България е сред страните, където делът на собствениците на жилища е сред най-високите в ЕС. В българските домове обаче най-често липсват елементарни санитарни условия - всеки четвърти живее в дом без вътрешна тоалетна. У нас жилищата са най-претъпкани - в едно жилище живеят най-много хора от различни поколения. Такава картина за собствеността у нас очертават последните данни за 2011 г. на статистическата служба на ЕС Евростат.

На европейско ниво като най-сериозни проблеми за качеството на домовете са течащите покриви или счупените прозорци. Изключение правят България, Естония, Латвия, Литва и Румъния, където най-сериозният проблем е липсата на някои от елементарните санитарни условия. У нас 15.2% от хората живеят в жилища без баня или душ, а 24.8% българи нямат вътрешна тоалетна. За 7 на сто проблем е прекалено тъмното жилище. Румънците обаче ни изпреварват - близо 37% живеят без баня или душ, а близо 39 на сто нямат вътрешна тоалетна. В Латвия без баня са 18.2%, а без тоалетна - 16%. В Литва процентът и за двата случая е около 16. В Естония - съответно 10.5% и 9.6%. В Испания и Холандия например нито един от анкетираните не посочва, че има подобни санитарни проблеми, а в редица европейски страни те засягат максимум 1% от жителите им.

България е сред страните с най-голям дял на собственици на жилища, които не са закупени със заем или ипотека - над 85%. Заедно със закупилите дом със заем процентът на собственици у нас скача до около 90. Пред нас е Румъния, където 96.6% от населението живее в собствено жилище. Това е характерна черта за страните от бившия соцлагер. Почти същият процент от хората в Литва и Словакия притежават собствен дом. В Хърватска, която предстои да влезе в ЕС, процентът на собствениците на жилища е по-висок и от нашия - над 90. Около 75% са поляците и латвийците със собствен дом. В Дания, Холандия, Швеция и Норвегия най-много хора са си купили жилище чрез заем или с ипотека. В тези страни съответно е най-ниският дял на собствениците на жилища без заеми.

Приблизително поравно от хората у нас живеят в апартаменти и в самостоятелни къщи - около 47-48%. Почти всеки втори българин живее в претъпкано жилище - 47.4% от населението. Долу-горе същото е положението в Полша и в Унгария - с малко над 47%. Пред нас са румънците - с 54%. Европейските статистици изчисляват този показател за качеството на домовете на базата на броя на стаите и размера на едно жилище, броят на хората, които живеят в него, и възрастта им. Най-нисък е този показател в Холандия (1.7%) и Белгия (2.2%).

Средата също е част от качеството на жилищата, отбелязват статистиците. За 20% от европейците проблем на мястото, където живеят, е шумът от съседи или от улицата. 30 на сто от малтийците заявяват, че шумът е проблем за тях, следвани от 28% от румънците, 27% от кипърците и близо 26% от германците. У нас шумът не се смята за проблем - едва 12.2% от хората го забелязват. Докато обаче за около 14% от европейците престъпност и вандализъм са проблеми на жилищната им среда, делът на хората с този проблем у нас е най-висок в ЕС - 27.2%. Следват Англия с близо 21% и Гърция - с 20%. Близо 16% от българите посочват замърсяване и други екологични проблеми като притеснителни за средата им.

ГРИЖИ

Средно за ЕС през 2011 г. 11.5% от населението е живяло в домакинства, които са харчели над 40 на сто от разполагаемите доходи за жилищните нужди. Най-висок е делът на населението с прекомерни жилищни разходи в Гърция, Дания, Великобритания, Германия и Холандия, но в общия случай те се формират от вноските по ипотечни кредити. Най-нисък е делът на домакинствата с прекомерни жилищни разходи в Кипър и Малта (под 3%).