледаме заедно в настоящето и към бъдещето.

Поетът беше казал, че в трудни времена



"народът с поглед към небето пощада ожидава"



Демокрацията ни научи, че пощадата няма да ни падне от небето, а ще я има от нашите общи усилия. Мнозинството по улиците не се уплаши от побоища и пролятата кръв, скачаше по площадите и настояваше да получи пощадата. И я получи. Вкара в парламента противоположностите, защото правилно разбираше смисъла на плурализма в политиката и всички останали фактори и сфери на общественото ни развитие. Парламентарният дебат между противоположностите положи основите на нашата, макар и българска, демокрация.

През последните години обаче политическите битки между различните възгледи се превърнаха в обикновена махленска вражда и недопустимост на различието, което опошли и профанизира парламента. Вражда на едно изкуствено мнозинство, създадено на принципа на лични зависимости, към опозиция, чийто глас в помощ на демокрацията звучеше нечут от управляващите.

Народът по улиците пак не се уплаши. От побоища, пролята кръв и горящите човешки факли обаче се уплаши мнозинството. И избяга от парламента. Народът се възползва от придобитата демократична придобивка и на изборите каза кой с кого и какво да прави в парламента.

И сега, минавайки покрай старата сграда, хората пак четат върховното мото на нашето съществувание "Съединението прави силата" и тихо в душата си шепнат "Ох. Дано. Да бъде". Но не би.

Телевизионните камери показаха пленарната зала и о, Боже, парламентът не може да започне работа. Все едно байчото да удари училищния звънец, а учениците да се надвикват, че не могат да сформират паралелки.



Затова се обръщам към Вас, уважаеми Гошо,



защото изразихте пред камерите Вашите мъдри мисли за скачените съдове, които нагледно разясниха представите на Вашата паралелка за парламентаризма. Всички сме чували трудно оформящи мислите си представители на гореспоменатото мнозинство да казват, че на базата на еди-какво си пленарната зала гласувала или приела еди-какво си. Но не пленарната зала на старата сграда решава съдбините на държавата, а Народното събрание, сиреч събранието на представителите на народа.

Това събрание не е колегиален или експертен институт, нито обикновен аритметичен сбор от народни представители, нито смес на различни политически компоненти, които могат да се събират и разделят в зависимост от желанието на най-силната съставка в парламентарната смес.

Народното събрание е върховен орган, който съчетава в себе си многообразието на политически възгледи. Само съединяването на тези възгледи може да породи силата.

Сигурно освен тръбичките на скачените съдове помните, уважаеми Гошо, че силата зависи от енергията. А енергията е резултат не на обикновените сборове и смеси, а на съединението. Наслаждавайки се на Вашето политическо красноречие, а също и на адашите Ви от групата, си спомних за една книга, която прочетох през моята гимназиална младост. Нищо особено. Просто един голям американски автор описваше как учител изписва на черната дъска формулата на дишането, един от продуктите на което е енергията, необходима за развитието на всички живи организми. Та там учителят казва, че ако отпадне един от компонентите на уравнението и зачерква кислорода, не може да има и знак за равенство, защото вече няма производство на продукта от съединението, след което учителят зачерква и енергията. А дишането е вид разграждане на едно съединение чрез неговото окисляване. В случая става въпрос за разграждането на едно порочно и вредно политическо явление, а то може да стане само с поемането на свеж въздух. От освободената енергия на този дихателен процес може да се определи и каква ще бъде силата на съединението на различните възгледи в уравнението на нашето народно събрание. Вярно е, че в тази парламентарна реакция не участват някои алотропни политически формации, но това не освобождава от отговорност тези, които присъстват в пленарната зала на Народното събрание.



Моля да ме извините за горната метафора,



уважаеми Гошо, признавам, че използвам Вашите и тези на адашите Ви от групата речеви похвати, за да може по-лесно да разберете, че съединението не означава изправянето на тръбичките на скачените съдове, нито смесването на различните политически идеи и платформи. В случая съединението може да се осъществи единствено чрез съчетанието на най-полезното от програмите на политическите сили за националното ни развитие. Само с разбирането за смисъла на посланието "Съединението прави силата" може да поемем по правилния път. Разбира се, това предполага поне малко по-висока политическа култура.

Позволявам си, уважаеми Гошо, да отправя една малка молба към Вас и всички едноименни Гошовци от Вашата група. Умолявам Ви, не ми ръкомахайте, не ми говорете за репресии, пуснете си хората да се запътят, закъдето ги призовават, и не ме учете на демокрация. За да мога заедно с всички хора да минавам с почит покрай Народното събрание, да поглеждам към завещания от дедите ни изстрадан принцип на нашето съществуване "Съединението прави силата" и да нашепвам в душата си Амин.