Управляващите са решили да осъществяват всички идеи, които битуват през последните години по линия на специалните разузнавателни средства. Основните сред тях са създаване на отделна агенция, която да осъществява използването на всички специални разузнавателни средства, включително подслушване, следене, филмиране, ровене в интернет и пощенска кореспонденция, внедряване на агенти, доверителни сделки, контролирани доставки. Така специализираната дирекция, която сега е в МВР, ще бъде преобразувана в агенция към правителството. Първоначалната идея обаче беше в тази структура да са всички специални разузнавателни средства (СРС). Сега прави впечатление, че не е предвидено в нея да е специализираната дирекция за подслушване и следене на ДАНС, както и мощностите на военното и цивилно разузнаване. Те очевидно си остават отделни.
На път е да бъде вкарана в употреба и идеята за създаване на Национално бюро за контрол върху СРС. Такова беше създадено в края на тройната коалиция, дори бе избран и състав от петима членове като за председател беше предвиден бившият правосъден министър Антон Станков. То обаче не заработи, защото първото нещо, което направи ГЕРБ, бе да го ликвидира чрез промени в закона. Тогава "за" гласува и "Атака".
ДПС и БСП прокарват с промените в закона за СРС и една сравнително стара идея, лансирана за първи път публично от бившия главен прокурор Борис Велчев. Още през 2010 г. при един от поредните големи скандали със СРС той предложи ведомствата да могат да искат такива средства само ако имат пари в бюджетите си.
"Това трябва да е отразено в нашите бюджети. Така органите ще поръчват използването на СРС само когато са сигурни, че могат да си го позволят. И ако това се приеме, то ще се събират данни със СРС само тогава, когато няма друг законен способ за събиране на доказателства", аргументира се тогава Велчев. На практика сега тази идея се вкарва в закона за СРС с предлаганите от ДПС и БСП промени.
ФРЕНСКИ МОДЕЛ
Във Франция например има лимит на СРС-тата в рамките на бюджета и когато той се надскочи, тогава съответното ведомство си плаща. Не е ясно как точно ще се осъществи този замисъл в България, в мотивите на законопроекта се говори единствено за финансова обвързаност. Конкретното решение ще се вземе от Министерския съвет, но вероятно ще се спази френският модел.
